Знаем и можем, борим се да го докажем

Тя е Везна, той - Козирог. Тя е бивша баскетболистка в училищен отбор, той обича джогинга. Тя е магистър по екология от Тракийския университет, има и диплома за юрист от Великотърновския, той е възпитаник на икономическия Вилхелмски университет в германския град Мюнстер. Тя е бивш служител в общинската администрация на Стара Загора и настоящ юрист в частно дружество, той е административен и финансов директор на строителна компания. Тя е фен на червения футболен отбор ЦСКА, той не е сред онези, които не пропускат мач.

И двамата са на по 31 години. Все още без официално сключени бракове и семейни ангажименти, но признават, че са на път да го сторят. Оказва се, че не се познават официално. Ако и да са раждани и живели "почти цял живот" в града на липите и със сигурност някъде пътищата им са се пресичали.
Всъщност едната от пресечките е... БСП.

Тя членува в социалистическата партия от "цели" 7 години, а той от края на миналата 2010-а.
Запознават се като виждат имената си в наскоро утвърдената (с тайно гласуване от общинската конференция) листа за кандидат общински съветници. Той събира доверието на 119 от близо 180-те делегати, тя - на 76. Той е в "светлата зона" с петото си място, а тя - в много трудната - чак на 33-тото.
По стечение на обстоятелствата подхващаме разговора в кафене, ширнало се сред общинската публична собственост и отдадено под наем на старейшина от... ГЕРБ. Е, спечелилият процедурата съветник е издал спецкарти за служителите, с които могат да пият кафето си с намаление. Впрочем само на стотина метра оттук има още едно такова "социално" заведение. Пак общинско и пак взето под наем от съветник. И пак от групата на ГЕРБ...
Навярно заради тези две случайни съвпадения тръгваме и с въпроса: "Какво търсите вие двамата млади в БСП, и то в момент, в който тя не е на власт. Нито в държавата, нито в община Стара Загора?"

Първи е Румен Димитров:
- Какво правя ли? Ами търся промяна на статуквото. Защото ГЕРБ няма бъдеще. А го няма,  защото няма традиции. Няма я спойката между хората, които членуват в нея. Докато при БСП го има и тя е единствената организирана политическа сила, която е алтернатива на управлението. Като човек от реалния бизнес във фирмата ни има над 300 души, мога да кажа, че от две години сме свидетели на абсолютен геноцид. Води се изключително репресивна икономическа политика. Икономиката просто се убива..
- Чакай, чакай... Защо ти, възпитаникът на  престижен немски университет, шеф на голяма строителна компания, реши м.г. да ставаш член на опозиционна партия, а не отиде например при управляващите?
- Виж, писна ми две години да бъдем мачкани по начин, който не е нито почтен, нито нормален. Затова съм в опозиция.
- Не беше ли по-лесно да се спогодиш?
- Не мога да се спогодя с хора, които са създали партията си на принципа на сделката. От две години се прави така, че доказали се в миналото строителни компании, които имат потенциала да работят, да бъдат натиквани в ъгъла. И да бъдат налагани структури, чиито регистрация в Строителната камара е от 2010-а.
- Добре де, какво ще ти помогне на теб червеният партиен билет? Звучи илюзорно, че това ще бъде някакъв ключ към печелене на поръчките за фирмата, в която работиш...
- Все от някъде трябва да се започне. Иначе ако си седим, мълчим и траем - ами да не се бях връщал обратно. Още повече, че докато бях в Германия, почти 7 години работех и печелех пари, които при сегашната ситуация в бранша ни, независимо от управленската ми позиция, не бих могъл и на сън да изработя.
- А при теб, Даниела, как стоят нещата? Ти влезе в БСП току пред парламентарните избори, които спечели... БСП, ама след това й се наложи да прави правителството на тройната коалиция. Как прие резултатите тогава?
- Плачеше ми се. Направихме толкова силна кампания, бяхме нещо като "хвърковатата младежка чета", а в изборната нощ резултатите не бяха онова, което ни се искаше да бъде.
- Как стана така, че се "провидя" в БСП?
- Лесно беше, семейна позната ми предложи да се запозная с хора, които вече членуваха, опознахме се, станахме приятели. А нали приятелите са такива и в добри, и в лоши моменти. Е, сега моментът не е от най-добрите за БСП, но това не означава, че трябва да се фръцна и да притичам при силните на деня.
- След онази изборна загуба започваш работа в общинската администрация с кмета социалист д-р Евгений Желев. Това като компенсация за "тичането" ли беше?
- За някого може и така да изглежда, но истината е, че създадохме екип, който започна да разработва проекти, с които кандидатствахме по предприсъединителните фондове. Учехме се едни други и ако бъдем честни, направихме немалко. Не аз самата, а всички заедно. Впрочем за известно време, бюро до бюро, работехме със сегашния областен координатор на ГЕРБ, народен представител и евентуално кандидат на управляващите за кмет Живко Тодоров. С него сме почти връстници, разликата в политическите ни убеждения ни най-малко не пречеше да разработваме идеите, да ги отстояваме и да убеждаваме, че са печеливши.
- И сега, ако на изборите през есента Тодоров стане кмет, Даниела Лекина няма да има проблем да се върне обратно в администрацията? Ами ако от "здрачната" зона на листата попаднеш в "светлата", как ще му бъдеш опозиция на кмета от ГЕРБ?
Следва бурен смях и от двамата събеседници, след което съвсем сериозно започват да ме убеждават, че при състава на сегашната си кандидатска листа БСП в Стара Загора има всички шансове да "преобърне палачинката" и отново юздите на управлението да поеме кмет-социалист.
- Ти разбираш ли, че почти 4 години в този мандат администрацията е спряла да работи!, пали се Даниела и започва да ми изрежда колко много от начинанията от време на социалиста д-р Желев са били стопирани, но за сметка на това нищо ново не е придвижено.
- Ти защо се върна в България? - питам Румен.
- Ами нали нещо трябва да се промени, а това не може да стане без нас, младите? Ако всичките ми връстници решат да чакат деня, в който ситуацията ще бъде подредена като в Германия и Швейцария,  дали няма да се окажем в пенсионна възраст?
- И какво, да не би тук, в България, а в частност и в БСП, нещо започна да се променя с връщането ти?
- Ами да, поне в... БСП. Фактът, че на тази конференция толкова много млади хора бяха забелязани и вписани в челните места на листата за общински съветници е показателно. Значи възрастните са си дали сметка, че е дошъл моментът за промяната.
- Май е проговорил партийният инстинкт за самосъхранение?
- Може и така да се каже, макар че лично аз сам си организирах кампанията - след като разбрах, че няма да има някакъв форум, на който да представим вижданията си, тръгнах от организация на организация. И вероятно за това се оказах разпознаваем в списъка с 88 номинирани.
- Партиен кариерист?
- Защо кариерист, просто смятам, че имам идеи, които са от полза за всички. Без значение кой каква идеология харесва. Едно от предложенията ми, което смятам да осъществя веднага след изборите, е да се направят минипаркове в крайните квартали като "Казански", "Три чучура" и "Железник". Там просто липсва паркова среда. А има достатъчно общински терени, които по неизвестни за мен причини не се използват...
- Даниела, ти беше в предната общинска администрация, защо не сте направили нищо по реализацията на това, за което говори сега Румен?
- Имаше много готови идейни проекти, но не стигна времето. И за многоетажни подземни и надземни паркинги, и за паркова среда, и за промяна на транспортната схема, която буквално се задъхва... Казах ти, четири години сегашната администрация само говори и нищо не прави. А защо е така - мисля, че друг трябва да питаш.
- Всъщност ти защо напусна администрацията? Стана неудобна заради партийното си членство в БСП?
- Поканиха ме на друго място, а на мен ми беше омръзнало почти 6 месеца нищо да не правим, защото новите управляващи се... ориентираха в обстановката. Не е имало някакъв груб натиск, но е безсмислено да прозяпваш по осем часа от живота си ден след ден.
- Изборите идват и си отиват, ставате общински съветници и започвате да внасяте проектите си - как ще убеждавате другите, "не нашите", че трябва ги подкрепят?
Румен:
- Като не политизираме въпросите. И не търсим безсмислено конфронтиране на всяка цена. Вярваме, че и от другата страна, а тя със сигурност няма да е само една-единствена - също ще има мислещи с главите си хора. Пък и нали живеем в един и същ град? Ходим по едни и същи улици, децата ни учат в едни и същи училища, родителите ни са раждани тук, тук живеят, имаме роднини, често пъти се случва да сме от различните клонове на едни и същи родове... Въздухът не е червен, син, герберест или какъвто искаш го наречи. Ако тръгнем от сега невярващи - то по добре да не тръгваме...
Даниела:
- Ами аз съм малко по-песимистично настроена от Румен, може би, защото за седемте си години партийно членство успях да видя и недотам честни подходи. Чух доста обещания, но май не бяха много крайните положителни решения. И все пак - млади сме, имаме знанията, ще се опитаме да докажем, че сме прави.