(Не)синдикално

Часове преди лидерът на БСП да произнесе “оставка за правителството в петък”, синдикатът “Подкрепа” поиска то да падне до седмица. Чаках и КНСБ да се включи в хора за оставки.
Думата е за синдикатите - тези пазители не на работещите, а на работодателите у нас. Повече от 20 години те работиха основно за тези, които имат пари, а не за тези, които ги нямат, и всеки ден излизат на бойното поле на родния ни капитализъм.
Ако не бяха те, България щеше да е забравила унищожителния принцип за минималната работна заплата и щеше да е преминала към системата на минимална почасова надница. Така е в Европа-та.  Но такива са ни синдикатите. През последните години много повече са мислили за правителства и за това кой да управлява, отколкото за правата на онези, които нямат никого, освен тях. Няма проблем синдикати да свалят правителството, но трябва да е заради и в полза на интересите на трудовия човек. А не да се изживяват като политическа партия, която кадрува по върховете. В резултат на което, когато у нас работници протестират, търсят най-вече партиите да решат проблема. 
В зората на прехода “Подкрепа” толерираше най-горещо отстъплението на държавата от контролните й функции. И на тях тежи този грях, че имаме държава със закони, които не се прилагат. Благодарение и на тях се наложи унищожителната мантра, че да харчиш пари за социални дейности е равно на това да не мислиш за финансовата стабилност на държавата.
Когато се заговори за увеличаване на минималните доходи на българите - най-ниски в ЕС, именно синдикатите първи скачат да защитават бизнеса и неговата изначална стабилност. Да не би банкерите и богатите да обеднеят. Нищо, че вчера националната статистика потвърди, че бедните у нас се увеличават. Милионерите - също.
Как е по европейския “свят”? Нашите синдикалисти или не виждат, или нямат подходяща синдикална компания. Защото, ако веднъж бяха отишли да видят стачки на своите профсъюзни събратя на Запад, щеше да ги е срам да излязат пред хората в България. Там синдикатите не поставят ултиматуми кога да падне правителството, оставили са този въпрос на политиците. На Запад синдикатите се борят работниците да не бъдат експлоатирани като животни от ранната епоха на промишлената революция или като в изостанала манифактура в Пакистан. Каузата им е за справедливи условия на труд, социални придобивки и високо заплащане. Все непознати работи за нашите днешни синдикалисти.