МИСЛИ В РИМИ
(НЕБЕ - ДА БЕ, АМИ... АКО НЕ БЕ?)
/ брой: 155
ГЕОРГИ СТОЯНОВ е известен актьор, сценарист и режисьор, заслужил артист. Роден е в Москва на 27 юли 1936 г. Завършва през 1959 г. топлотехника в МЕИ в руската столица. Работи в Котлостроителния завод "Георги Кирков" в София като инженер. През 1961-1963 г. учи в Париж кинорежисура и режисура на монтажа в Института за висше кинематографическо изкуство. От 1963 г. започва работа в Студията за хроникални и документални филми. В периода 1965-1984 г. е режисьор и художествен ръководител на редица кинотворби в Студията за игрални филми. През 1970 г. влиза в Съюза на българските филмови дейци и е негов дългогодишен председател. Удостоен е с наградата на ФИПРЕССИ за документално кино и много други отличия за режисура. Народен представител е в IХ НС. Бил е зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в САЩ. Автор е на книгите "Паметни страници", "Ваучер Калифорния - Гулаг", "Небивалици от небитието", 12-серийния сценарий "Пясъчен часовник" (съвместно с П. Анастасов), "Жив за връзване".
Специално за публикуване в ДУМА предостави най-новата си актуална поема.
Всеки прилив е следван от отлив.
Пясък ли сме или вълна...
след целувка - изтрит отпечатък
или памет, изпратена в полет?
Над главите: безкрайно небе -
върти кръговрат неотменен,
за който не смеем да кажем:
- Е, хич бива ли
влажна прокоба -
да склоним да живеем
с неизбежна присъда във джоба:
некроложен финал -
без попълнена дата.
И да вярваме, че избираме
между рая и ада,
където ни пращат завинаги...
в непосочено време и час.
Със небивалици...
вместо спомени.
- А дали сте били? -
наднича забрава, с намигане -
не съзирам следа
и в огромния свят,
все прашинки безименни,
отново в пръстта се завръщат,
вместо вас...
Липсва корен и помен...
след като няма - ни ограда,
ни къща... руини навред...
Много скоро ще свърши
и хляба насъщен!
Кой ти помни - че сте били?
Няма как да се твърди за небето -
не бе... щом и преди е било
и пак ще го бъде...
Даже миналото се завръща -
върху раменете на паметта.
Мост невидим човешки -
към неведомо бъдеще.
Докога ще сеете на корена - ряпа?
Нали, в началото бе - слово...
Докога ще нехаете: на вселената -
де е началото...
Диплите нещо от нищо и нула...
и търкаляте време без края.
Не броите... дори се не плашите:
колко м н о г о - не знаете?!
И без друго, има ли време артък -
да мечтаете? Я, то пък опряло
до носа ви?! Е, на това му се вика:
късмет и дерзание!!
Виж го ти - рая: на ръка разстояние...
А не ви ли пука - ръката чия е?
Тихичко кютите - благо си траете?!
- "Я, светни им, облаче ле бяло..."
ти летиш, а времето е спряло!
Всичко ли са вече изтървали,
или калпав нож - до кокала опряли?
ДНЕС ЗАТВАРЯМЕ ПОРТАЛА
Зад завоя рай невидим,
вихри - страсти непремерени.
Близко е, но страх - не страх,
Блъскам с челото - портала,
плувнал в пот, уста раззинал.
цял отвътре изгорял...
че гърдите ми подпира -
жлъчка, стегнала кораво
непослушния стомах.
Нещо до слуха ми стига -
някакво блаженство крие
тази порта извънмерна -
но не мога да го мерна
и дори ме хваща яд:
Хем е чудо - хем, небивало?
То и как да стане факт?
Вярно, лакърдии леки
нямат нужда от доверие -
харчат се из вековете,
като топъл хляб в неделя.
Как ме дразни тоз портал!
- Да речеш, че пречи много -
пълна глупост!
И отляво и отдясно,
шири се поляна ясна -
няма никаква ограда.
- Как така, директно в рая,
да минаваш без преграда?
Иди после и разправяй:
голо бърдо - райски кът!
Мигом ще те разнесат!
Всеки ще те подиграе:
- Ей го, адвокат на рая.
Оня - с голия тумбак.
Сигурно ще ходи пак -
да гребе в реката мляко,
"...а на нас да носи праз"...
(и подсеща ни за Ралин)
скрил във пазва - ананас,
че и мед, и свинска мас...
Люшка смях неудържимо,
гмеж моминска във захлас:
- Туй, що никой го не пази
и вирее без гавази,
надали е райска мера!
Кой, ще да му хване вера?
Кеф ти взимаш,
кеф ти - хвърляш,
пълниш ручей с мед и масло,
че душата не желае,
да препива и преяжда!
Многотия не услажда...
(Зевзеклък на дявола -
номера погажда!)
. . .
- Късно вече взе да става -
спри да бъркаш рая с ада.
Вместо в райските градини,
да не хлътнеш, най-подире
в сатанинския тиган,
а отдолу мас да ври
и да ти пращят ушите?
Скрий се, докато си цял?
Вярвам, че си го разбрал:
Хич, не чакай да ти мине
и да опереш пешкира!
Че от горския пожар
камъни ще завалят -
в дън земя да те заврат...
Прескочи през кръстопът!
Крачка, две - и да те няма...
Чак на другата поляна
смело ще забавиш ход:
дето весело живее
обла питка - самоход.
И върти каквото хване:
кръгъл прави - тлъст глупак.
Вместо разум - кух мерак
във главата му налива.
Пълно, обло, въртеливо:
прави го докрай красиво.
Виж земята и пендари -
всеки, кой където свари,
иска лично да ги има.
С тях - каквото щеш е твое:
сняг през лятото вали,
ягоди ядеш - през зима
и красавици те милват -
пълни четири сезона.
И разбираш - не случайно,
земното кълбо е кръгло.
Космос къта сателити,
обли, но и непристъпни.
Сал пропуснати мечти
са единствено достъпни
и приключват начаса.
Не съди късмет случаен
и не спирай пред портал.
Целий свят е закопнял,
вредом да го посетиш.
Няма толкова огради,
да те спрат -
щом сам решиш.
Подмини коронавирус,
всеки срещнат прегърни...
Господ може да забавя,
но за тебе не забравя.
Всички грижи са за теб,
щом милееш за несретник -
за незнаен, не съсед.
Чуждите тревоги - свои
си приел и си откликнал,
без да знае никой друг.
Господ вижда - той е тук.
И затуй те е обикнал.
Сядай на крайпътен камък,
с гръб към краткия живот,
не мисли за дни напразни.
Вече знаеш - всичко вижда
и за всичко страда бог.
И на злото не прощава -
пази рай за читав род...
Но за хората напред,
ред не свършва...
Пътят дълъг...
чака пътници безброй...
Всеки, който е живял
и сред скърби оцелял,
знае за живота много.
И от хиляди тревоги
е отново закопнял
да разпита свестни хора:
Стига ли до тях утеха?
Денем хляб, за зима дреха?
И родът дали е цял?
Как тегло самичък носи -
всеки куц и обосял?
И от срещи и въпроси,
има ли трошица полза -
вечно бродене по мъки?
Време - камък, време - бреме,
рони ли сълза - участие
към човешките страдания
и душевните терзания
на измъчения род?
Даже бог не издържал
нечовешка олелия,
преобърната в грамада
и прошепнал към ината:
- Още малко си живял.
По-добре пази главата
Ще ти трябва срещу напаст,
дето ще взриви земята.
И виновни са на брой -
Триста вируса мутанти.
И безличният им род -
с малък мозъчен дефект:
мизантропен "интелект".
Ти едничък влизаш в бой.
Че изчезне ли планета -
гръмва мирова несрета.
Взрив започне ли, не свършва...
първо космоса привършва.
Дави всичко в нищета -
на богатите вина.
А безценната душевност
разпилява, като хаос.
Праща всичкото на халост -
и ни време, ни пространство:
край на животворен дъх.
Нищо не започва с нула...
- Че, защо - да е така?
Съществата, дето почват,
и не знаят как да спрат,
да оплескват вирус - каши:
наркотици и бацили,
плюс чували - зла прокоба,
с общи ями вместо гроба?
* * *
...Как природата ще смогва,
да се брани от двуноги,
дето вред живота мразят...
и не спират да разкъсват
връзката на времената...
Нас от тях какво ни пази?
Как в простора ще текат:
днешно, минало и идно -
едновременно, единно
върху праведния път...
без за миг да съгрешат.
Вместо грешната им плът
да тори земята родна...
а духът ни плодородно
да лети навред в света -
в океан от светлина?
Господ го изгледа меко,
после се усмихна леко:
- С този кошер от въпроси-
сто лета да отговаряш,
ще ти трябват още сто
и това ще е начало,
без да има скоро край...
Сам ще трябва да избираш.
Тук оставаш и не спираш
да намираш точен изход
от забъркан лабиринт.
Теб не ти е нужен гръб.
Аз не съм ти господар -
ти не си ми секретар.
Край на шетане неспирно
между горен - долен свят.
И почивка вече няма.
Днес затваряме портала,
без вратички и измама.
Даже "рай" си има край.
Тебе ад те е избрал...
Пообъркал е с хастара -
прекроил от ад във да:
(прост - от думи не разбира:
сал повтаря: ...скара ...бира...)
с други думи - превъртял...
Не уврял, че сме рода...
и не носиме - рога!
Подредил каскетен вирус
сам да си скрои чувал!
За чувал нали си чувал:
ред тулупи, ред мисирки...
сменят вирусната свирка:
Черен Петък с Видов Ден!
* * *
Мафия не ще държава
и оцапва безпредела -
мокри памперси от страх...
до уши изгнила в смет!
Бърза да завре в боклука
непокорния Балкан.
А с бюджетните пари
пълнят селски гардероби...
сякаш герб ще носят в гроба.
Три Българии бастисали -
дребни кърлежи сезонни...
неуспяли пиночетчета,
закопняли със преврат,
да превърнат в частен ад -
люлката на свободата.
Писнало ни е от тях!!
Иде ред да пометем
залежалия измет!!!
(нещо малко изоставаме,
но дано... не закъсняваме...)
Ге 100