27 Май 2020сряда12:45 ч.

Валери Петров

Имена

100 години от рождението на Валери Петров

Той беше сред родните чудеса

/ брой: 77

автор:Петър Михайлов

visibility 688

Буквално до вчера той можеше да бъде засечен из софийските улици, можеше да бъде потърсен по телефона, можеше да се свърже човек с него чрез фейсбук платформата. Живя близо 95! Малко не му достигна до 100... Дълго време беше доайен на българските писатели, поети и преводачи. Дебютира през 1938 г. с две книги, които са смислово близки помежду си. Лирика пишеше до 2014-а, когато ни и напусна.

Валери Петров има 76-годишно присъствие в родната литература. Своята заявка, своето вписване прави амбициозно - с роман, останал единствен в творческата му биография, написал го е, когато е бил на 17! "Към полюса. Роман на един полет" остана с единственото си издание, което днес е библиографска и библиофилска рядкост. Никой от литературните изследователи на големия творец не го включи в анализационните си наблюдения - нито проф. Розалия Ликова в стойностния критически очерк, нито проф. Иван Сарандев, направил анкета с него. А когато го запитах защо се е случило така, скромно и мъдро великият Валери Петров отговори: "Няма нужда да бъде разглеждан..." Да, такъв беше! Скромен, но гениален! Достоен, без да се натрапва. Честен до края! Знаем, че се отказа от депутатското си място във Великото народно събрание! По-старите вероятно помнят как е отказал да подпише доноса срещу Солженицин... и цената, която плаща. Беше прехвърлил 90 години, когато, самият той академик, подкрепи протеста на работещите в институцията Българска академия на науките. Често се срещаше с читатели. Отговаряше и на писма, пазя едно в архива си. Не отказваше разговор по телефона. Даваше често интервюта. По едно време се беше превърнал в мерило за всеки значим, съвременен нему поет. След кончината на Дамян П. Дамянов репортер се сети да попита именно Валери Петров. Разликата помежду им е почти поколение. И "баткото" говори за него ласкаво. С покровителско отношение се отличава и пред един от най-модерните и скандални за соц. периода поети - Константин Павлов. Защото класикът разпозна не само модерниста, ала и родения жрец - обновител изобщо на националната ни лирика. И когато сам Валери Петров окръгли 80, получи бележка от онемелия: "Дръж се, Старче!" - пълна с уважение и обич. Не се пребоядиса, остана верен на младежките си идеи, подчертаващи левия уклон. И остана голям именно с достойното си поведение на изключителна личност. Уважаваше големите от поколението си. Нека припомня, че първата книжка със стихове на Александър Вутимски е с неговия предговор, издадена е през далечната 1960-а! Преди литературните историци да се впуснат към забравения "прокълнат" поет, с възкресението му се зае Валери Петров. Той остана близък с друг народен трибун (в най-хубавия смисъл на словосъчетанието!) - Радой Ралин, засвидетелства уважение и към Блага Димитрова, с която се озоваха политически опоненти след 1990 г. Духовния си аристократизъм (не само биографичен!) той демонстрира, като не забрави другите значими наши творци, групирани около списанието "Ученически подем" - Веселин Андреев, Александър Геров, Емил Манов, Богомил Райнов, Невена Стефанова - всеки от тях остави златна диря в съкровищницата на българската изящна словесност. Ала той беше и връзката с миналото, с класиката - скандалният Кирил Христов е бил впечатлен от съвсем младия син на професора по право Нисим Меворах. И този евреин по баща разкри изумителната пластичност и музикалност на родното слово. Той остави лирика, непреводима на чужди езици заради брилянтните рими. Сам побългари в най-хубав смисъл Шекспир, Джани Родари, Киплинг... На възрастта, в която Гьоте довършва делото на живота си - "Фауст", старият майстор го преведе на роден език.

Избира си българското име реално на два пъти. През 1938 г. си измисля артистичния псевдоним - Асен Раковски. Доскоро и професионалните литературоведи не знаеха този факт. "Към полюса" и "Птици към север" излизат в една и съща година - 1938-а, от едно и също издателство - "Д. Чилингиров", и със задължаващото фамилно име Раковски. Следващата книга е подписана от Валери Петров и така е останал и до ден днешен. Вероятно  псевдонимите са знаци на търсенето и на заявяването по недвусмислен начин, че този космополит, този полиглот (той говореше, пишеше и превеждаше на/от шест езика!) е истински българин. И да, той се вписа, той стана един от съвременните интелектуални строители и личностни стожери, съградили днешната българска култура. 

Сценариите за филми и мюзикълите са следващ етап от творческото амплоа, изграждащо магическата вселената Валери Петров. Емблематични актьори участват в тези истински културни събития: Апостол Карамитев, Олег Ковачев, Мария Русалиева, Таня Масалитинова ("Рицар без броня"); Константин Кисимов, Асен Русков, Ружа Делчева, Георги Георгиев-Гец, Лео Конфорти ("Точка първа"); Гинка Станчева, Никола Рударов ("Един снимачен ден"). Режисьорите - Боян Дановски - корифей, следван от учениците си: Рангел Вълчанов, Гриша Острвски, Борислав Шаралиев. Музиката е писана пък от композитори, определяни за модернисти - Симеон Пиронков, Васил Казанджиев, Милчо Левиев, но и от класик като Петър Ступел. Звездите на Сатиричния театър - Ицхак Финци, Васил Попов, Татяна Лолова, Невена Коканова, Никола Анастасов, Вели Чаушев - са част от екипа на легендарния спектакъл "Когато розите танцуват".

Богато е творчеството му! Всичко има! Всякакви жанрове! Човешките чувства на обич, мекота, нежност, добрина се подчиняваха на строг дисциплиниран стихов ритъм, който има свои железни закони. Просмукани от чувството за хумор - естествен, спонтанен смях! Същевременно и дълбоко философско послание - нека само припомня образцовата му поема "Хождение по буквите", въплъщаваща у себе си всички достойнства на стила му! 

Някъде скоро след осмото му десетилетие държавата и обществените институции му засвидетелстваха признателност: голямата награда на Софийския университет, президентски орден ("Стара планина"), БАН, Европейски парламент. Към края на живота му се появи 5-томно представително издание, което обаче не представя пълнотата на творческия му облик. А след като прехвърли 85, всяка година започна да представя чрез "Захарий Стоянов" томче със стихове, писани от предходната година. Книжките се радваха на голяма популярност и днес са с изчерпани тиражи. Сам останал по детски чист и искрен, той създаде и шедьоври в областта на литературата за най-малките: "Пук", "В лунната стая", "Копче за сън", "Меко казано", "Бяла приказка". Поколения сме израснали с тези любими книжки. За поколения си остана любим поет. Преводач. Сценарист. Майстор. Наистина, той беше сред родните чудеса, които ни караха да се усмихваме, защото ни правеше по-щастливи и ни показваше как да сме по-добри. Да, щастие си е да си живял във века на Валери, който на всяка дума рима може да намери!

Гърция отваря въздушните си граници

автор:Дума

visibility 95

Първа оставка в британското правителство

автор:Дума

visibility 195

На 1 юли Израел анексира палестински територии

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 98

Китай е удвоил делата срещу корупцията

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 98

МЕЛОДИЯТА

автор:Анжел Вагенщайн

visibility 265

/ брой: 98

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ