150-годишна къща в Бесарабия пази българската духовност

Китни, спретнати домове, грижовно поддържани в продължение на десетилетия, са сред най-ярките символи на повечето населени места в Бесарабия. Почти винаги се открояват няколко, които изглеждат така, сякаш не само описват живота на техните стопани, но и нашепват вековни истории на цял народ. Именно такава е красивата 150-годишна къща, изградена в добруджански стил в центъра на основаното през 1861 г. село Калчево, което се намира на 25 километра от Болград, Одеска област. Изпъква сред зеленината на двора с белосаните си здрави кирпичени стени, яркосините прозорци и автентичната врата в същия цвят. Издигната от първите български заселници в региона, тя е от малкото, съхранени в този вид. Но че е по-специална от другите си личи също от голямата, окачена на високия един метър дувар табела: "Къща-музей на българския бит и култура в Бесарабия".

Благородната инициатива е подета през 2016 г. от няколко млади, родолюбиви учителки от местното школо - Татяна Дерменжи, Светлана и Евдокия Карагуца. За целта без много приказки моята майка и вуйчо ми безвъзмездно предоставят родовата ни къща, разказва Наталия Петрова. И не крие благодарността си към нейните земляци - в селото живеят близо 2 хиляди души. Почти всички не само одобряват идеята, целяща да се запази българщината, но и помагат кой с каквото може: младите - с труд и пари, а възрастните

даряват автентични вещи от техния бит

Уникалният дом е ценен и заради факта, че запазва архитектурата на една от първите сгради, построени от български колонисти в Бесарабия. Къщата с високи тавани, непокътната от самото й изграждане, посреща гостите с антре и три светли, просторни и слънчеви стаи, разположени П-образно. До нея има пристроена кухня с българска соба, наблизо е изкопан в земята голям и облицован с камък "бурдей". Малко по-встрани са постройките за домашни животни. Всичко това е оградено ведно с обширен двор с градина, "харман" и два кладенеца, боядисани в цветовете на трикольора. А отдалеч се вижда как 

над портата се вее българското знаме

Във вътрешната подредба на бесарабския дом се забелязват много интересни особености, характерни и в наши дни. Стени, украсени с килими, са описани още през 1848 г. от историка А. А. Скалковски. Любопитно е да се отбележи, че тази специфика не само е запазена, но и превърната в традиция в някои съвременни жилища на доста хора, населяващи Украйна и Молдова. По-възрастните, говорейки на североизточен български диалект, предаван "на ухо" от първите бесарабски заселници на следващите поколения, мъдро и търпеливо обясняват: като се покриват стените с килими, се затопля стаята, тоест, те имат не само естетическа функция. Друга, типично българска черта в интериора е наличието на стари снимки - портрети на членовете на семейството.

Последните стопани на този дом са баба ми Зинаида Терзи - гагаузка, ревностна християнка, родом от съседното село Кубей, и моят дядо Филип Терзи - снажен, висок здрав българин, роден в къщата и останал неин собственик до 96-годишна възраст, когато си отива от нашия свят, разплита кълбото от спомени Наталия. И подчертава: те бяха много работливи,

до дълбоки старини живееха в хармония

оцеляха въпреки войната и глада, изгледаха 5 деца, които (макар някои и да са пръснати по света) не спират да се грижат за родителите си до края на дните им.

Вещи от бита на прадедите ни, преселили се в Украйна и Молдова преди два века, се пазят също така в музеи на селата Кубей, Чийший, Камчик, в градовете Тараклия, Твардица и др. Хората, които, съхранявайки по този начин родовата памет и националното самосъзнание, не пестят от личните си средства, време и имоти, заслужават за тях и благородното им дело да се споменава не само навръх светли празници или кръгли годишнини. Но тези наши сънародници, както и инициаторите на създаването на "Къща-музей за българския бит и култура в Бесарабия", разположена в Калчево, не смятат, че са направили кой знае какво. А само онова, което трябва.

Това ме кара да се чувствам истински горда, че съм част от български род и общество, запазило езика, традициите и обредите на предците ни цели два века, откровена е Наталия. И допълва: длъжни сме 

да предадем този дух на нашите деца

Явно възпитана с особена почит към корените ни, тя продължава да следва светлия пример на прародителите си. И далеч от нейното родно място, вече в София, участва активно в дейността на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", като организира, съдейства и допринася за провеждането на различни празници, изложби, конференции, кръгли маси и редица други събития, свързани с наши сънародници от другата страна на Дунава. Обаче на енергията, идеите, работата и скромността на Наталия си струва да се посветят отделни редове...