2011-а - празна година за училището

"След два месеца ще бъде внесен нов Закон за училищното образование, с който натовареността на учениците ще бъде намалена наполовина. Формирани са групи, които правят нови държавни стандарти за учебно съдържание и всичко това ще бъде съгласувано с Брюксел". С това съобщение на просветния министър Сергей Игнатов започна новата 2011 г. преди 12 месеца. Сега никой не си спомня за него, а фразата "след два месеца ще бъде внесен нов закон за училищното и т.н." отново е актуална. За... N-ти път, откак екипът на Игнатов облада сградата на "Дондуков" 2А.
Дори хората, които работят в сектора на образованието, не помнят вече кога какво е приказвано в просветното министерство. Стана  пословично лутането, периодичното лансиране на най-често случайни идеи около някакъв бъдещ закон за училището, който все не се появява. Няма анализи по нито един проблем на образованието, ако ги има - се пазят в тайна. Правителството създава впечатление за липса на визия за образованието в България и за посоката, в която ще се развива образователната система.
Всяка нова идея, която МОМН произвежда, като правило се гарнира с мотива "така е в Европа". Който много бързо се оказва блъф. Не знам колко време се тръбеше, че българчетата са претоварени в училище и трябва

да облекчим живота на горките деца

В началото на годината намерението за "разтоварване" бе облечено в уж конкретно намерение за законов текст, но една бърза проверка в базите данни на ЕС Euridyce и Eurostat показа, че българчетата не само не са претоварени, ами времето, което им е отделено за учене на математика, природни науки и дори за спорт, е по-малко от това в другите страни. Докато в ЕС средно за природни науки в училище се отделят 15% от учебното време, у нас часовете по тези предмети заемат 6%. Вероятно, за да бъдат приласкани предизборно семействата, министър Игнатов увеличи дните за ваканции на децата през учебната година с 8 дни. Това обаче не предизвика възторг у работещите родители, които и без това се чудят как да осигурат надзор за чедата си по време на ваканция. А бърза справка на ДУМА в Euridyce показа, че българчетата са водещи по почивки сред връстниците си в ЕС - имат цели 137 неучебни дни годишно. Единствено в Малта учениците почиват повече - 141 дена, а в Англия са най-заети - имат само 87 неприсъствени дни. Така става ясно, че прословутата претовареност на нашите ученици е само мит.
Някъде през февруари т.г. в сайта на МОМН действително се появи проектозакон за училището. В него нямаше нищо за разтоварването на "натоварените". Затова пък се появи нова ябълка на раздора - в проекта бе предвидено държавата да плаща издръжка на всеки ученик и в частните училища. С една дума -

да се въведат ваучерите в средното образование

по формулата "парите следват ученика". Този принцип за финансиране на училищата, сегрегиращ обучението на бедни и богати и отречен в Европа, обаче не бе нов - навремето той бе преписан дословно от някогашния финансов министър на НДСВ Милен Велчев от сайт на английска формация, обявила се за опозиция на Тони Блеър. Блеър не въведе ваучерите, но те упорито си пробиха място в идеите на ГЕРБ. Апропо, у нас взе да става традиция политиката в областта на образованието да се определя от министрите на финансите...          
В това време гръмна скандалът с новия пишман-закон за БАН и покрай него средното образование бе позабравено. Незадълго, понеже изневиделица гръмна докладът на Еврокомисията, следващ резултатите от международното изследване PISA за грамотността на 15-годишните ученици. Гръмна е точната дума, понеже се оказа, че 41% от българските ученици са под критичния праг в четенето, а 8% от тях са направо функционално неграмотни - т.е. не разбират онова, което четат. И че всъщност това е най-лошият резултат в Европа. За зла беда в доклада на ЕК за напредъка в образованието (2011) бе отбелязано, че в момента в ЕС средно 20% от учениците не умеят да четат добре и че до 2020 г. техният дял трябва да се намали до 15%. От което се разбра, че резултатите на нашите деца по четене са два пъти по-ниски от средното за Европа. Вместо да анализира причините за влошеното качество на нашето образование и да набележи адекватни мерки, МОМН сега пак се е заело със следствието - в тестовете за външното оценяване след VII клас щели да бъдат включени два въпроса от арсенала на PISA.  
Впрочем

оценяването на "изхода"

традиционно интересува МОМН повече от онова, което става "вътре" в системата. В края на февруари, вместо да поднесе обещания проект за закон за училището, МОМН... заличи от сайта си варианта, който се намираше там и обяви, че ще пише нова концепция за средното образование. Нищо, че от 2006 г. имаме Национална програма за развитие на образованието до 2015 г. И заваляха устни обещания. Първо се разбра, че щели да закриват математическите гимназии (които подготвят елитните олимпийски медалисти), понеже те приемали ученици от V клас, а такъв вид училища според МОМН не се предвиждат. Естествено директорите на тези гимназии скочиха. Идеята бе бързо забравена. След това стана ясно, че МОМН замисля часовете от професионалните гимназии да бъдат признавани след това за кредити (точки) в техническите висши училища. И тази нелепост отиде в небитието.
В края на март Сергей Игнатов представи проект на

"Концепция за принципите

и иновативните моменти в бъдещия закон". Втората матура след ХII клас вече нямало да е по избран от ученика предмет, а по един от профилиращите предмети в конкретното училище. Защо и какво ще даде това, не се разбра. Концепцията се появи в сайта на МОМН на 15 юни. "Иновациите" предвиждаха целият задължителен материал по предметите да се изучава в първия гимназиален етап до Х клас, от ХI клас да отпадне задължителното изучаване на история, физика и география, а в ХII - Свят и личност. Така излезе, че при сегашната истинска неграмотност на младите в областта на историята ученето й ще завърши в Х клас, а ако гимназист иска да кандидатства във вуз с история, или трябва да се задоволи с нивото до Х клас, или да учи история в някаква избираема форма. Следващите поколения очевидно трябва да следват примера на двамата депутати от ГЕРБ, които във Враца направиха гениалното откритие, че сме се освободили от турско робство преди 500 години.
Във втория етап на гимназията - ХI и ХII клас пък, всеки профил щял да се състои от три предмета - два посочени от МОМН и един от конкретното училище. Всеки предмет щял да има модули със задъжителни теми на национално ниво и други - определени от самото училище. А от учителите ще се иска да имат кредити - всеки курс за квалификация ще им носи точки. Тук вече концепцията стана тъй объркана, неизпълнима и мъглява, че педагозите направо се бяха хванали за главата. Добре че и това се забрави, та те си отдъхнаха.  
 Някъде през април планината роди нова мишка. Сергей Игнатов публично взе да разсъждава дали пък 15 септември да не се премести на 1-ви, щото "така е в почти цяла Европа". Обществото хукна подир тази нова дъвка, епични битки се завихриха в интернет "за" и "против" идеята да се мести първият учебен ден. Елементарна справка на ДУМА в Euridyce показа, че няма учебна година от 1 септември "в почти цяла Европа" - като правило децата започват да учат от началото на септември в северните страни, а в Централна и Южна Европа учебната година зпочва в дните от 8 до 15 септември, че и по-късно. Сега напоследък се разбра, че Игнатов нямал намерение да мести началото на годината - тя ще си започва традиционно на 15 септември. И защо бе загубено толкова обществено време в празни диспути?
След външното оценяване в VII клас се разбра, че в прогимназията

учениците ни имат по-оскъдни знания

отколкото са имали в... IV клас и че двойките по български са се утроили. Причината се оказа в сменената скала за превръщането на точките от тестовете в оценки. Докато миналата година тройка е била писана за 14 точки, тази година за "среден" трябвали 16 точки. Затова и оценките са били по-ниски. Впрочем и до момента в МОМН разсъждават дали да се посочи какви знания са необходими за получаване на тройка и оценките да се пишат според постигането на този стандарт, което е нормалното и реалното оценяване. Но то носи риск да се увеличат слабите оценки и децата "да се стресират". Излиза, че е по-добре да се нагажда скалата всяка година по средните резултати и да се лъжем за знанията на децата, вместо да се оценява реално постигнатото от тях в училище. Към добър изход обаче се насочва в момента екипът на зам.-министър Милена Дамянова - оценките от държавните зрелостни изпити след ХII клас да се вписват в дипломата с точките от теста, вместо с оценки от 2 до 6. Разумно е, защото броят точки дава доста по-точно и по-справедливо разграничаване на учениците според знанията им, а и висшите училища ще имат възможност да решат по-прецизно при колко точки признават матурата при приема на първокурсници.  
В Доклада на ЕК за образованието (2011) се посочва, че страните от общността могат да постигнат поставените за 2020 г. цели, които бяха предоговорени през 2009 г.,

ако инвестират повече средства и дадат приоритет

на реформата в образованието. Както се казва, тук е заровено кучето. Повече пари плюс реформи. Вариант реформи без пари няма. Точно този въпрос - за парите, напълно отсъства от всички замисли на МОМН за образованието. Дори Световната банка отчете, че България е закрила 500 училища, съкратила е 5000 учители, спестила е 100 млн. лв., но подобряване на качеството на обучението няма, отпадащите ученици са се увеличили, а заради делегираните бюджети разликите в обучението в малките и големите селища са станали драстични. 
През месец юли в резолюцията на конгреса на Международния интернационал на образованието бе записано, че много държави свиват разходите за образование, но случаят "България" е драстичен - за две години парите за училищата са намалени с 380 млн. лв. След като средствата за образование тази година бяха съкратени спрямо миналата, сега се предвижда за 2012 г. да се увеличат със 180 млн. лв. Но първо в сумата влизат не само субсидиите от хазната, но и очакваните пари по програми на ЕС, и второ - продължава драстичният недоимък в националните програми за образование, които надграждат субсидиите за издръжка на училищата и с които всъщност се извършват всички дейности в просветата. Парите за националните програми през 2008 г. бяха 256,8 млн. лв., а за 2011 г. са 30,3 млн. лв. - т.е. намалени са осем пъти и половина. Иначе за магистрали и стадиони пари има.
Ако за квалификацията на учителите през 2007 г. са били отделени 3,5 млн. лв., през 2008 г. - 3 млн. лв., тази година общо са... 300 хил. лв. МОМН отчита, че учителите вземат средно около 700 лв. заплата и минимум 500 лв., но дори в министерството признават, че в малките училища или в тези с маломерни паралелки (такива са 35% от училищата в страната) заплащането е доста по-ниско. В близките 5 години у нас предстои да се пенсионират около 13 000 учители, а отдолу идат едва 2000 млади педагози. В България малцина искат да стават учители. Защото заплатата за начинаещ учител е 300 лв., а професията отдавна не е престижна.
В момента МОМН подготвя пореден "нов" вариант на закон за училищното образование. Този път го прави по-тихо, с някакви секретни обсъждания с част от депутатите от просветната комисия в НС. Вероятно след Нова година "иновативните" идеи отново ще ангажират вниманието на обществото. Но никак не е сигурно, че този сложен закон ще успее да мине през НС до края на сесията и да влезе в сила от септември 2012 г., както искат в просветното министерство.