21 март- световен ден на поезията

 Стихове от бесарабски българи поети

Едва ли ще е пресилено, ако се каже, че поезията на българите от Молдова и Украйна е рожба на промяната, настъпила след 1989 г. Оттогава те имат възможността не само да пишат, но и да издават свободно книгите си на роден български език. Създаваната от тях лирика и проза са истински литературен феномен. Съвременната поезия на българите от Бесарабия е представена от талантливи творци, чиито имена с пълно право се вписват в модерната българска словесност. По случай световния ден на поезията представяме няколко от най-известните съвременни бесарабски българи поети с техни стихове. 



Майка


С торба в ръка. До вежди забрадена.
Със черни дрехи в своя тъжен свят.
Стои самотна в своите поверия.
И тъй е мъдра като тая пръст.
Пред портата застанала кахърна
и своя син очаква от кога.
Подпира се на своята тояжка
като че ли на своята тъга.

Петър Бурлак-ВЪЛКАНОВ (1939- 2005) е роден на  в с. Бабата (Островное), Одеска област, Украйна. Завършва Педагогически институт в гр. Тираспол, Молдова. Смятан е за доайен бесарабските българи поети. Автор на 10 поетични книги, сред които
"Моя южна равнина" (1967) , "Вярност" (1973), "Далечни извори" (1976), "Монолог на земята" (1977), "Равноденствие" (1982), "Земя на моите деди" (1990), "Стара планина" (2004) и др. Бил е член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова и Съюза на българските писатели.


 Шепа пръст

    На светлата памет
    на баща ми

Човекът е вечният роб на съдбата,
тя ни посочва земния път.
Роден си, когато се режат лозята,
замина си, тате, кога ги берат.

Ний със умрелите сме неделими.
Истина й само - шепата с пръст.
Правнукът, кръстен на твоето име,
тате, понесе фамилния кръст.


Михаил Бъчваров- БОНДАР е роден на 21 ноември 1946 г. в с. Чийшия (днес Городнее), Одеска област, Украйна. Висшето си образование завършва в Москва (1979). Автор е на стихосбирките  "На белия свят" (1986), "Камък на синора" (1996), "Архангеловден" (1997), "Скитник сред ветровете" (2003), "В полето широко" (2005) и др. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите на Русия.

 

* * *

Първи сняг...
Такъв бял!
Такъв чист
и ведър!
Някой - песен запял.
Някой - стихнал го гледа...
Първи сняг.
А мен ме е страх.
Мен ме плаши той,
мамо!
Ето зима дойде,
а пък тебе
те няма...
Беше юни -
тих ден.
Ти напусна ни,
мамо.
Много мъничък бях
и не знаех тогава -
първи сняг,
такъв бял,
а светът -
опустял.
Българин да си остане


Нико СТОЯНОВ е роден е на 9 януари 1947 г. в с. Нова Ивановка, Арцизки район, Одеска област, Украйна. Завършва руска и украинска филология в Харковския държавен университет. Автор на 18 стихосбирки, сред които: "Благодаря" (1979), "От болка свята" (1983), "Аз, българинът..." (1999), "Сто сонета" (2004).  Сценарист е на 20 документални филма. Член е на Съюза на писателите на Русия, на Съюза на писателите на Република Молдова, на Съюза на българските писатели.


Накъде сте забързали?

Тичат надолу и тичат нагоре.
Бързат за някъде. Идват оттам.
Бързам и аз. Закъснявам. И боря
се с ветровете. Защо ли? Не знам.

Спомени, къщи и песни забравят.
Бягат от днешния в утрешен ден.
Други планети далечни ги мамят.
Сънища чудни сънуват край мен.

Тичайте, мене забравили... Нищо.
Аз съм си тука - оставам в степта,
Редом до нашето мило огнище,
гдето почива и моят баща.

Ах, накъде сте забързали лудо?!
Спрете за мъничко, спрете за час. 
Боже, светът ли е някакво чудо,
чудо ли в него съм някакво аз?!


Димитър БОРИМЕЧКОВ е роден на 1 май 1949 г. в гр. Тараклия, Молдова. Завършил е журналистика в Кишиневския държавен университет (1981). Автор е на книгите "Вселена на откровения" (1997), "Синята далечина"  (1998), "Аз искам утре да живея пак" (1999), "Границите на духа. Разговори за Бесарабия"  (2008) и др. Член е на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на литераторите в България.


Брегове


Литват в синьо море устремени коне,
непознали камшика и плуга.
Чувам - плачат вълните в безкрайно поле,
а над тях - синевата на юга.
  
И езда без почивка, и езда без умора,
галопират копита в простора, в простора.
О, какъв разточителян бяг,
но конете ще стигнат ли бряг?
  

Владимир КАЛОЯНОВ е роден на 22 септември 1954 г. в с. Лозоватка, Запорожка област, Украйна. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1981), както и аспирантура в Института по история на БАН в София. Доктор на историческите науки.  Автор е на книгите "Капки от корена" (1991), "Звънлив капчук" (1994); "Слънчевото училище" (1997). Автор е на монографичното изследване "Българите в Таврия" (2005). Член е на Съюза на българските писатели.


Слънчево утро

Простира степта
слънчеви тъкани.
Окачват дантели
на облачетата птиците.
И тишината е такава,
че се чува
как отлитат сънищата.


* * *
Позлатява есента
дните ни.
Пълни джобовете ни
с плодове,
ала няма с кого
да разделиш
сладката ябълка...


Георги БАРБАРОВ е роден на 5 септември 1955 г. в с. Кортен, Молдова. Завършил е журналистика в Кишиневския държавен университет. Автор е на 10 стихосбирки, сред които "Събудена тишина", "Продължение на делниците", "Реалност от сънищата ми", "Плът на радостта - ти", "Било е неделя", "Жива вода" и др. Член е на Съюза на писателите на Молдова и на Съюза на българските писатели.


  Старата черква


  Ах, удари пак камбаните! -
  Раждат се звуци и мрат...
  Леко докосвам със дланите
  Хладна стоманена плът.
  Нейде във смътното минало
  Някому, като нас,
  Все тез камбани са кимали,
  Пееха с същия глас...
  А пък когато и ние с теб
  Станем трева и листа,
  Ще огласяват пак тази степ
  Звуците на вечността... 


Тодор СТОЯНОВ е роден е на 4 ноември 1957 г. в с. Нова Ивановка, Одеска област, Украйна. Завършил е английска филология в Кишиневския държавен университет. Автор е на поетичните книги "Акварели" (1991), "Размисъл" (1995) и "Щрихи" (1995). Член на Съюза на писателите на Молдова и член Съюза на независимите български писатели.
 

  Език мой роден


  Език мой роден, български и вечен!
  Отново днес при тебе аз се връщам.
  И както някога, през тази вечер
  ще ме посрещнеш ти пред нашта къща.
  И пак ще звъннеш в дядовата дума,
  ще литнеш горе с песента на мама
  и сетне, като уморен сред друма,
  глава ти ще склониш на мойто рамо.
  Език мой роден, мъдър, смел и
  вечен!
  Благодаря ти, че до днес си с мене!
  От прадедите идеш, отдалече
  и в бъдещето с теб сме устремени.
  Език мой роден, не ще те забравя
  и няма ти да ме напуснеш лесно -
  за тебе всичко днес аз ще направя
  и пак ще литнем в майчината песен! 


Таня Танасова-ТОДОРОВА е родена на 19 юни 1963 г. в с. Валя Пержей, Молдова. Завършила е журналистика в Кишиневския държавен университет. Авторка е на стихосбирките "Това съм аз" (1990), "Нежни листа" (1994), "Полет от Онгъла" (1999), "Ще ме харесаш после" (2004) и др.


  Утро далечно


  Утро далечно в бяло облачено,
  сребърен черковен звън,
  бели момичета с китки окичени,
  стари дувари от слънце напечени,
  зная,
  тъгувате вие за мене.
  Черги окърпени, вехти дисаги,
  бели месали, възглавници писании,
  кюпища пълни, алени грънци,
  с бяло брашно нощови -
  всички събрани сме ний на хоро...
  Как да не каним кавала на Каню,
  как да не чуем Яна усмяна,
  Яна усмяна с нова премяна?
  Колко ми светиш ти,
  утро далечно,
  пред Новогодишната идваща нощ!
  Свирете, пейте, играйте
  на ръцете ни български наши деца.
  Утро далечно, колко си вечно!


  Димитър ПЕЙЧЕВ е роден 19 май 1943 г. в с. Бургуджи (сега Виноградовка), Одеска област, Украйна. Завършва Кишиневското художествено училище "И.Е.Репин" (1970). През 1975 г.- Московския полиграфически институт, специалност художник-полиграфист. Автор е на стихосбирките "Завръщане" и "И светят спомените" (2005). Член е на Съюза на молдовските художници.