24 май винаги ще бъде изпълнен със смисъл

Пейчо Кънев е поет и преводач. Стихотворенията му са публикувани в повече от 900 литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия, като: "Poetry Quarterly", "Evergreen Review", "Hawaii Review", "Cordite Poetry Review", "Sheepshead Review", "Off the Coast", "The Adirondack Review", "The Coachella Review", "Sierra Nevada Review", както и в много антологии. Публикувал е поезия в повечето български национални и регионални издания. В България са издадени стихосбирките му "Американски тетрадки" (2010) и "Уиски в тенекиена кутия" (2013), както и сборникът с разкази "Разходка през стените" (2009). През 2010 г. издателство "Desperanto" (Ню Йорк) публикува поетичната му сбирка "Bone Silence". През 2010 г. става съосновател и главен редактор на издателството за поезия "Kanev Books" (Ню Йорк) - до 2013 г.


- Г-н Кънев, днес празнуваме Деня на славянската писменост и култура. В днешно време празникът изпълнен ли е със смисъл или е дежурно събитие?
- Този празник винаги е бил и ще бъде изпълнен със смисъл. Все пак това е денят, в който честваме създаването на глаголицата от Константин-Кирил Философ и Методий. Това е денят, в който празнуват българската журналистика и народните читалища. Дежурно събитие този празник може да е за онези хора, които във всекидневната си реч използват повече чуждици, които пишат на така наречената "маймуница" в интернет, които изговарят думите "език" и "писменост" с безразличен тон, все едно казват "пастърма" и "бахур". В крайна сметка мога само да съжалявам "дежурните".
- Какво означава за вас 24 май?
- За мен този ден е свързан с българския език. Езикът, който е пазител на националната история, на нейната памет и на нейното бъдеще. Аз всеки ден работя с този език, или ако ми позволите да цитирам големия Петър Увалиев: "Обичам да въртя словото; аз съм един слововрът". Всеки ден, докато пиша, до мен на писалищната ми маса винаги има три книги: Рибният буквар, История славянобългарска и третата е по избор.
- Децата знаят ли повече за днешния ден, приемат ли го наистина като важна дата от историята на България?
- Ако не знаят, трябва да го научат. Трябва да им бъде напомняно и припомняно, преподавано и наизустявано. За това заслуга има както родителят - създателят на детето, така и учителят - създателят на Човека. И обществото като цяло.
- Вие сте български поет, превеждан в чужбина. Реализацията на хора като вас в България става все по-трудна. Как си обяснявате това?
- Обяснението е много просто. В България сериозните медии, които публикуват поезия, са сведени до два вестника, две регионални списания и няколко интернет сайта. А в Америка и Канада общият брой на изданията, които публикуват поезия, е над 4000! Престижни, сериозни издания, като някои от тях заплащат по 200-300 долара на стихотворение! У нас все по-малко хора четат поезия, все по-малко тя се издава, дори някои от големите книжарници не желаят да приемат книги с поезия за продажба. А и съществува една конюнктурна клика, която е ужасно вредна за българската поезия. Има едни хора, които от години просто са абонирани за всички награди, стипендийки и поощрения. И като жури, и като лауреати. Тези влъхви повечето пъти даряват даровете си на грешния човек и поставят под карантина истинския талант. Със своите награди те създават прегради пред българската поезия. Нека не забравяме, че в нея има повече сила и мощ, отколкото в цялата холивудска индустрия. Но ние прахосваме тази енергия. Трябва да се знае, че поезията е гръбнакът на новата българска литература през последните двеста години. Единствената официална номинация на България за Нобелов лауреат за литература е бил поет.
- Как ви приемат в другите страни?
- Бих могъл скромно да кажа, че ме приемат добре. В Америка, Канада и Англия има глад за поезия, напук на това технократско време. Там училищата, колежите и университетите се надпреварват да канят поети за четения и лекции, заплатени доста солидно, естествено. Те живеят с мисъл за бъдещето и знаят, че финансовото израстване не е достатъчно за растежа на една модерна държава. В Русия е същото. В разговор преди няколко години с Джим Харисън, американски поет и писател, познат на българската публика с филмираната му новела "Легенди за страстта", той ми каза: "През 1994 г. бях поканен на литературно четене в Санкт Петербург. Във фоайето на хотела продаваха различни сувенири. Колко огромно беше учудването ми, когато вместо снимки и постери на Памела от "Спасители на плажа" и "Рамбо", масите бяха отрупани с фотографии на Маяковски, Есенин, Цветаева... И хората ги купуваха. По-късно същия ден чакахме два часа, за да влезем в Руската национална библиотека. Толкова беше дълга опашката. А нямаше никакъв национален празник. Беше просто вторник..."
- В България преминава ли кризата на ценности?
- Заради дни като днешния трябва да кажем, че преминава. А в останалите дни да се борим това да се случва наистина. Преди време Цветан Тодоров, френският философ от български произход, един от най-влиятелните интелектуалци на съвременна Европа, беше споделил от Париж: "В България преди имаше опашки за книги. (Само не ми казвайте, че ако има опашки от чакащи пред френските книжарници, то е, защото френските книжари са най-добрите търговци!) Лесно ли се ликвидират такива навици?" В този ред на мисли най-добре го е казал гениалният руски поет и нобелист Йосиф Бродски: "За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то е даже логично". А слепият мистик Борхес е казвал, че си представя рая като библиотека. Но все пак трябва да спомена, че само през последната година на българската поетична сцена се появиха много добри книги от млади поети като Димитър Ганев, Владислав Христов, Златозар Петров, Иван Ланджев и особено Иво Рафаилов, който е изключителен поет.
- Какво трябва да промени държавата, за да даде тласък на развитието на културата? Какви според вас са истинските и най-значими проблеми у нас?
- Като човек, който пише, чете и превежда всеки ден, за мен най-болна тема са книгите и всички проблеми, свързани с тях. Проблемът с ДДС върху книгата, който е с размера на този в Дания например - една от най-богатите държави в света. Това означава, че българите с ниски доходи на практика не могат да си купят нова книга. Това за мен звучи чудовищно! Чувал съм, че заради високия ДДС някои български издателства печатат книгите си в Китай. Дори разбрах, че едно от последните издания на Библията е било печатано там. Друг е проблемът с малкото пари, отпускани на библиотеките и читалищата. А те трябва ежегодно, дори ежемесечно да обновяват библиотечните си фондове. По мои наблюдения в книжарниците едва около 10% от книгите са от български автори. За сравнение, в Сърбия този процент е над 60. Всички тези проблеми водят до опростачването на българина. И може би точно това искат управляващите, които се изредиха през последните двадесет и няколко години - слабо образовани, подчиняващи се и гласуващи под строй граждани, които са умни само колкото да могат да вършат някаква работа, и достатъчно глупави, за да не задават въпроси и да са неспособни на критическо мислене. Дано да греша.
- Като говорим за славянската писменост и културата, няма как да не споменем Русия. Какво ви е мнението за случващото се в Украйна?
- Тук ще ви изненадам, защото ще се разгранича от повечето българи, които разбират от всичко, включително и от политика, и само ще кажа, че това, което се случва днес в Украйна, ще бъде една необятна тема за историците след време. Задвижиха се събития, които смятам, че ще наберат лавинообразна скорост. В Украйна станахме свидетели на нещо, от което си мислихме, че сме се избавили с цената на милиони жертви, а се оказва, че грозните му метастази са продължили да пъплят из вените на Европа. Говоря за фашизма. Пример - подпалването на Профсъюзния дом в Одеса, което доведе до смъртта на над 40 души.
- В този кризисен период за света и Европа как виждате бъдещето на левицата в световен мащаб?
- Лявата идея винаги е имала и ще има значение за световното развитие. В исторически план, като разгледаме избухването на Френската революция, събитията в Чикаго от 1886 г., чак до модерната ни история днес, виждаме, че лявата идея продължава да се движи и развива. Тя не е утопия. Тя има своето бъдеще. Видяхме какви икономически колапси изстрада светът през 1929 г. и през 2007-а. Капитализмът, водещ до онова познато: "човек за човека е вълк", "голямата риба изяжда малката", винаги е показвал своето антихуманно лице. Затова смятам, че справедливата социална кауза е това, към което трябва да се стремят обществата.