17 Май 2024петък13:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

4. Първите 10 години на прехода

През 1990-2000 г. политици създават финансовите проблеми на академията; след първа голяма реформа БАН разширява съществено научните си резултати и присъствието си в света

/ брой: 225

автор:Велиана Христова

visibility 1728

(Продължение от броя на 26.09.2014)

През 1986 г. в много тесен кръг около Тодор Живков се заражда тайна идея БАН да бъде... ликвидирана като национален научен център. Институтите да бъдат сведени до приложни изследвания за индустрията и да минат под шапката на новосъздадения същата година Държавен комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), начело на който е назначен акад. Благовест Сендов. А академията да остане нещо като "клуб на заслужили дейци", както е записал тогава акад. Николай Тодоров в своя "Дневник", издаден през 2007 г. Акад. Тодоров споменава десетки срещи и тежки разговори с висши дейци на ЦК на БКП, които води председателят на БАН акад. Ангел Балевски (световно признат учен и създател на технологии, интелектуалец, хуманист). Той и другите академици застават категорично срещу замисъла за унищожаване на БАН, лансиран от Живков, Милко Балев и Никола Стефанов, началник на кабинета на Първия. Тези идеи ще видим възродени почти 25 години по-късно - след 2010 г., когато са подпомогнати и от апетити към имотите на БАН. През същата 1986 г. Балевски търси и външна подкрепа, като поканва в България новоизбрания председател на Съветската академия на науките акад. Гурий Марчук, учен със световен авторитет. В интервю в официоза "Работническо дело" акад. Марчук защитава ролята на БАН като независим от правителството научен и духовен център. Действията на Балевски за съхраняване и развитие на БАН постигат успех, идеите за отнемане на институтите заглъхват. В началото на 1987 г. Благовест Сендов става "герой" на публикации в остро критичната поредица "Монополизмът в науката" на "Работническо дело". Но кръгът около Живков е "набелязал" вече акад. Балевски.
* * *
Като журналист присъствах на едно от събитията през лятото на 1988 г., когато в Президиума на БАН дойдоха трима пратеници на ЦК на БКП да оповестят, че Балевски ще бъде освободен от поста, а на негово място за председател на академията ЦК посочва акад. Благовест Сендов. Започнаха да благодарят за изключителната всеотдайност на Балевски. Тогава акад. Асен Дацев (докторант на нобеловия лауреат Де Бройл) тихо рече: "Аз в такова безобразие не участвам!" В настъпилата тишина Дацев стана, запъти се право към вратата и излезе. След няколко дни Общото събрание на академията избра Сендов за председател на БАН. Обявиха Балевски за почетен председател.
* * *

Десети ноември 1989 г.

завари БАН със 101 института и други звена и 15 800 души щатен състав. През 1989 г. все още съществуват т.нар. ведомствени развойни научни институти към министерствата, от които около 130 бяха ликвидирани през 1991 г. Общо в сферата на науката през 1989 г. са били заети около 130 000 души, които годишно са разработвали 25 000 научни теми и задачи. Понастоящем по данни на НСИ в сектора работят 21 677 души - т.е. хората, заети с научна и развойна дейност, са намалели 6 пъти спрямо 1989 г. Според европейската статистика днес изоставаме сериозно по брой на учените на 10 000 души население. В самата БАН днес работят 6900 души, от които учените са 2900.
След настъпилите политически промени в страната през 1991 г. Великото народно събрание прие нов Закон за БАН. Той бе подготвен много сериозно от работна група от учени в БАН и после - в парламентарната комисия за образование и наука. Мнозина днес си приписват "бащинство" на този закон в парламента, но реално той бе приет с усилията на акад. Иван Юхновски (по това време зам.-председател на БАН) с активната помощ на председателката на комисията за наука проф. Елка Константинова (СДС), на оглавяващия правната комисия проф. Александър Джеров (СДС) и на народната представителка Нина Михайлова (БСП).

Новият закон от 1991 г.

откри пътя за демократично развитие на академията, като възстанови автономията й и предостави в ръцете на самите учени пътя за развитието им. Той опази БАН от политическите посегателства, назначения и чистки, които бяха предприемани в годините на прехода във всички сектори - години, в които научни и духовни традиции, вековна история, реални приноси за България бяха поругавани и заменяни с лични и корпоративни интереси на разноцветни участници в правителства и парламенти.
Добре е да се помнят поуките от историята - винаги, когато политиката е оказвала диктат над науката, последиците са били негативни и за самата наука, и за България. Законът за БАН от 1991 г. възстанови нейната автономия отпреди 1940 г., като определи статута й по подобие на сродните академии в Европа като "национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена и обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове". По-късно подобна автономия получиха със закон и висшите училища. 
Според закона, висш орган за ръководство и управление на БАН е нейното Общо събрание, което се състои от избрани от учените на институтите хабилитирани изследователи, член-кореспонденти и академици. На БАН са предоставени в собственост стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, средства и пр. Разпореждането с имуществото се извършва от Общото събрание и само в интерес на академията, а недвижимите й имоти може да се отчуждават само с решение на Народното събрание. Субсидията на БАН се определя всяка година със Закона за бюджета. В този закон за пореден път е включен текст, че БАН се освобождава от всички данъци и такси, какъвто съществува във всичките й предишни закони, приети от 1911 до 1949 г. През 1993 г. по искане на финансовия министър Стоян Александров тези преференции бяха премахнати от закона. През 1995 г. година в парламента депутати направиха два опита с противоположен знак според конюнктурата за отнемане на автономията на БАН, но за щастие - нейно и на науката, тогавашният председател на ресорната парламентарна комисия Юрий Борисов (БСП) убеди колегите си да не приемат тези проекти. 
През 1992 г. БАН за пореден път попадна под ударите на текуща политическа конюнктура. В НС бе приет Законът за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и ВАК - т.нар. закон "Панев" (по името на вносителя му от СДС Георги Панев). С него бе забранен достъпът на номенклатурни кадри на БКП до академичните, факултетните, научните съвети, до ръководствата на академиите, вузовете и ВАК. Засегнати от закона бяха немалко известни учени, множество звена и дейности бяха де факто обезглавени. Законът бе отменен през 1995 г. Науката и висшето образование се оказаха единствените сектори, в които бе проведена политическа лустрация.
През 1991 г. председател на БАН стана акад. Йордан Малиновски, а след неговата кончина през април 1996 г. на поста бе избран акад. Иван Юхновски. Годините 1992-1996-а са период на първата голяма реформа в академията, чието начало бе поставено със закона от 1991 г. В това отношение

БАН е феномен в българската действителност

- и тази реформа, и втората след 2008 г., бяха замислени и извършени по инициатива на самата академия в нейния стремеж за развитието й като водещ национален научен център със засилващо се международно присъствие в коренно променените условия на новото време. Всъщност, с изключение на подготовката на двата закона от 1947 и 1949 г., всички останали промени в БАН в историята й до 2011 г. са правени от нея самата.
През март 1992 г. Общото събрание на БАН закри три политически и идеологически института и два центъра. То прие програма за научното развитие и създаде правила за институционално преструктуриране. Започна задълбочено атестиране на всички институти на академията и на научната им дейност. В оценяването участваха около 600 хабилитирани учени от БАН и Софийския университет. През 1994 г. бе приет нов Устав. В резултат, до 1996 г. бяха закрити 16 звена на БАН, щатът намаля с над 34%, в структурата останаха 85 звена на бюджетна издръжка. В крайна сметка в периода до 2000 г. щатният състав на академията се сви до 8271 души, а учените намаляха с 1368 души - част бяха съкратени, други напуснали страната в първата голяма миграционна вълна 1991-1992 г., трети се насочиха към по-високо платена работа в сектори извън науката.
През 90-те години започна период, в който академията постига значителни успехи в научната дейност, но държавата - както никога преди в историята, отговаря с намаляване на субсидиите и непрекъснати удари по науката. Игнорирайки самата наука, политиците се интересуваха основно кой да управлява нея и имотите й. Ръстът на субсидията за БАН системно бе по-нисък от този на вузовете и другите държавни институции. Докато в цяла Европа държавите увеличаваха парите на сродните на БАН научни институции, за българската академия стана обратното. Приемането на бюджета всяка година в парламента се превръщаше в истинска битка на ръководството на БАН да опази възможността за нормална научна дейност. Академията не получаваше и досега не получава от държавата никакви средства за научна работа, за апаратури и пр., учените, колкото могат, покриваха разходите дори за ток и парно с пари от проекти и договори. Започналото трайно обедняване на българската наука предопредели още тогава влошените условия за научен труд, остаряването на материалната база, ускореното "изтичане на мозъци", изоставането на страната спрямо останалите в Европа и невъзможността й да догони дори средните равнища на развитие в ЕС днес.

Целенасоченото финансово удушаване

на науката на фона на липсата на каквато и да било държавна политика за развитието й постави под въпрос самото оцеляване на БАН като национална научна институция. В тази ситуация ръководството на академията в края на 1996 г. се обърна за подкрепа към традиционните чуждестранни партньори на БАН - научни организации от Европа и САЩ. Категорично признание за съвременните постижения на БАН, за международния й престиж, за изключителната й роля за България и за недопустимостта на финансовите удари срещу нея изпратиха до правителството и до парламента най-авторитетни световни организации - Шведската академия на науките, Националната академия на науките и Националната научна фондация на САЩ, Кралското научно дружество на Великобритания, Израелската академия на природо-математическите и хуманитарните науки, Германската научноизследователска общност (към която членуват 6 сродни на БАН научни организации в Германия), Висшият съвет за научни изследвания на Испания (също аналог на БАН), ЮНЕСКО, Международният съвет на научните съюзи и др. Както ще се види в годините, международното признание, което БАН е имала винаги и до днес, оказва само временно влияние върху отношението към учените ни от страна на българските политици.  
В тези целенасочено създадени тежки условия учените в академията успяха да запазят и да развият изследователските си постижения. Очевидно е, че ударите по нея бяха по извъннаучни съображения, заради лични и корпоративни интереси, защото всъщност на фона на всички останали публични институции у нас академията в годините на прехода има най-успешната дейност. С 18% от научния потенциал на страната БАН създава над 60% от научните резултати в България и над 80% от международно признатите. На прага на новия век, през 2000 г., БАН успя да увеличи с повече от 25% спрямо 1998 г. собствените си приходи от научни договори и продукти, които достигнаха 18% от общия й бюджет - колкото са и в сродните научни институции в Западна Европа. Увеличи се публикационната дейност на академичните учени, годишно те имаха над 10 000 публикации, повечето от тях - в реферирани международни издания, по около 300 монографии, сборници и учебници. В средата на 90-те години ръководството на БАН положи усилия ЕС да включи България в програмите си за наука и именно чрез академията България, включително висшите училища, за пръв път

се включиха в рамковите програми на ЕС

за наука, много преди влизането ни в съюза (по-късно тази дейност бе иззета от МОН). Разраснаха се научно-приложните дейности на академията. Готовите за реализация в стопанската практика нови научни продукти в БАН през 2000 г. бяха 178, а реализираните 111. Академията осъществяваше съвместна научна дейност по договори с научни центрове в 36 държави. В БАН през 2000 г. се обучаваха над 600 докторанти, в нея стотици студенти защитаваха дипломни и курсови работи, сключени бяха договори с 18 висши училища у нас, академичните учени водеха в тях десетки лекционни курсове и семинари. БАН и досега е единствената институция у нас, която публикува пълен отчетен доклад за дейността си всяка година.
В годините след приемането на реституционните закони започна и явление, непознато дотогава в България. Академията на науките винаги е получавала средства и имоти като дарение от видни общественици, държавници, граждани. През 90-те години започна обратен процес - масови посегателства върху имотите на БАН заради реституционни, строителни и партийни апетити. Посягаха общини, областни управители, партии, бизнесмени. Не по-различен процес изпита на гърба си и Софийският университет. По време на председателството на акад. Иван Юхновски БАН водеше десетки дела срещу такива посегателства. Самият той стана известен с успешната защита на целостта на академията и на имуществото, събирано и създавано за науката през много десетилетия с толкова труд и родолюбие.  
 

Благовест Сендов

Йордан Малиновски

Иван Юхновски

Следва

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 178

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 157

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ