8 дни и повече от 8 труса по-късно

3,9 по Рихтер. За повечето хора това е просто число, за Перник и жителите в района е сигнал за евакуация. Не става въпрос за изкуствено напомпана паника от всекидневници, предвещаващи унищожително земно люлеене, а за реално треперене на земята, което във вторник отново изкара хората по улиците.
В 10,30 ч. перничани бяха навън, по-лабилните гледаха объркано и звъняха по телефоните, паника и смут каквито фрапантно ни натрапват телевизиите, нямаше. Каквото има да се случва, ще се случи, философстваха прошарени мъже. Някои се шегуваха, че са се люляли твърде малко. Почти всички обаче бяха категорични, че трусът е бил над 4 по Рихтер. И го твърдяха с убедеността на видни експерти по земетресенията.
По стечение на обстоятелствата лидерът на БСП Сергей Станишев пристигна в центъра на Перник десетина минути след труса. Той бе посрещнат от общинските служители пред кметството, което бе заградено със ограничителна линия, личаха и паднали от първия трус плочки, а напукана църква бе фонът на срещата.

Опашките от хора, искащи обезщетение, продължават да са големи, въпреки че от големия трус мина повече от седмица

Дъщеря ми има матура днес

кършеше пръсти майка на дванадесетокласничка. Жената нямаше представа какво става с момичето и се опитваше да се свърже с таткото, който по спешност се вдигнал към школото да проверява какво се случва. Опитите на Станишев да я успокои, че всичко с изпита ще е наред, бяха посрещнати с благодарност в очите, но видимо не бяха най-очакваните думи... Защото никой от присъстващите нямаше представа какво ще се случи с изпитните материали на децата. Някои от зрелостниците напуснаха залите в очакване на вторични трусове, други бяха евакуирани от учителите. Някои обаче отказаха да напуснат и се върнаха в стаите. Пълна бъркотия, в която едни писаха, други решиха, че изпитът ще се потретва и решиха "да не се минат" и да не пишат два пъти. В най-кризисните минути човекът, в чиито ръце бе поставено бъдещето на децата - просветният министър Сергей Игнатов мълчеше. Връзка с него нямаше повече от час, тъй като той бе на среща... с президента. Така децата изгубиха час, преди да се сблъскат с шока, че изпитните им работи ще бъдат оценявани дотам, докъдето са написани. Шанс за повторение няма, който писал-писал. Толкоз. А през това време една майка чакаше новини от дъщеря си. Позвъняване, успокояване и усмивка. Станишев изпрати на дванадесетокласничката букет с рози. "Да й ги предадете и да й кажете, че всичко ще е наред, стискам палци", заръча той.
По улиците мина кола на Гражданска защита, от която с мегафон разясняваха силата на земетресението. Повечето от хората обаче се объркаха допълнително, защото от машината излизаха най-вече неясни звуци. Който разбрал -разбрал, останалите само гадаеха какво говори тоя човек вътре и се подсмихваха - нали мегафоните били идея на Цветанов. Стотиците хора, излезли по улиците, започнаха да се връщат по домовете и работните си места.
Остана обаче опашката - дълга опашка от хора, чакащи да подадат заявление за помощ при реконструкцията на пострадалите си къщи. Възмутени жени се оплакваха, че няма да получат и лев, защото не са социално слаби - слуховете веднага ограничиха "печелившите" субсидия. Под сурдинка се говореше, че може би над 90% няма да могат да получат пари, защото нахвърлят границата на бедността. Други пък отпадаха от списъка, защото разполагат с по два имота и също по закон ще бъдат отхвърлени, макар етажи от домовете им да са неизползваеми... Трети пък чули, че ако някой не отчете трус от 6 по Рихтер, пари за обезщетение хич няма да има. Поне 4 беше, кимаха си един на друг те.
А домовете...

Домовете бяха тъжни и самотни

Защото в пернишкия квартал "Ралица", а и не само в него, хора живеят в каравани. Млада майка с 3-годишно момиченце обясни, че, откакто е станал първият трус на 22 май, се е преселила във фургона. Страх ме е да вляза в тази напукана къща, сочи тя бяла сграда, която скоро ще остане без втория си етаж, тъй като е предписано да бъде бутнат заради големите пукнатини по стените.
В мините ме е люляло, но като оня ден не е било, клати глава възрастен съсед. Нахлупил е старата си миньорска каска и тегли Станишев и депутатите да видят щетите. Къщата му е без покрив и сега собственикът сам възстановява щетите. Всичко това обаче е нищо в сравнение с една от най-пострадалите сгради. 58-годишна жена и дъщеря й вече са бездомни, домът им е неизползваем след земетресението. Живеят при другата дъщеря. "Разтресе силно и избягахме посред нощ. Добре, че не падна върху нас", мълви със сълзи в очите жената. Зад нея са отломките на някога здравата сграда, чийто покрив е  свлечен, терасата е почти на земята, а от прозорците се вижда как таванът в стаите е поддал. Хората са изнесли багажа от къщата и вече не смеят да доближат и двора.
Напукани стени, счупена керамика, паднали керемиди - картина от квартала, в който хората сами са се втурнали да поправят каквото могат. В този дъжд стои ли се без покрив, обясняват перничани и продължават тихо заниманията си.
Михаела Ивайлова, директор на ЦДГ "Славейче", сочи големите пукнатини, зейнали в стълбището на детската градина. Цепнатини има и по стените и тавана, изпопадалата мазилка е почти навсякъде. Жената бърза да успокои, че пострадали дечица няма. Във вторник 20 мъници са били в заведението, когато земята отново се разтресе. Родителите веднага си ги прибрали. Директорката обясни, че за всички деца има място, осигурени са два етажа от близко заведение и няма проблем родителите да водят малчуганите на градина. Заведението обаче спешно трябва да се ремонтира, категорични са всички прекрачили прага на градината. Детски креватчета и шарени столчета, струпани на куп и покрити с найлон, е картината в друга детска градина в Перник - "Миньорче". В понеделник, на 21 май, отпразнувахме 78-ия рожден ден на градината, какво стана след това, почти примирено мълви директорката. За почистването на сградата са помогнали от Младежкото обединение на БСП, част от момчетата бяха там и във вторник и бяха категорични, че ще помагат с каквото могат. В градината вече са влезли и майстори, които замазват стените и боядисват. На втория етаж бившата тераса, превърната в стая за една от групите, обаче е почти отделена от сградата - толкова са големи пукнатините в стените.
На целия този фон 8-годишно момиченце, захапало червена близалка, пресреща излизащия от пострадалите сгради лидер на БСП с чаровна усмивка. "Усети ли днешния трус", пита загрижено Станишев. Момиченцето кима утвърдително. На въпроса му дали се е уплашила малката е категорична - разбира се, че не. Само ми се отяде, добавя усмихнатата чаровница, а възрастните избухват в смях.

Въпреки всичко обаче перничани продължават напред

По улиците е тихо и спокойно, всеки си върши ежедневните задължения, а на места текат ремонти. Освен големите опашки с изнервени от чакането хора, напрежение в Перник сякаш няма. "Всеки ден идват от вестници и телевизии. Повтарят колко сме били паникьосани, те друга работа нямат ли си?", гневи се мъж на средна възраст. Жена му се кара да не говори така, защото "утре кой знае какво ще излезе по медиите". Друга пък мърмори, че още нищо не се знае и че за нищо няма организация - типичната опашка за нещо си в България. В Перник всичко си тече постарому, с тази разлика, че хората се чудят откъде ще намерят пари за ремонт на къщите си. Вече знаят и какво да правят при земетресение, но веруюто им е - каквото има да става, ще става. Паниката си е отишла, ред е на прагматичните решения за възстановяването на града.