84 млн. лв. ще загуби бизнесът при ликвидация на КТБ

При обявяване в несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) и ТБ "Виктория" директните загуби за бизнеса ще достигнат 84 млн. лв. Това се посочва в Обзора на небанковия финансов сектор в България за второто тримесечие на 2014 г., изготвен от Комисията за финансов надзор (КФН). Директните загуби от блокирани средства в двете банки под формата на депозити и разплащателни сметки се оценяват на 42,9 млн. лв. за капиталовия пазар и на 41,1 млн. лв. за застрахователния сегмент.
От КФН посочват, че за осигурителния пазар освен директни, ще има и косвени загуби, които се отнасят до фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, които имат вложения в колективни инвестиционни схеми със средства в КТБ. Общият размер на тези загуби ще е 19 млн. лв.
КФН отчита, че проблемите с поставената под специален надзор финансова институция са се отразили негативно на капиталовия пазар. Всички индекси на БФБ (SOFIX, BGBX40, BGTR30 и BGREIT) са отбелязали сериозно понижение на месечна база съответно от -8,9%, -9,9%, -7,3% и -3,7%. Проблемите на КТБ се отразиха изключително негативно на акциите на банката, търгувани на БФБ, като в периода 16-20 юни цената им отбеляза спад от -9,8% и от 86,501 лв. за акция (цена на отваряне в понеделник) до 78,05 лв. за акция (цена на затваряне в петък), когато беше спряна търговията с тях. Проблемите в банковата система през юни без закъснение предизвикаха спад от сходен порядък и в цените на акциите на другите две банки, търгувани на БФБ - ПИБ (-8,2%) и ЦКБ (-9,2%), пише в обзора.
В него се казва още, че поставянето под специален надзор на КТБ и ТБ "Виктория" е довело до редица проблеми в небанковия сектор. Създавала се е невъзможност двете дружества-инвестиционни посредници да изпълняват своите задължения по Закона за пазара на финансови инструменти (ЗПФИ), което води до сериозен риск за правата и интересите на клиентите на банките в качеството им на инвестиционни посредници поради невъзможността на клиентите им да се разпореждат със собствените си средства.
КФН подчертава, че средствата и на други инвестиционни посредници остават блокирани в двете финансови институции, както и тези на техни клиенти. В доклада пише още, че дружества са вложили парите на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми в ценни книжа, издадени от КТБ, или в депозити. Това води до нарушаване на изискването инвестираните активи да бъдат бързоликвидни.
След преустановяване на дейността им двете банки не могат да изпълняват задълженията си в качеството им на довереник на облигационерите по облигационни емисии, което създава риск за правата и интересите на облигационерите по тези емисии, пише още в доклада на КФН, цитиран от econ.bg.
Сред другите проблеми е този за правата и интересите на инвеститорите, ползващи услугите на двете банки, както и тези на акционерите в банката и притежателите на облигации на финансовата институция.
Според КФН не се изключва и възможността за разпространение на проблемите, свързани с КТБ, и сред други кредитни институции, както и сред представители на небанковия финансов сектор.