А някога столицата ни дишаше с дървета и зеленина

Иван Бурин

Курубаглар, засмяната могила - така Вазов нарича днешния Лозенец в стихотворението си "Тръносливка".
"Там, на високий хълм, където с теб, с другари  
обичах да седя, в тих разговор унесен..."
Това пък са стихове от "Псалм на поета" от Пенчо Славейков.
Но някогашният Курубаглар е вдъхновявал и други автори, и то още преди столетия. Ето какво пише Евлия Челеби за Лозенец в средата на ХVІІ век:
"В околностите на София има до двадесет и едно места за разходка. Местността "Куру-багларъ", която се намира между София и Витоша, е една от най-прочутите местности в турските, арабските и персийските земи... Куру-багларъ е едно бранище за разходка, в което има разни видове дървета, между които няма нито едно сухо: всичките дървета тук са зелени и красиви. Ако пролетно време човек влезе в тези лозя, мозъкът му се упоява от чудесните миризми на разновидните цветя. Най-много преобладава цветът на вишните..."
Една от най-прочутите в турските, арабските и персийските земи...
Какво е станало с ведрината и красотата на тая дивна някога местност?
Старите жители на София помнят доста от нейната ведрина и хубост. Помнят китни градини с цъфнали вишни и други овощни дървета. В някои дворове и досега окото може да се порадва на такава гледка. Помнят китки от едри дървета, предимно дъбове. Помнят и бистрото изворче, което е бликало досами мястото на Славейковци, в горния край на долчинката, която ние, неколцина романтици, се канехме да превърнем в кът "Изворът ка белоногата". Но неканеният съсед-небостъргач попари нашите блянове.
Останали са, пръснати по дворове и покрай улици, тридесетина дъба, най-много от които в мястото на Славейковци. Тридесетина дъба от най-малко триста. И както е тръгнало, от тия тридесетина след тридесетина години могат да останат само три. Ето, само преди година-две при издигането на "небостъргача" край Славейковото място пред очите ми отсякоха един дъб. При издигането на друга сграда, макар и не "небостъргач", отсякоха грамаден ствол и осакатиха друг разкошен дъб. Аз направих снимка на тия пострадали ветерани, защото пакостниците не признават вината си. Бях се напатил преди години, когато отсякоха бряста зад бюста на Вазов, и като писах във "Вечерни новини", от управлението ка "Паркове и градини" опровергаха. Писаха, че там никога не е имало дърво. Наложи се да разкопаваме земята, за да търсим корените на старото дърво, и макар че ги намерихме, виновниците продължиха да отричат. Трябваше да диря фотография на бюста и след дълго лутане снимка се намери.
Като видяха, че бюстът на патриарха на българската литература е грозен така оголен, без старото дърво, засадиха няколко смърча, които поизраснаха, но все още далеч не могат да възстановят въздействието на стария бряст. А всъщност най-подходящо е зад бюста на Вазов да се посади дъб като символ на величието на самия народен поет, каквито дъбове има зад бюстовете на Хаджи Димитър и други възрожденци.
Направих снимки на всички дъбове на Лозенец и ще държа сметка (о, наивнико!), ще държа сметка за посегателството над всеки един от тях. Сам се натоварих с длъжността горски на обществени начала, защото ми е свидна гората, особено тая, която дава ведрина на милионния ни столичен град.
Но не може да се каже, че всички дейци-строители имат нихилистично отношение към гората, към старите дървета. Има прояви и на грижливо отношение към тях. Но все още небрежността към гората не е изкоренена - затова пък много дървета се изкоренени... Като например при някогашното разширяване на бул. "Ленин" и бул. "Никола Вапцаров". А много от тия дървета можеше при повече внимание и грижи да бъдат спасени.
Че това е така, че се проявява незачитане на гората, доказват и повалените многобройни дървета в самия Парк на свободата, сега Борисова градина, а сигурно и в Западния парк и на други места. Което доказва неразумното, неикономично изразходване на дървесина за направата на "модерни" пейки от разсечени на две дървени трупи. От тях биха могли да се направят двойно повече пейки.
Но който си направи труд да види на самото място отсечените и натрупани на грамади дървета, ще се убеди, че наред с изсъхналите трупи, които впрочем са твърде малко, наред със съборените от бурята и снеговете, се изсичат и други, съвсем здрави дървета. Всъщност стопаните на парковите гори набелязват "жертвите" си със специални знаци и още преди да паднат, обречените дървета могат да бъдат видени от гражданите. Вярно е, че някои от тях не са стройни, поизкривени са, но инак са си напълно здрави, ведри и носят прохлада във все повече оредяващата гора...
В печата излязоха статии, в които се пишеше колко много са се разширили дървесните и тревните площи в столицата. В тия писания всъщност се прави едно не толкова умело жонглиране с цифрите. За да се докаже на всяка цена, че имаме благополучие в това отношение, че горските и тревните площи растат успоредно, ако не и в надпревара с растежа на града и на неговото население, се правят и такива съпоставки. През еди-коя си година паркът е бил толкова и толкова декара, а след това е нараснал за един дълъг период двойно. А след нов исторически период е достигнал в наши дни десеторно по-голяма площ. Така че да не се боим за съдбата на милионното население на столицата. Имаме достатъчно горски и тревни площи.
А то работата е съвсем друга.
Нищо или почти нищо не бе прибавено към ония площи, които още преди много десетилетия са били залесени или пък са били естествени гори в Парка на свободата. Не само не е прибавено, а много е унищожено поради разширение на пътища, площади, поради постройки на стадиони и други съоръжения. Огромни тревни площи бяха унищожени при изграждането на новите квартали. Да вземем мястото между "Лагера" и подножието на Витоша. Там бяха стотици декари ливади, ниви - зеленина и полска ведрина. Сега повече от половината от тая зелена площ е унищожена от новите строежи. А и не само там, а навсякъде, където се "усвояваха" части от Софийското поле. Новите насаждения предимно в Западния парк не променят нещата.
А как се получава розовата картинка, нарисувана от някои журналисти, а и от някои длъжностни лица? Да вземем някогашния Парк на свободата. Той заема същата горска площ, която е очертана още преди много десетилетия. Тя си е същата, дори е намаляла, но към първоначалните размери на парка се прибавят нови участъци, разширява се паркостроителният обсег върху същите ония стотици декари горски площи, които са били далеч преди да се родят авторите на такива статии.
Та причини за тревога има въпреки полаганите грижи в това отношение. Да не говорим за хилядите превозни средства, които само преди двадесетина години са били двадесетина пъти по-малко при много по-запазена природна среда. Витоша и Искъра - двата бели дроба на столицата, ако не бъдат предпазени от пълно задръстване, предвещават гибел на самата столица.
Впрочем неблагополучното състояние на природната среда в столицата и около нея не се отрича от специалистите. Те бият тревога, че концентрацията на вредни вещества във въздуха и реките, особено в Искъра след Кремиковци и Курило, е многократно над допустимата норма. Не компенсира вредата дори такова прекрасно изкуствено езеро като Панчаревското. Много би допринесъл прословутият плавателен (а преди всичко освежителен) канал, който отдавна трябваше да разнася прохладата си около София. А инак - малките рекички в нашите паркове са безпомощни да донесат свежест, макар да не пресъхват през цялата година. Те тихо си криволичат, но носят дъха на тежки миризми.
Та - нали все сме против лакировката, нека си кажем правдата за състоянието на природната среда в столицата и около нея.