Ако утре ни връхлети ураган

Татяна Зикова

Август и септември са идеално време за такива природни катаклизми в Русия като урагани, смерчове и проливни дъждове, съобщи пред "Российская газета" докторът на географските науки, завеждащ лабораторията по техническа климатология и опасни природни явления на Главната геофизическа лаборатория "А. И. Воейков" Нина Кобишева.
А тази година положението се усложнява и от продължителната жега, която донесе надвисналия над европейската част на Русия гигантски антицклон, "напомпващ" разгорещен въздух от Средиземноморието и Централна Азия.
По данни на специалистите тази напаст измъчва не само Централна Русия, но и Левобережна Волга, отделни райони в Урал, Северен Кавказ. Вероятността от урагани и бури е най-висока в онези области, където има големи водоеми и могат да възникват чувствителни температурни разлики между силно нагрятата суша и прохладната водна повърхност. Това са страдащите днес от пожарите Ивановска, Московска, Нижегородска, Липецка, Тамбовска област.
Ураганът вече продемонстрира силата си на 29 юли. Тогава мощен гръмотевичен фронт, връхлетял предградие на Санкт Петербург, е бил съпроводен, според данните на Министерството на извънредните ситуации, от вятър със скорост до 40 метра в секунда. В резултат заради изпоскъсани жици са аварирали 186 линии за електроподаване. Натоварването на разположената наблизо Волховска хидроелектростанция паднало от 48 МВт до нулата. Спряха стотици обекти на Октябърската и Северната железопътна линия. Без ток и електроснабдяване останаха хиляда села, вилни селища, общо бяха засегнати 248 хиляди души. За да запазят продуктите си и да поддържат работата на хладилниците си, хората се принудиха да се охарчат за минигенератори с мощност от 2 киловата.
"Колкото по-дълго време се задържа антициклонът - тази колосална енергийна маса, толкова по-устойчива става тя, като ли враствайки се в територията", обяснява Кобишева. Такива продължителни антициклони са характерни за Сахара, за пустините. Но не и за Русия. Затова сега е много трудно да се прогнозира кога и къде ще настъпи часът "Х" за ураганите. Но това, че той ще дойде, Кобишева не изключва.
Не отрича такава вероятност и заместник-директорът на Хидрометцентъра по науката Дмитрий Киктев. Бурните ветрове през летния период, обясни той пред "Российская газета", са свързани с активното развитие на мощна атмосферна конвекция. Конвективните дъждовни облаци са потенциален източник за цяла поредица метеорологични проблеми: бури, гръмотевици, проливни дъждове, градушки. Обикновено най-активното развитие на купесто-дъждовните облаци става на студените атмосферни фронтове, т. е. на границата между двете различни по свойства въздушни маси. Ако това е ярко изразен студен фронт с големи температурни контрасти (до фронта и зад фронта) - разтието на конвекцията става особено активно. Ако това е слабоизразен фронт с малки температурни различия - събитията могат да се развият по по-спокоен сценарий.
А ако все пак ураганът ни връхлети? Доколко сериозно е това природно бедствие?
Ако смерчът, чиято основна опасност е в многопосочния натиск на вихъра, продължава само няколко минути, засмуквайки в кратера си от 30 метра всичко, което попадне на пътя му - изтръгнатите с корен дървета, електропроводи, автомобили, хора, то бурните ветрове и ураганите са още по-разрушителни.
Първо, заради продължителността си - ураганите продължават по няколко часа.
Второ, заради обема - те обхващат територия от десетки и стотици километри.
Трето, силата на вятъра тук достига над 32 метра в секунда. Между другото още при скорост от 20 до 24 метра в секунда вятърът помита малките и старите постройки, отнася покриви на сгради.
Ако пък достигне скорост до 33 метра в секунда, то "под ръка" попадат линиите и стълбовете на електропроводите. В резултат аварират жизненоважни системи - нарушава се водо- и електроснабдяването, линиите за връзки.
"Когато аварират линиите за електроснабдяването, блокират се и тръбопроводите, а с тях - транспортирането на петрол и газ. Няма такова производство, което да не усети последиците от ураганите", отбелязва Нина Кобишева.
Според наблюденията на климатолозите в Русия вятър със скорост до 40 метра в секунда не е граница. Скоростта му може да достигне и 90 метра в секунда.
По думите на президента на Руското научно общество за анализ на риска, помощникът по наука на министъра на извънредните ситуации на Русия Михаил Фалеев, днес, когато на Земята става циклимна промяна на климата, не може да се икономисва от предупреждаването за рискови ситуации. Нещо повече, трябва да се преразгледат много от строителните нормативи, от изискванията към енергийното оборудване, магистралните нефто- и газопроводи, електрониката, микроелектрониката. Тяхната повреда би довела до глобално спиране на жизнената дейност на техническите системи. Най-неподготвено за ураганните натоварвания е градското стопанство на страната с милиардите километри висящи жици. "Такова количество жици, които според идеята трябва да са закопани под земята, представлява потенциална заплаха по време на урагани и бури", казва Фалеев.
Освен това, според него, за да се противопоставят на ураганите, големите градове трябва да имат в арсенала си поне по един метеолокатор. С тези устройства, предупреждаващи за зараждането и движението на гръмотевични, буреносни, ураганни фронтове, са снабдени днес всички граждански и военни летища. Градската инфраструктура, освен Москва и Санкт Петербург, и още няколко града, не ги предвижда. Или трябва да се оборудват с тези устройства мониторинговите пунктове за оповестяване, или трябва по-тясно да се сътрудничи с военните и да се задейства тяхната инфраструктура, предлага изход Фалеев.
Опасност, по думите му, по време на ураганните ветрове представляват и старите дървета, които гният отвътре и могат да паднат. А специалистите по градинарско-парковото стопанство често ги забравят. Не по-малко рискови в големите градове са и рекламните билбордове през всеки 10 метра. "Необходимо е да бъде намален броят им", отбелязва Фалеев.
Той е убеден, че във връзка с глобалните климатични промени е необходимо да се разработват и финансират регионални програми, които да ни помогнат да избегнем рисковете на ураганите.

Изтощени от смога
Нина Егоршева

Да заминем някъде по-далеч... Няма да излъжа, ако кажа, че днес няма московчанин, който да не се събужда с тази единствена мисъл. През предишните почивни дни "Росавиация" регистрира най-масовото излитане от столичните летища - за два дни града напуснаха почти 200 хиляди души.
Проверката в туристическите фирми показа, че да се купи екскурзия в Турция или Египет (въпреки че и там е горещо, но поне може да се диша спокойно) сега е почти нереално.
Не се пренебрегват и руските курорти. По думите на зам. генералния директор на туристическата фирма "Солвекс" Людмила Сискойкина, екскурзиите в Ленинградска област са запълнени до края на август.
В същото време в почивните домове край Москва е пълно със свободни места. Дори има случаи, когато хората, без да чакат утрото, си тръгват от т. нар. почивка.
Интересно е, че насрещният поток от чужди туристи в Москва не е много засегнат от смога. И това е въпреки предупреждението на властите в редица страни, че в редица региони на Русия заради пожарите и ужасяващата жега е опасно нивото на замърсяването на атмосферата. Нито тези предупреждения, нито смогът над Москва засега обаче не са предизвикали масово анулиране на туристическите резервации в страната ни, твърдят руските туроператори.