Акция "вредни храни"

Проф. дхн Иван БАНГОВ

В нашата мила родина правителствата провеждат акции все с добри намерения. Преди няколко години беше проведена акция срещу "найлоновите" торбички. Слагам кавички, защото торбичките никога не са били найлонови, а от полиетилен или полипропилен. По-правилно е да се наричат пластмасови, ама българинът е свикнал всяка пластмаса да нарича найлон. Нейсе. Тази акция беше обявена с цел запазване на околната среда. Единственият резултат - българите пак купуват "найлонови" торбички, но на по-висока цена. Малко се понапълни бюджетът за радост на управляващите.
Очевидно този подход се е усладил на нашите управници, че те започнаха нова акция, пак с благородна цел - да защитят нашето народонаселение от "вредните храни". Очаква се акциз да се налага върху четири групи храни - тези със съдържание на хидрогенирано растително масло, с високо съдържание на сол, съдържащите кофеин или таурин и върху продуктите с високо съдържание на захар и подсладители (защо и тауринът, като той се сочи за изключително полезна сулфоаминокиселина. Така че защитата ще съдържа пак вдигане на цените на тези храни.
Млади журналистки се разтичаха да интервюират хората. Жена тържествено заяви пред микрофона: "Който иска да се трови, трябва да плаща повече". Разбира се, тя, както и много други, не е напълно наясно какви са тези "вредни храни", които правителството изневиделица ни стовари на главите. 

Вреди

Проблемът съвсем не е толкова еднозначен. Лично аз мога да се сетя в момента само за една "вредна храна". Това са отровните гъби. Ако има в магазините други "вредни храни", те моментално би трябвало да бъдат снети от щандовете, а не да им се налагат акцизи и с това да им се повишават цените.
Нека разгледаме храните, които са набедени за вредни. През 50-те и началото на 60-те години лекари казваха колко е полезна захарта за сърцето. След това се оказа, че имало три "бели отрови" - солта, захарта и бялото брашно. Дали след време няма да се окаже пак полезна? След това се появи борбата срещу холестерола. На нож бяха взети всички животински мазнини - краве масло, мас, тлъсто месо и т.н. Тогава на сцената излязоха хидрогенираните растителни мазнини (маргарините). Навсякъде се тръбеше колко полезни са те. След десетина години се оказа, че те са опасни, понеже при хидрирането се получават както цис- така и транс-мазнини, а човешкият организъм може да приема само цис-мазнините. Не се знае къде отиват тези транс-мазнини?. Започна да се твърди, че те повишвали холестерола. Как го повишават за мен не е съвсем ясно. 
В Ерланген, Германия, имах възможност да говоря с представител на голяма западна фирма, произвеждаща маргарини и у нас. Попитах го за транс-мазнините, а той отговори, че този проблем е отдавна решен. Разказа за техен маргарин (има го и на нашия пазар), в който прибавят добавка, която намалявала холестерола. Твърдеше, че жена му имала висок холестерол, но след като започнала да консумира този маргарин, го намалила. На една опашка мъж каза: "Майка ми дълги години ядеше само маргарин и едва доживя до 95 години."
След това на мушката дойде палмовото масло. Наистина то е наситена мазнина с голяма концентрация, но като растителна мазнина то няма холестерол, а още по-малко транс-мазнини, природата не ги произвежда. Наситени мазнини са и кравето масло, и маста. Наситени мазнини има и в сирена, и кашкавали, в прясното и в киселото мляко, в различните меса. Допълнително във всички тези животински продукти има и холестерол. Ако се информирате в интернет, ще видите, че палмовото масло има противници, но и защитници. Сега цената на сирена и кашкавали с такава добавка ще бъде повишена драстично и за бедния българин сиренето ще се окаже деликатес. Покрай тях и цените на другите млечни продукти ще скочат.
В книжарниците се въргаля книга, която описва колко вредни са млякото и млечните продукти. Тогава - дайте и на тях да сложим акциз. Впрочем саламуреното сирене и различните кашкавали са доста солени, така че няма как да не ги сполети акцизът и българинът да ограничи и тази храна. 
Напоследък под прицел е и хлябът. Първо се оказа вредна маята. Но сега има още по-страшен вредител - глутенът. А без мая и глутен втасал хляб не може да се произведе. Глутенът се оказа виновникът за всички модерни болести от шум в ушите през екземите до рака. Той предизвиквал развитието на различни гъбични организми, които водели до тези болести. Дайте да натоварим и хляба с акциз и да му вдигнем цената.
Месата са опасни, защото имат наситени мазнини и холестерол. Да им сложим и на тях акциз. А разните салами са оцветени с нитрати, които в организма се модифицират в нитрозосъединения, които водят до рак.
В последните дни се появи нова атака срещу обработените на грил или пържените червени меса. При тези видове топлинна обработка се получавали кондензирани ароматни съединения (пирен и др.). Това, че са канцерогенни, отдавна се знае и съвсем не е ясно защо сега се надуха тръбите. Хайде и на месата, и на месните продукти да сложим акциз. То ракът е по-страшен от напълняването, от което министър Москов иска да ни предпази.
Сокове, млека и други бързо развалящи се продукти гъмжат от Е-та. И за тях е нужен акциз.
Проф. Донка Байкова ни съветва да се ядат повече плодове и зеленчуци. Но и с тях нещата не са по-цветущи. Зеленчуците са пълни с нитрати, а корите на плодовете са обработени с химикали. Преди няколко дни журналистка се е натровила с мандарини. А моя позната разказа, че е купила диня, на която със спринцовка е вкарана червена боя, за да изглежда узряла. Хайде и на тях да им сложим акциз.
Останаха био храните. Но те и без акциз са скъпи. Когато работих в Германия, четох немско изследване за техните био продукти. Оказало се, че те съвсем не са био. Щом при пунктуалните германци стоят така работите, какво остава за нашите био храни. 
Преди година-две се заговори колко вредни са храните, обработени с микровълнови печки. Действали на мозъка!? Как ли не! Ама тогава да сложим акциз и на микровълновите печки.
Няма да се спирам детайлно на методите, с които се открива кои храни са полезни и кои - вредни. Човешкият организъм е сложна комбинация от химични, биологични и не на последно място - социални, процеси и въздействия. При изследванията се използват основно статистически методи. Затова резултатите са твърде приблизителни, а в много случаи - противоречиви. Съмнявам се, че изследвания, направени в чужда страна, могат да се отнасят еднозначно и за нас. В България стресът, дължащ се на кризата и беднотията, е голям. Той не може да се измери, но оказва влияние върху здравословното състояние, което може да доведе до по-високи стойности на холестерола например. Тези стойности няма да имат отношение към храните.

Цени

Тук се намесват и борбите между отделните корпорации, произвеждащи съставки, които оказват влияние върху вредността на храните. Производителят на подсладителя аспартам "Нутрасуит" излезе през 80-те с изследване, че конкурентният подсладител захарин е канцерогенен. Разбира се, производителят на захарин отговори на удара, като също "доказа", че аспартамът е канцерогенен. И как го доказа - намери учен, който открил, че след 1969 г., когато започва производството на аспартам, случаите на рак започват да се увеличават. В американското списание, в което четох за тази борба, питаха: "Добре де, ама през 1969 г. човешки крак стъпи на Луната. Дали пък на това не се дължи нарастването на раковите заболявания."

Резултат

И накрая - какъв ще е резултатът от акцията "вредни храни"? Хората пак ще купуват и ще консумират същите "вредни" храни, но ще плащат повече. Така ще се пълни бюджетът и управляващите ще бъдат доволни.
Казват, че парите щели да бъдат вложени в строене на спортни площадки за децата. Знаем, че строителството е най-сладката работа. Там падат големи комисиони.
Децата били затлъстели. Дали това е от храните или от стоенето пред компютрите. И като направят площадките, дали децата ще се откажат от компютрите и ще отидат да играят на тях?
Сега чакаме нова правителствена акция - например акциз върху часовете за сън. Защото сънят също влияе на здравословното състояние на нацията. Тогава ще се реализират на практика предсказанията на Оруел в книгата "1984".


Рафтовете на българските хипермаркети са отрупани с вносни храни. Дали всички са полезни?