Александър Симов за Елена Йончева: Удари моралното дъно, кукла на конци

Елена Йончева удари моралното дъно. 

Още ми е трудно да го повярвам. 

Не искам да го вярвам, но думите ѝ са пред очите ми - тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. И ми стана болезнено ясно, че ще я видим като кандидат от тяхната листа. Но това е неин проблем. Морален, етичен, политически, но неин. 

Това, което е обществен проблем е фактът, че с това съгласие тя разрушава десетки каузи, в които хиляди са инвестирали доверие през годините. Защото виждаха в нея символ на битката с модела "КОЙ", безкомпромисен борец с корупцията, разобличител на задкулисието, глас срещу несправедливостта. 

Аз ѝ вярвах. 

На заседанието на Националния съвет на БСП, когато я номинирахме за водач на листата за европейските избори, казах, че тя е гласът на цяло едно ново поколение социалисти, които не искат да се примирят с безнадеждността на корупционните паяжини и липсата на всякаква перспектива за различен живот. 

Оказа се, че това е лъжа. 

Че всичките ѝ каузи са театър.

А битките - грандиозна измама. 

Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката.

Всичко това днес вече е в руини. 

Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна, се оказа марионетка на паралелната държава. 

Кукла на конци на Пеевски. 

Това политическо джендърство е смазващо, защото именно подобен процес разлага доверието на хората, унищожава надеждата за различно бъдеще и демонстрира такава морална бездна, че надничането в нея води до световъртеж.

Покрай тази политическа травестия обаче всички могат да видят колко труден, болезнен и тежък е процесът по очистването на БСП от зависимостите и политическите паяжини. Този процес беше саботиран на всяка крачка, но се оказа, че макар и със спъване, макар и със залитане, че е имало смисъл БСП да се обръща с гняв назад, дори и към хора, които е носила на ръце, за да може да излезе пред обществото и да каже:  „Да, понесохме крошетата, изтърпяхме стрелбата в гръб, но не спестихме истината и никога не се продадохме“.

И сега ги виждате – търговците в храма - които един по един се махат и отиват в други листи.

Прав им път.