Анкара между кюрдския въпрос и "Ислямска държава"

Мариян Карагьозов

В последните дни кървава вълна заля Турция. Новото издание на кошмарите започна миналия понеделник със зловещия самоубийствен атентат в град Суруч, в близост до турско-сирийската граница. Взривът пред културния център "Амара" отне живота на 32 души, над сто бяха ранени, петима от тях - тежко. Атаката се оказа дело на 20-годишния Шейх Абдуррахман Алагьоз, завършил първи курс машинно инженерство в университета в Адъяман, свързан с ислямистката група "Докумаджълар" и симпатизиращ на "Ислямска държава" (ИД). Целта на атаката са били членове на Федерацията на младежките социалистически дружества (SGDF) и кюрдски активисти. Община Суруч е управлявана от Демократичната партия на народите и често приютява пътуващи журналисти и доброволци, работещи с бежанци от сирийския град Кобани.
Атентатът беше последван от ново насилие. На 22 юли сутринта в намиращия се в същата област град Джейланпънар бяха открити мъртвите тела на двама полицаи. Отговорност за нападението като отмъщение за атаката в Суруч пое свързаната с Кюрдската работническа партия група "Сили за народна защита", която в свое изявление посочи, че убитите полицаи са имали връзки с "Ислямска държава".
В Турция не беше обявен ден на национален траур, въпреки че през януари по повод смъртта на саудитския крал това се случи. Неотдаването на почит към загиналите младежи предизвика вълна от протести, които прераснаха в сблъсъци с полицията. В Самсун демонстрация на солидарност с жертвите в Суруч се сблъска с групичка от около 15 турски националисти, скандиращи "Не искаме ПКК в града ни!", а в района на Коня същото се случи между протестиращи и проислямски симпатизанти. Прокюрдски бойци извършиха убийства на двама известни ислямисти, членове на организацията Худа-Пар, наричана често "турската Хизбула" (няма връзка с ливанската шиитска организация).
Кюрдски представители и опозицията обвиниха разузнаването в провал заради това, че то не успя да предотврати кървавата баня в Суруч. Бившият депутат от кемалистката опозиционна Народнорепубликанска партия Атила Карт обвързва провала с това, че турското разузнаване обслужва интересите на управляващата ПСР и с големите размествания в полицейските служби вследствие на скандала, в който беше разкрита корупция на високо правителствено ниво през декември 2013 г.
От своя страна турските власти изтъкват, че за последните 6 месеца са задържали над 500 души по подозрения в сътрудничество с "Ислямска държава". 251 души бяха задържани миналия петък по подозрение за връзки с ПКК, съпричастност към ИД или други ислямистки организации. При престрелка в Истанбул беше убита жена, вероятно член на лявата организация "Революционна партия за народно освобождение - фронт".
Най-неприятните негативни последици от тези вътрешнополитически развития са проблемите с търсенето на решение на кюрдския въпрос в страната. До настоящия момент преговорите минаха през няколко фази. Първо се проведоха тайни срещи между представители на ПКК и турското разузнаване в Норвегия, а от октомври 2012 г. в разговорите беше включен и излежаващият доживотна присъда в турски затвор кюрдски лидер Абдуллах Йоджалан.
Преговорите се движеха на тласъци с върхове и резки спадове и отстъпления заради международната и вътрешната обстановка - ситуацията в Сирия и Ирак, предстоящите избори, натиска на турските националисти и т.н.
От известно време обаче негативните развития взеха превес, като в началото на юни, в навечерието на парламентарните избори, четирима загубиха живота си в атентат в Диарбекир, а офисите на Демократичната партия на народите бяха многократно атакувани. На 12 юни Съюзът на кюрдските дружества (КСК) публикува изявление, в което посочи, че големият брой строени от турското правителство военни постове и язовири в източните райони на страната нарушават прекратяването на огъня, спазвано от 2012 г. насам. Конгресът за демократично общество, платформа, обединяваща кюрдски неправителствени организации, изказа мнение на 22 юли, че ПСР съзнателно възражда конфликтите в страната.
Същевременно международният контекст остава изключително важен за разбиране на случващото се в Турция. Както е известно, на 2 юли Съветът за национална сигурност (MGK) очерта три червени линии, прекрачването на които означава, че Турция ще бъде готова да премине към активни действия. На първо място това е нападение срещу Турция, извършено от бойци на "Ислямска държава" или сирийските кюрди; опит от страна на свързаната с ПКК Партия демократичен съюз (PYD) да вземе под контрол разположения недалеч от Кобани град Джараблус, което ще съдейства за формиране на единна кюрдска зона, и на трето място - рязко нарастване на бежанския поток вследствие на военните действия.
Идеята е вследствие на военната намеса да се създаде зона с площ около 1000 кв. км, която да изпълнява няколко функции - ще разделя кюрдските кантони, ще служи за убежище на бежанците, което не се намира на турска територия, и ще служи като плацдарм за бъдещи действия на турската армия. В южните части на Турция бяха разположени значителни сили и проведени военни учения с участието на 55 000 души и 200 танка.
Насилието в страната продължи да ескалира. На 23 юли следобед турски полицай беше убит, а втори - тежко ранен при засада. По същото време ограничена турска военна намеса в Сирия стана факт. След обстрел от позиции на ИД в близост до градчето Елбейли загина 1 турски военен, а двама бяха ранени. Турция отговори на огъня с танкове и оръдия и позволи на американски самолети да използват базата Инджирлик в близост до Адана за удари срещу позиции на ислямистите. Към ударите на американските пилоти се присъединиха и техни турски колеги, а сухопътни части навлязоха на сирийска територия и в селата Ел-Аяш, Ар-Рай и Молла Якуб се стигна до сблъсъци с бойците на халифата.
Военната намеса стана възможна не само заради обстрела от страна на ИД, но и заради промяна в други параметри на ситуацията. Докато в миналите случаи липсваше съгласуване на турските позиции с партньорите от НАТО, което намаляваше вероятността от самостоятелна турска атака, в този случай нещата не стоят така. Миналата сряда от Белия дом обявиха, че се е провел телефонен разговор на президента Барак Обама с турския му колега Реджеб Тайип Ердоган, по време на който са били обсъдени сътрудничеството в борбата срещу "Ислямска държава", бежанският проблем и ситуацията в региона. След това турският вицепремиер Бюлент Арънч съобщи за плановете за изграждане на висока 3,5 м бетонна стена в някои участъци на границата между Турция и Сирия. Стената допълнително ще бъде подсигурена с втора полоса от бодлива тел, камери, датчици за движение и осветителни съоръжения и снабдена с асфалтов път за лесно придвижване на силите за сигурност. Вече бяха подновени 145 км бодлива тел по границата, предстои изграждането на още 90 км заграждения. Очаква се 450 км, т.е. почти половината от 911-километровата обща граница на нашите комшии с южния им съсед, да бъдат покрити с такива съоръжения. Цената на съоръженията ще бъде над 4,2 млрд. турски лири. 90% от турските дронове, 50% от бронираните коли и от граничарите са съсредоточени на южната граница, опитвайки се да предотвратят притока на бежанци и достъпа на терористи.
Военните анализатори са на мнение, че Турция ще започне да изгражда своята планирана буферна зона. Въпреки това може да се прогнозира, че засега не може да се очаква мащабно разгръщане на турската офанзива и срещу сирийските кюрди. Причините за това са няколко. На първо място, това ще принуди турските части да се бият на два фронта - и срещу ислямистите, и срещу кюрдските бойци. Сражение на два фронта означава допълнително удължаване на операцията, а това ще доведе до остра сирийска реакция (подкрепена от регионалните съюзници на Дамаск). Неотдавна американският военен министър Аштън Картър заяви, че кюрдите са идеалният съюзник срещу ИД, тъй като присъстват на терен и могат да обезпечат ефективно управление на място и адекватни мерки за отбрана на местното население, което се явява "най-добрият способ" за борба с джихадистите. Засега Анкара може да разчита, че Вашингтон чрез инструментите за влияние, които има, ще успее да сдържи кюрдите. Това обаче едва ли ще е възможно при директен турски удар срещу тях. Освен това не само за САЩ, но и за другите западни съюзници борбата с ислямистката групировка остава приоритет.
Във вътрешен план в Турция са възможни няколко варианта за развитие на ситуацията. До момента в преговорите за създаване на коалиционно правителство между ПСР и Партията на националистическото действие националистите не пожелаха да отстъпят от предварително обявените си условия. Възможно е военната операция в Сирия да сближи позициите им с управляващите. Ако се стигне до предсрочни избори, сценариите са два - кратка и успешна военна операция може да укрепи доверието в ПСР и тя да привлече допълнителна част от националистическия вот. Евентуално "затъване" в сирийското блато обаче може да доведе до стагниране на подкрепата за тандема Ердоган-Давутоглу.
Във всеки от тези случаи рисковете пред т. нар. кюрдски процес в Турция са много големи. Заради това опасностите за Анкара от действията й в Сирия са доста повече, отколкото потенциалните ползи.

Демонстрация на кюрди след кървавата атака в Суруч

Турски танкове патрулират по турско-сирийската граница. Миналия петък Анкара удари цели на "Ислямска държава" в Сирия
Снимки БГНЕС