Антоанета Демирева: Младите не трябва да спират да търсят нови хоризонти

Антоанета Демирева е родена на 5 април 1987 г. в София. Завършила е Техникума по текстил и облекло. Получава бакалавърска степен по "Инженерен дизайн" в Лесотехническия университет в София. В момента е студентка задочна форма на обучение в магистърската програма "Компютърни технологии". Владее английски език. Учи немски и посещава курс по уеб дизайн.


"Децата в ромските общности нямат шанс за развитие, не заради произхода си, а заради условията, в които растат"

"Хората без образование у нас се справят по-добре от висшистите"

- Антоанета, ти си студентка, а в същото време човек може да те види зад щанда със зеленчуци на столичен пазар. Тази комбинация от занимания на млад човек е доста необичайна. Как съчетаваш тези две поприща?
- Действително това е странно съчетание. Но не и за мен. От години помагам на родителите си в търговията им с плодове и зеленчуци. Това никога не ми е пречило да уча, най-малкото пък съм се срамувала от тяхната и моята работа. Трябва да се живее все пак. А когато си изкарваш честно хляба, нито едно занимание не е низше.
- Работила ли си нещо друго досега?
- О, да, на много места. Била съм и цветарка, занимавала съм се с реклама. Работила съм и по специалността си в сферата на инженерния дизайн като проектант. Въпреки че работата ме удовлетворяваше, в един момент се оказа, че разходите ми са повече от заплатата и затова напуснах. Това е абсурдното на пазара на труда в момента - за престижна длъжност с висока квалификация да се предлагат жалки пари. За мен се оказа по-доходоносно да помагам на родителите си на пазара, вместо да работя по специалността, за която съм учила четири години. Излиза, че една продавачка на обувки взема повече пари от проектант с висше образование. Това е много жалко. Затова и реших да сменя сферата си на развитие, да търся ново поле за изява. Надявам се кариерата на компютърен специалист да ми даде повече шансове за успешна реализация. Наясно съм, че бъдещата ми работа няма да ми е съвсем присърце, но за сметка на това ще ми даде възможност за по-независим живот.
- Това ли е пътят за развитие на младия човек днес - непрекъснато да учи, да сменя посоката за реализацията си, да търси ново поприще?
- Истината е, че в днешно време човек не бива да спира да търси начини да си отвори нови врати. Трябва да открива смели варианти, хоризонти за развитие. От друга страна, не е нормално да доучваш непрекъснато, тъй като липсват условията за оцеляване в сегашната ти професия. С честата смяна на целите, със захващането на нови и нови професии рискуваш да се завъртиш в порочен кръг, от който няма излизане - учиш, не успяваш, пак учиш и пак не успяваш. Действително обстановката у нас е объркана, трудовият пазар също.
- Каква е ролята на работодателите в тази заплетена ситуация?
- Фирмите имат големи изисквания към бъдещите си служители, което също усложнява трудната ситуация на търсещия работа млад човек днес. В повечето обяви с предложения условията са космически дори за нискоквалифицирани дейности. Абсурдни са очакванията за владеене на 2-3 чужди езика, 5-6 специфични квалификации, 5 години стаж, и в същото време кандидатът да е на 25 години. Да, всеки работодател иска готов, обучен за работа персонал, но все пак трябва да има и някой, който да обучава. В същото време фирмите не са готови да влагат достатъчно средства в развитието на подчинените си.
- Тези обстоятелства изкушавали ли са те да отидеш да живееш в чужбина?
- Не. Минавало ми е през ум да изляза временно зад граница на стаж или на бригада, за да усетя духа на чуждата страна, да видя дали тя изобщо е за мен. Но само дотук.
- Как тогава си представяш да се развие животът ти?
- Вече минах етапа на илюзиите за идеалното бъдеще. Затова и нямам точна и ясна картина, която по принцип изниква, когато си млад и наивен.  При мен се натрупаха много години труд без никаква светлина в тунела. Затова и бързам. В момента се опитвам да направя нещо, което ще ми даде бърз резултат.
- Това отчайва ли те?
- Не, обстановката не е лесна за никой днес. А работа винаги има. Не ме плаши рискът да остана без препитание. Ако търсиш нещо, непременно го намираш. За мен най-голямата подкрепа са били родителите ми. Благодарение на тях не съм усещала препятствията, през които съм преминавала.
- Мислила ли си за собствен бизнес?
- Вълнувала съм се от такава идея, но осъществяването й отлагам постоянно.
- Как се справят хората на твоята възраст в тази сложна обстановка?
- Всеки се спасява, както може. Оказва се, че хората, които нямат дори средно образование, в момента се справят доста по-добре от висшистите. Имат занаяти, които лесно реализират. Както е добре известно, българинът винаги има пари за коли, за веселие. Ако работиш в някоя от тези сфери, никога няма да имаш проблеми, дори в условията на криза.
- Ти си от ромски произход. Това пречило ли е на обучението и професионалната реализация?
- За някои може да прозвучи изненадващо, но това никога не е било пречка за мен - нито в лично, нито в професионално отношение. Не съм се чувствала пренебрегвана, не съм виждала лошо отношение, пренебрежение, недобронамереност.
- Защо ти успяваш, а хора с твоя произход не се справят?
- Както казах, за моето развитие ролята на семейството ми е била от голямо значение. Майка ми и баща ми са предоставили основата, която ми е давала тласъка да вървя напред. А децата в затворените ромски общности нямат шанс за развитие заради условията, в които растат. Който и да си, какъвто и да си, ако живееш в гето, в бедност, ти нямаш шанс, независимо дали си циганин или българин. Начинът, по който ще протече животът ти, не е генетично заложен, това зависи от средата ти. В неподходяща обстановка няма как да се промъкне талантът, дарбата. Семейството е от голямо значение. Аз съм късметлийка, че някой се бори за мен.
- Как тогава ще се интегрират децата и младежите роми?
- Проблемът с интеграцията съвсем не е лесно да бъде решен. От години наблюдавам, че парите, които се наливат в тази област, не се харчат правилно. Сега има организации, които фиктивно се занимават с подпомагане на ромите. Правят опити за насърчаване на младите хора, например с отпускане на малобройни стипендии, но подобни инициативи не помагат особено. Дори да успеят да завършат средното си образование, за повечето роми висшето остава в сферата на илюзиите. За да стигнеш до добър университет, са нужни частни уроци, а кое ромско семейство може да си позволи да отделя стотици левове за допълнителна подготовка. Затова парите от различни донори трябва да се дават за образование, то е основополагащото. Образованието и спортът - това са двете области, които могат да изградят и моделират по определен начин ромските деца.