Апотеоз на седесариата

Драматургията около избора на лидера на СДС Божидар Лукарски за министър на икономиката обраства с все повече пикантни подробности. Оказва се, че неговият колега по правителство проф. Тодор Танев действително е подписал декларацията, която заклеймява лидера на СДС като негоден министър на икономиката, но това станало не онзи ден, а още в неделя, когато не се знаеше точно какъв пост ще заеме Лукарски и ще бъде ли изобщо министър. С една дума, хората от Гражданския съвет на Реформаторския блок решили овреме да се произнесат, че правете каквото правите, но тоя човек за тази работа не става. Вместо обаче позицията да бъде обнародвана още преди Лукарски да бъде предложен за министър и така да има практическа полза от нея, нейното огласяване стана минути преди Бойко Борисов да занесе имената на новите министри на президента.
Ще кажете - чудо голямо. Не е така. Пред нас е типичен пример на интригантски номера в редиците на Реформаторския блок. Седесариат в действие. Това е нещото, което прави нестабилно правителството на Бойко Борисов и за което той биваше предупреждаван. Вътрешната нестабилност на Реформаторите, нечистоплътните отношения както  между отделните партии, така и вътре в тях, патологичното желание на отделни персонажи за власт, които действат по метода "препъни другарче".
Сега лидерът на СДС е на прицел, защото има, както би казал Цветан Цветанов, обосновано предположение, че е професионално непригоден за поста. Но много по-важно е как пропукалият се вече морален облик на "реформаторите" и дрязгите между тях ще оказват влияние върху държавата. Защото ако досега разпределението на "етажната собственост" в блока си беше вътрешна работа на "реформаторите", то сега те са във властта и има опасност собствените им проблеми да станат всеобщи. А на нас само това ни липсва.