Атанас Куртев с 27 звукови картини на Скрябин

Боряна Статкова

Изискана личност с елегантна външност, проф. д-р Атанас Куртев артистично се придвижва със своя велосипед по градските алеи и улици. "Творчеството му пробужда светли мисли и чувства у всички, които имат щастието да общуват с него и да слушат концертите му", отбелязва з.а. Н. Деева, професор в Московската държавна консерватория. В България и 20 страни на Европа, Азия и Африка Атанас Куртев е изнесъл над 1000 солови, симфонични и камерни концерта. Сред тях са мащабната концертна поредица от 30 монографични стилни рецитала от Моцарт до Барток, концертният цикъл "Клавирната фантазия през вековете" с фантазии за пиано от 27 композитори, първи изпълнител в България е на около 50 творби за пиано, включително и на две симфонични поеми: "Джиновете" от Ц. Франк и "Прометей" от А. Скрябин. По идейни проекти на проф. Куртев и под негово ръководство в шест града на България се провеждат международни конкурси за пианисти.
На международния фестивал "Софийски музикални седмици" Атанас Куртев представи с искрящо, наситено, могъщо, приглушено или тайнствено звукоизвличане задълбочените си тонови концепции. Неусетно въвлече публиката в многообразието и богатството на романтичната музика, в звуковите картини на 27 творби на Скрябин (етюди, поеми, сонати, мазурки, танци). Този концерт се превърна в ярко музикално събитие със своята значимост, с финото великолепие на звуковата палитра. Преминал под патронажа на руския посланик Юрий Исаков, той  беше посветен на 140-годишнината от рождението на един от гениите на късния романтизъм - Скрябин.

- От значение ли е, че Скрябин не беше особено популярен в България през 70-те години, за да се обърнете към него?
- Мисля за Скрябин като централен автор за мен още доста отпреди това. Може би той не е лесен за възприемане от хора, които нямат развито асоциативно-образно мислене, защото неговата музика е твърде наситена с идеи и образи, с духовно съдържание... Обичам да изпълнявам този автор от юношеска възраст. Първия си изцяло Скрябинов рецитал изнесох през 1972 г. в зала "Славейков". После работих цели пет години над моята дисертация върху изпълнителския ритъм в интерпретацията на Скрябин (защитата беше през 1977 г.). Когато потърсих библиографски материали в Скрябиновия мемориален музей в Москва, към мен проявиха разбиране и симпатия. Не знам по каква причина. Започнаха да ми показват дори ръкописи на композитора. Директорката на музея Татяна Шаборкина организира мой концерт на историческия личен роял "Бекщайн" на Скрябин. На този концерт дойдоха... двете дъщери на Скрябин - Елена и Мария, както и Александър Софроницки - внук на Скрябин. Неговата съпруга Ирина Софроницка ми гласува трогателно високо доверие, като ме допусна до ръкописната колекция от личния архив на Скрябин. Безкрайно съм й задължен и признателен. Продължавам да работя и в търсене на специфично свои изразни средства. Стремя се душевната спойка при изпълнението на творби от Скрябин да протича органично, в най-фин, но йерархичен баланс, където нищо не се мери с примитивен аршин и нищо не се натрапва. Отношението ми към музикалната реч, към драматургичното развитие, акцентите и кулминациите е далеч от традиционното. От години работя върху изследването на музикалните процеси. Имам вече 28 тефтерчета с кратко развити теми по тази проблематика. Надявам се един ден да ги издам като книга за тънкостите и парадоксите в слуховата и интонационна нагласа при свиренето на пиано. В музиката всичко трябва да се изговори, както в говорната реч - не буква по буква, не фонетично, не нота по нота. Когато говорим, ние свързваме думите в срички или в дифтонги, изговаряме ги с различен ритмичен оттенък, а не отброени от метроном. Особено ме привличат психологическите багри, различните душевни състояния, мисли и чувства. Музиката на Скрябин е философски зряла и задълбочена. Тя е отправена като послание далеч напред във времето. Има произведения на Скрябин, които са като "око в космоса". Без космически апарати, без никаква техника - само поглед в безкрая, в междугалактическото пространство. И това не е никаква научна фантастика, това си е паралелно съществуваща с нашите земни привички вселенска реалност. Скрябин се е интересувал живо от астрофизическите открития в началото на ХХ век, така както и от теософските прозрения на Елена Блаватска, Елена Рьорих и тибетските учители, които са се занимавали с космическия произход и същност на човека.
- Не виждате ли тук мистика?
- Има области в духовното познание, които изпреварват откритията в меганауката. Когато се внасят елементи на противоприродна свръхестественост в тълкуването на света, аз не съм склонен да ги приемам. В християнските учения има твърде много висша, прекрасна символика, но тя далеч не е така добре представена и пояснена като в будистката и хиндуистка религиозна практика. Дори така наречените "чудеса" са всъщност обусловени от природните закони... Понякога се поставям нарочно в необичайни условия, например сред въртящите пръстени на Сатурн, пред гърлото на някакъв вулкан или пред наближаващо цунами - това стимулира музикалното ми въображение. Въведените словесни характеристики на 27-те изпълнени от мен творби са лично мое тълкуване, към настоящия момент. След време възможно е да имам други представи за тях. Те са само едно улеснение за слушателите, за да успеят да се приближат по-лесно до звуковите образи, които пресъздавам в момента. Единствената им цел е да подкрепят и допълнително да активират творческото въображение на слушателя.
- Обявихте, че този концерт е в памет на вашата дъщеря Василия. Как да достигнем до изживяване на красотата, до "катарзиса" (пречистване чрез страдания), завещан ни още от античните гърци, до радостта, когато още изминаваме пътя на ада?
- За съжаление, концертът почти съвпадна по време с най-тежката трагедия, която се разрази в моя живот. Нямаше как да не отреагирам чрез музиката на това разтърсващо ме из основи скръбно събитие. В програмата имаше няколко творби, идейно пряко свързани с тази тема. Ето защо в програмата на концерта етюд оп. 8 номер 11 обозначих като "Стълбове тамян, или Заупокойна панихида", соната оп. 68 - като "Предзнаменование, или Апокалипсис", мазурка оп. 25 номер 3 - като "Предстояща раздяла, или Едно дълго сбогуване", а Поема оп. 32 номер 1 - като "Възнесение на духа"... Василия много обичаше музиката. Тя съчиняваше детски песнички. Изпяваше си ги и после ги намираше на пианото. Записвал съм някои от тях.
- Музикантите успяват да осмислят емоциите си и чрез изпълнението си да ги превръщат в изкуство. Имате ли време да мислите и за решаване на житейски проблеми?
- Рахманинов е казвал: "Пазя се да не ми се премести точката!" Защото ако един артист допусне да стане твърде прагматичен, тъкмо тази тайнствена "точка" неизбежно ще се премести, с което ще се намали в пъти силата на художественото въздействие. Предпочитам да не размествам своята дълбоко изстрадана, но укрепнала ценностна координатна система и духовна същност, да не слизам излишно надолу до елементарната битова логика на нещата или до битката за някакви привилегии.
- Присъствието на майката на Василия - Явора Стоилова, на концерта не ви ли разтревожи?
- Напротив, много се зарадвах, като я видях. Тя сподели, че едва е сдържала сълзите си. Ние никога не сме били във враждебни отношения. Василия почива сега в гроба на моите родители Саша и Стефан Куртеви - баба и дядо на любимата им, така надарена внучка. Самата Явора има изключителен литературно-поетичен талант с богато асоциативно мислене и силна, леко абстрактна логика. Нека си спомним за Светослав Рихтер, който ни е завещал своето (и мое) кредо: "Учете се от Природата. Тя е най-великият учител!"

Дни след разговора ни проф. Атанас Куртев замина за V международен конкурс "Скрябин" в Москва като член на жури. По време на конкурса, на 25 юни (снощи - б.р.), той ще изнесе концерт със същата програма от творби на Скрябин в Московската консерватория и ще се срещне отново с Ирина Софроницка, с Виктор Мержанов и Александър Серафимович Скрябин.