Атина се обиди на Берлин

Президентът на Гърция Каролос Папуляс се опълчи срещу подигравките на финансовия министър на Германия, както и на правителствата на Холандия и Финландия. Папуляс възропта във връзка с натиска, упражняван върху страната от европейските партньори заради кризата.
"Всички сме длъжни да помогнем, за да преодолеем кризата. Не приемам германският финансов министър Волфганг Шойбле да обижда родината ми. Кой е г-н Шойбле! Кои са холандците! Кои са финландците!", извика Каролос Папуляс, който е консенсусна личност в политическия живот на своята страна и се радва на голяма популярност. "Ние винаги сме били горди със защитата не само на нашата свобода, а и със защитата на Европа", добави президентът, който в юношеските си години е участвал в съпротивата срещу нацистката окупация.
Волфганг Шойбле потвърди желанието на своята страна да помага на Гърция, но само ако тя не е "каца без дъно". Освен това той предложи изборите в Гърция, предвидени за април, да се отложат и да се издигне кабинет от технократи по модела Монти в Италия. В еврозоната Холандия и Финландия също са привърженици на твърда линия спрямо Гърция.
От своя страна италианският премиер Марио Монти подложи на критика политическите практики в Гърция, но отхвърли идеята тази страна да бъде изключена от еврозоната. "Строгостта, която се проявява към Гърция, може да накара страната да мисли, че това е прекомерно и то може би е точно така", подчерта Монти пред Европейския парламент. "Не бива обаче да се забравя, че политиките, водени от дълги години в Гърция, са точка по точка аналог на най-лошите практики в Европа", добави италианският премиер.
Председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер е убеден, че на заседанието в понеделник ще бъдат взети окончателните решения за Гърция. В сряда по време на телеконферентна връзка еврогрупата е поискала от Атина да гарантира, че ще даде приоритет на обслужването на гръцкия дълг. В писмено изявление Жан-Клод Юнкер заявил, че решенията в понеделник ще бъдат по новия заем за Гърция и по схемата за размяна на облигации с частните притежатели на гръцки държавни облигации. Той обаче пояснил, че от Атина ще се искат още някои уточнения относно специалните механизми за засилване на контрола върху новата рестриктивна програма.
Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос поясни, че последните две искания на международните кредитори към Гърция за отпускане на спасителен заем са почти изпълнени. Той допълни, че кабинетът е решил как да запълни дупката от 325 млн. евро в бюджета за 2012 г. Според правителствени източници обаче спасителният план няма да намали гръцкия дълг толкова, колкото се предвижда. Планът не позволява държавният дълг на страната да се сведе до 120% от БВП до 2020 г., като оставя празнина, която да се запълни от основните кредитори, твърди докладът на тройката, представен на еврогрупата. Нивото на гръцкия държавен дълг ще се установи на 129% от БВП до 2020 г. след прилагането на спасителния план за Гърция в неговата цялост - план с мерки за икономии, съкращаване на дълга и оказване на финансова помощ, отбелязаха източниците.