Бъдещето, което искаме

Това, което Земята е успяла да създаде и съхрани за четири милиарда години, човечеството успява да унищожи за двеста хиляди години. Светът е в опасност. Безмилостната ръка на хомо сапиенс изсича всяка година 130 милиона декара земи. Годишно 50 000 биологични вида изчезват пак в резултат на човешката дейност. Една трета от земната повърхност на планетата се превръща в пустиня. Океаните се окисляват и убиват морския живот. Появяват се все повече океански мъртви зони. Загубите, свързани с климата, струват стотици милиарда всяка година. Това не е откъс от научнофантастично произведение... това е състоянието на нашата Земя в момента. И няма кой да ни спре, освен нас самите. Учените все по-често предупреждават, че точката, от която няма връщане назад, е все по-близо.
През 2012 г. светът ще продължи грижата си за околната среда. Темата за бъдещето на планетата ни и на човечеството ще е в центъра на конференцията на ООН за устойчиво развитие, известна като "Рио+20", която започва в бразилския град Рио де Жанейро на 20 юни и ще продължи до 22-ри. Всъщност вече от няколко десетилетия ООН се опитва да провокира международен диалог за това как да се осигурят нуждите на седеммилиардното население на Земята и да се съхрани планетата за бъдещите поколения. За пръв път  словосъчетанието "околна среда" се използва в заглавието на голяма международна политическа конференция още преди 40 години. А през тази година се навършват 20 г. от първата среща на върха по въпросите на околната среда, която също е била в Рио де Жанейро. През 1992 г. в Рио де Жанейро се провежда Конференцията на ООН по проблемите на околната среда и развитието (UNCED), наречена още "Среща на високо равнище за Земята" - "Earth Summit". На нея лидерите на над 100 държави приемат следните документи:
- Декларация от Рио по околната среда и развитието: съдържа 27 принципа, на които трябва да се основават всички дейности по линия на устойчивото развитие (принцип на предпазливостта, равенството, допълняемостта и др.);
- Дневен ред за ХХI в.: подробен план за постигане на устойчиво развитие и икономически растеж през ХХI век чрез опазване на околната среда и природните ресурси;
- Рамкова конвенция за промяна на климата, Конвенция за биологичното многообразие и Конвенция за борба с опустиняването.
Двадесет години по-късно световният елит отново се събира, за да обсъди как да спасим Земята. Затова и сегашната конференция е известна като "Рио+20".
"В Рио ние се нуждаем от поставяне на нови цели в областта на устойчивото развитие след Целите на хилядолетието, както и от конкретни договорености за пътищата на тяхното постигане", заяви генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. Той е убеден, че намирането на решение на проблемите, стоящи пред човечеството, може да стане само с общи усилия.
Форумът в бразилския мегаполис е един от трите най-големи международни конференции на настоящото десетилетие. Очаква се в него да участват близо 50 000 души: държавни и правителствени ръководители, министри, представители на националните парламенти от всички държави членки на ООН, ръководители на специализираните агенции, програми и фондове на ООН, представители на гражданското общество, неправителствени организации, бизнеса, академичните среди. Българската делегация се води от президента Росен Плевнелиев. Всички участници в конференцията ще търсят начини как да изградим по-добро бъдеще и какъв принос могат да дадат за това всички жители на Земята - от политическите лидери до дребните фермери, от големите общини до отделните личности.
Официалната цел на срещата в Рио е да осигури обновяване на политическите задължения за устойчиво развитие, поставяне на нови цели, определяне на постигнатия напредък и ангажиментите, които са останали неизпълнени. Две са основните теми, върху които ще се концентрира конференцията - зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и изкореняване на бедността и институционалната рамка за устойчиво развитие.
Очаква се на конференцията в Рио де Жанейро да бъдат предприети и други инициативи по широк кръг въпроси - достъп до чиста вода, развитие на щадящо земеделие, строителство на безопасни и екологични селища, възстановяване на океаните и създаване на работни места в "зелената" икономика. В рамките на форума на 22 юни 2012 г. ще се проведат кръгла маса на високо равнище на тема: "Прилагането на очакваните резултати от Конференцията" и заседание на тема: "Системата на ООН - заедно в името на бъдещето, което желаем", в което ще участва и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.
Въпросите на устойчивото развитие и т.нар. зелена икономика ще бъдат в центъра на вниманието на глобалния международен форум. Всъщност терминът "устойчиво развитие" се трактува от специалистите твърде нееднозначно. Все повече учени обаче разбират под този термин необходимостта да съобразят нарастващите потребности на човечеството с природните възможности на страните и планетата като цяло.
Техногенното въздействие на природата води до нарушаване на баланса на екологичните системи, към необратими нарушения, които водят до климатични промени. По такъв начин императивът за устойчиво развитие е императив на оцеляване на човечеството. Ето защо всяка страна трябва да изработи концепция за развитие на "зелената икономика", предполагаща, че природният капитал, именно капитал, а не ресурсите, е основа на икономическото развитие. Необходимо е да се ускори развитието на нетрадиционната енергетика, на т.нар. възобновяеми източници. Огромен потенциал има малката енергетика, а голямата енергетика трябва да се изпълва с иновации, подчертават експертите. В същото време "зелената енергетика" не трябва да се противопоставя например на атомната, предупреждават учените. Те взаимно се допълват.
"Устойчиво развитие" е тендеция, която в световен мащаб набира все по-голяма популярност и все повече привърженици. Всяка една компания, която не предприеме устойчиви промени в своето представяне, в скоро време ще загуби конкурентни предимства.
Принципите за устойчиво развитие не са задължителни за възприемане от бизнеса, макар той да е основен двигател на процесите. Дружествата приемат да спазват тези норми на доброволни начала.
Очаква се сегашният форум в Рио де Жанейро ще завърши с приемането на нови цели за устойчиво развитие, които ще допълнят вече приетите Цели на хилядолетието.
Ясно е, че времето ни изтича. Промените се усещат не само в климата, те прекроиха и политическата карта на света: Китай окончателно получи статута на световна сила. А без Китай и САЩ - най-големите замърсители на планетата - нито една сделка няма да постигне резултат. Неочаквана тежест придобиват и такива аутсайдери в световната политика като Индонезия, Конго или Габон, които заради изсичането на тропическите гори оказват влияние върху климата на планетата. На фона на намаляващото производство на петрол страните от ОПЕК пък са принудени да се примирят с намаляващото си влияние.
Трудно обаче е да се мисли за опазване на природата, когато над 800 милиона души всяка вечер заспиват гладни. Триста милиона от тях са деца. На всеки 3,6 секунди още един човек на Земята умира от глад. Повече от 1 млрд. души по света живеят с по-малко от 1 долар на ден. Други 2,7 млрд. се борят за оцеляването си с по-малко от 2 долара на ден. Трагичното е, че гладът, недоимъкът, мизерията вече не са "африкански приоритет". Бедността засегна и процъфтяващи доскоро държави. Кризата, обхванала света, докара до просешка тояга и немалко европейци. Е, как да мислиш за природа, когато няма с какво да нахраниш детето си?!
Истината обаче е, че всичко в този свят е взаимосвързано. Ако днес не се погрижим за околната среда, няма да има какво да оставим за утрешните поколения. Природата е търпелива, но не прощава. Както няма да ни прости и на нас заради бетонираното Черноморие, заради изсечените гори. Имаме хотели, имаме писти и ще имаме още повече, както се разбра, ала въздухът ни свършва. Е, как да не се сети човек в такъв момент за гениалния Айнщайн и неговата прочута сентенция: "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен...".
Не само глупостта обаче ни погубва. Сто и пет академии на науките от цял свят отправиха призив към Конференцията на ООН с искане за действия срещу двойния риск за планетата - от една страна, свръхконсумацията и от друга - проблемите на демографския взрив. Подписката с призива включва главните академии на науките на Северна Америка, Европа и Азия. "Демографският растеж и прекомерното потребление поставят две от основните предизвикателства пред света", заявяват те в комюнике.
"Сегашните консуматорски модели и по-точно тези на богатите страни атакуват естествения ресурс на планетата със скорост, която застрашава интересите на бъдещите поколения", се казва в призива. Световното население се е увеличило от 3 млрд. души през 1950 г. на 7 млрд. през 2011-а и се очаква да достигне 9,5 млрд. души до 2050 г. Според авторите на призива този бърз растеж на броя на хората на земята може да бъде пречка за подобряване на качеството на живот в бедните страни, изкореняването на бедността и снижаване на неравенството между мъже и жени.
"Ние всички трябва да се събудим за реалността на ситуацията, пред която е изправен светът, и да предприемем конкретни стъпки, за да се справим с нея. Устойчивото развитие и изключителната зелена икономика имат огромен потенциал да превърнат екологичните предизвикателства в икономически възможности и да намалят социалните несправедливости. Но за да стигнем от потенциал до реалност, ние се нуждаем от посока и от осезаеми постижения.
Не само бъдещите поколения ще страдат от нашата неспособност да постигнем съгласие относно действията, необходими, за да се справим с проблемите на изчерпаеми ресурси, неустойчивото развитие и масовата бедност" смята Янез Поточник, еврокомисар по околната среда.
Нека не губим своя шанс да изберем какво бъдеще искаме - докато все още можем.