Бъдещето на образованието зависи от общата политика на обществото

Иван Илчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е история в СУ. Специалист по нова история, професор, доктор на историческите науки, чл.-кор. на БАН. Бил е гост-професор и е специализирал в Охайо и Вашингтон (САЩ) и в Чиба (Япония). Ректор е на Софийския университет "Св. "Климент Охридски" два мандата - от 2007 г., преизбран през 2011 г.

"В нашата държава все още няма разумен дебат за приоритетите, които ни предстоят"
"Премахването на историята от ХІ и ХІІ клас е безобразие"


- Проф. Илчев, човек може да завърши втория си мандат като ректор по два начина - с облекчение или със съжаление. С кое от двете?
- Втория си мандат поех със съжаление. И наистина отново за съжаление, малко от нещата, които се случиха през втория мандат, успяха да разбият това чувство. Мандатът беше тежък, но това бяха тежки години и за българското общество, няма как да е леко за Софийския университет. Но е тежко, когато се биеш непрекъснато в една стена на неразбиране. Някои от нещата донякъде започнаха да се променят в последната година, когато колектив от университета и от БАН успя да подготви работеща оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" - това е нещо, което много хора не вярваха, че въобще ще стане, че Брюксел ще приеме такава програма. От друга страна, винаги съм предупреждавал, че тази програма съвсем не е панацея. Първо, тя е под влияние на брюкселските технократи и е насочена 95 на сто към природните науки. Което е обидно за хуманитаристиката, а тя създава мисленето на човека в крайна сметка. Второто е, че въпреки всички фанфари тази програма финансово се равнява горе-долу на 5% от бюджета на Министерството на образованието за тези години. Т.е. тя няма как да доведе до съществена разлика спрямо това, което е било. Само в рекламите с препарати за подмладяване има снимка "преди" и снимка "след". Няма да има преди и след. Винаги цитирам думите на ректора на университета "Пиер и Мария Кюри" във Франция - един от най-успешните изследователски университети в Европа, който казваше, че европейските пари са нещо като глазурата върху тортата. Но тортата си я прави всяко национално правителство.
- Тенденциозната атака срещу Софийския университет в определени медии в последните седмици свързана ли е според вас с избора на нов ректор, който предстои?
- Да, предполагам, че е свързана. Но нека да си призная нещо - аз не я следя. Не виждам защо да си хабя нервите и да изкарвам върху семейството си проблемите в работата. Второ, все пак видях някои от имената на хората, които водят тази кампания. Това са хора, не на най-високо ниво, които са участвали в политическите борби през последните години на определени позиции и в определени лагери и те опитват да пренасят тези прийоми към Софийския университет. Освен това университетът има правилник, който по мое мнение е дори прекалено демократичен. На всичките тези хора през всичките тези години абсолютно нищо не им е пречело за секунда дори да дойдат при който и да е член на ръководството и да предложат да направим това и това. Или обратно - да кажат: това, което сте го предложили, не върви, можем да предложим друго, което ще върви. Всеки член на академичната общност може да влезе на заседание на Академическия съвет - както знаете, заседанията са открити - и да направи свои предложения пред съвета. Нищо такова не се е случвало. Като че тези хора получават прилив на енергия около месец-месец и половина преди всеки ректорски избор.
- Софийският университет не е обикновен университет. Обществото гледа на него като на национална ценност и е по-придирчиво, отколкото към другите. Виждаме също, че СУ е единственото българско висше училище на прилично място в международните рейтинги. В кое е силата на университета и с оглед на бъдещето - запазване на достойнството като институция на качественото висше образование или комерсиализация, която някои искат от него?
- Софийският университет действително се различава от другите университети. Две институции има в България, на които държавата възлага странични функции, които не са абсолютно присъщи за тяхната дейност, но са в интерес на обществото, и това са БАН и Софийският университет. Нямам нищо против, че ни възлагат такива функции, въпросът е, че тези функции не се финансират. Представители на една медия, които се оказаха достатъчно невежи, в началото на учебната година казаха: да, Софийският университет е най-добрият у нас, но защо е на 700-но място в света, а не е сред първите 100. Моят отговор беше, че би било същото да критикуваме директора на Института за космически изследвания на БАН, който едва свързва двата края, че с това финансиране не е изпратил орбитална станция около Земята. Развитието на университета в наше време зависи твърде много от разбирането на обществото и на държавата за приоритетите, които стоят пред нея. Мисля, че в нашата държава все още няма действителен разумен дебат за тези приоритети. Студентите, които приехме тази година, след завършване на бакалавърска и магистърска степен и 1-2 години практика ще бъдат специалисти, грубо казано, през 2025 г. Знаем ли от какви специалисти ще има нужда България през 2025 г.? Някой въобще поставил ли си е този въпрос? Това наричам дебат за приоритети.
- Университетът трябва да подготвя широкопрофилни специалисти, които ще са годни при всякакви условия след това.
- Ние точно това правим. И за това ни критикуват. Навремето водих такъв спор с бизнеса - те казват, че назначават наши специалисти и започват да ги обучават. Моят отговор беше - добре, кажете каква специалност искате да направим, до една година я подготвяме, приемаме бакалаври, завършват и до година-две след това имате готовите специалисти. Ама те не знаели какви специалисти ще са им нужни след 7 години. А аз откъде да знам те от какви специалисти ще имат нужда след 7 години? Трябва да подготвяме широки специалисти, които след това в рамките на магистратурата да се профилират. Ние въведохме и нещо, което го няма в законите дори - постдокторантурата. Вече от 5 години плащаме на постдокторанти, имаме постдокторантски училища, опитваме се да мислим перспективно в бъдеще. Давал съм пример с една много добра специалност при нас - ядрена енергетика, за която почти няма кандидати. Какво да направим? По всичките препоръки на неолибералите трябва да я затворим, преподавателите да ги пратим на улицата - те ще се оправят, защото са добри. Какво ще се случи обаче, ако под натиска на американското посолство, да речем, правителството реши да отвори "Белене" с "Уестингхаус"? Ще се окаже, че няма кадри. Но като вече си уволнил техните преподаватели, няма кой да ги подготви. Мисълта ми е, че ние сме много зависими от политико-икономически решения.
- След като с подобни решения през 2010 г. властта намали субсидиите на висшите училища с 20% и им каза да компенсират с по-високи такси, СУ не вдигна студентските такси...
- Има една неточност - не през 2010 г. намалиха субсидията, намалиха я през август 2010 г., след като вече 8 месеца бяхме използвали определения със закона бюджет. Т.е. изведнъж бяхме поставени пред финансов крах за последните месеци на годината. Тогава се натрупаха и проблемите на Софийския университет. А за това, че не вдигнахме таксите, са ме критикували и колеги дори отвътре. Но аз си оставам убеден, че в България трябва да има добри университети, в които да се обучават децата и на недотам заможните българи - тези, които не могат да си позволят да платят таксите в Оксфорд и Кеймбридж. През тези години отстоявах убеждението си, че не трябва да допускаме държавата да прехвърля отговорността за бъдещето на народа ни върху плещите на хората. Още повече, че в много държави в ЕС на практика няма такси.
- Опираме до въпроса, че когато един университет е добър и вдига летвата на качеството, приемът става по-труден. Където лесно приемат студенти, напливът е по-голям.
- Разбира се. Нееднократно съм казвал, че ако държавата финансираше качеството на продукта, а не количеството му, ние с удоволствие ще обучаваме по-малко студенти, но по-добри. Заместник-ректорът по науката проф. Панков вчера подхвърли идея, която не ни беше хрумвала. Да направим вътре в университета две скали за обучение - едната за деца, които ще влизат с много трудни изпити, за които ще въведем принципа, съществуващ в много западни университети - един преподавател да се грижи за двама-трима студенти. Колкото и да си говорим, хората не са еднакви, различават се интелектуалните им възможности, желанията им за работа. Тези, които имат повече способности и са готови да работят (защото познавам много умни и мързеливи хора), те са всъщност тези, които тласкат обществото напред. Не съм бил добър по химия и физика, но зная, че когато в наситен разтвор пуснеш един кристал, започват да се образуват други кристали около него. Навремето ролята на такива кристали изпълняваха възпитаниците на езиковите гимназии и на някои елитни техникуми. Те създаваха атмосфера на конкуренция, другите се състезаваха с тях. За съжаление повечето от тези деца в последните години отиват да учат в чужбина, тук вече са малко тези, които биха създали такава конкурентна среда. Вместо да отиват в чужбина, по-добре да ги обучаваме тук по различна скала от общия поток.  
- Поправките в Закона за висшето образование, които се подготвят, предвиждат финансиране и за качество. Както видяхме в новите рейтинги, СУ пак е на първо място в 21 направления.
- В другите три знаете ли защо не сме? Защото са нови, отскоро въведени при нас, и в основния показател - реализацията и доходите, още няма натрупване. А иначе, ако погледнете нивото на научната дейност в Медицинския ни факултет, то не отстъпва много на това в МУ-София. Колкото до финансирането, има едно неразбиране в обществото - не се финансират висшите училища, финансират се професионалните направления. Какво означава това? Има един много добър университет, какъвто е Русенският например, в който има "Право". Защо трябва да се финансира "Право" в Русенския университет, където има великолепни инженерни специалности? Философията на поправките в закона е на Русенския университет да се дадат повече пари за неговите инженерни специалности, в които той е добър, за да става още по-добър. Но да не му се дават пари за неща, които не са присъщи на профила на университета.
- Няма ли опасност при такъв подход държавата да финансира само добрите специалности и тези, които ще защитава като нужни и приоритетни, а всичко останало да стане платено? Примерно една история, която не е приоритетна, може да стане изцяло платена.
- Има такава опасност. Една американска поговорка казва, че дяволът е в детайлите. Историята обаче не е най-добрият пример, понеже винаги има нужда от учители, а и нали разчитаме много на туризъм и на културно-историческото наследство.
- Но виждаме от рейтингите, че при завършилите историци безработицата е висока. А сега в новия учебен план МОН премахва историята от ХІ и ХІІ клас...
- Първопричината е сгрешената система на финансиране по брой студенти. Всички университети приемат завишени бройки, за да си осигурят по някакъв начин финансирането. Колкото до премахването на историята в новия учебен план - това е безобразие. Това го направиха в Англия - преди 20-ина години ограничиха обучението по история и география в последните класове. И го отчитат като груба и кардинална грешка. Особено в момента, когато националното самосъзнание на българина е подложено на толкова атаки - европейски, глобалистки, ислямистки и т.н. Това съзнание не се създава от информационните науки. Създава се от литературата, от историята, от географията.
Един пример за това как грубото потребителско отношение към образованието ще създава сериозни проблеми на обществото. Днес връчихме тържествено дипломите на новите доктори. Връчихме дипломата на една възпитаничка на нашия факултет, която защити добра дисертация, чел съм я. Тя е кандидатствала за работа в софийско училище за учител по история. Били са двама кандидати. И когато са видели от документите й, че е доктор по история, ръководството на училището казало: О, вие сте доктор, на вас ще трябва да плащаме 100 лв. повече, ще вземем другия. Тази система на уравниловка кара дори институции като училището да предпочитат нещо, което не е толкова качествено, но в замяна на това е по-евтино.   
- Има и проект на БСП за поправки в закона, който предвижда държавата да гарантира базови заплати на преподавателите, а вузовете да надграждат нагоре възнагражденията според качеството на работата. Мисля, че повишаването на базовите заплати е в интерес и на СУ, пък вие в комисията на НС се изказахте неодобрително. Защо?
- Не заради базовите заплати, а защото този проект бе внесен по-късно от другите, които вече бяха разгледани, и всъщност за мен той само забавя въвеждането на това финансиране за качество. А в Софийския университет и сега разликите в заплащането на преподавателите са около 30%, в отделните факултети стигат и до 40-50%.
- Как виждате бъдещето на Софийския университет?
- Бъдещето му зависи изключително много от това дали държавата ще може да набележи реални приоритети и дали ще започне да финансира тези приоритети. Когато започна това умилително обсъждане на програмата "2020" преди 7 години, писах писмо до парламента и до премиера, че ако имаме такива приоритети, можем да се надяваме реално през 2020 г. да има един български университет сред 500-те най-добри университети в света. Сега такава възможност няма. Не защото хората не са интелигентни, не защото не работят - ни най-малко, а просто защото съвременната наука, на базата на която се класират добрите университети, е финансовоемка наука. Не може три години да нямаш на практика фонд "Научни изследвания" и да очакваш, че нашите позиции ще се подобрят. Разбира се, че спада броят на публикациите. Така че бъдещето на Софийския университет е много тясно свързано с общата политика на българското общество.
- Като човек, който добре познава и меда, и жилото на ректорския пост, какво бихте казали на този от двамата кандидати, който ще бъде избран идната седмица за ректор?
- Ако може, да не се ядосва. Да запази достойнството на Софийския университет. Мисля, че през всичките тези години се опитвах да пазя достойнството на университета, така както съм го разбирал. И да помни, че Университетът ще стои на мястото си дълго след като днешните политици няма да ги има.