Баладичен шепот със самодивски смях

И друго заглавие си наумих за този кратък отзив за книгата на поета Петър Динчев: "Хармония и полъх на смола..." А си мисля, че най-драматичната българска планина, която е една вселена, не се нуждае от други думи, името Родопа е достатъчно, за да знаем какво има зад него. Аз лично мисля, че кажем ли Родопа, в мислите ни застава Орфей - този магически певец на природата, а кажем ли Орфей, ние потъваме в обятията на Родопа планина. Фолклорът само на Родопите е необозрима вселена... Имам чувството, че и хората, родени и живеещи в тази планина, са другопланетни жители, някакъв друг фермент, хора от друга материя... Затова и "Полъх от смола" ми навява баладичен шепот, чувам самодивски смях, тази поднебесна крепост на човешкия дух респектира със своя митичен и мистичен певец Орфей. Изглежда, че неслучайно ме преследва едно предупреждение: Планината ни гледа...
Петър Динчев е далечен правнук на тракиеца Орфей, той е изпял осемнадесет поеми с по четиринадесет песни във всяка поема, които носят духа на тази песенна планина. Неслучайно на корицата е застанал певецът на певците - Орфей. Да запееш под акомпанимента на неговата лира, е мъжество, поетична дързост, но и доказателство, че си чедо на Родопа планина. Какъвто е и моят приятел Петър Динчев.
Книгата "Полъх от смола" ще бъде представена на 21 май от 18 ч. на "Позитано" 20.