България и е-рецептите: напредък или ненужен хаос?

Deutsche Welle

"Добър ден! Искам да закупя лекарство, което ми беше предписано вчера електронно. Името и ЕГН-то ми са..." Така започва голяма част от разговорите между пациенти и фармацевти в България вече трета седмица.
От 16 октомври насам лекарствените продукти за лечение на диабет, както и антибиотиците се изписват и закупуват само с електронна рецепта. Целта на промените: целият процес по предписване и отпускане на тези две групи медикаменти да стане по-прозрачен, както и да се осигури контрол върху честата и неправилна употреба без лекарско предписание - шанс за прекратяване на дългогодишна, порочна практика. Чрез хартиените рецепти досега не можеше да бъде проследено отпускането на лекарства, а прекомерната употреба на антибиотици от своя страна води до антибиотична резистентност.

Процесът по въвеждането на
е-рецептите започва през 2020

Новото правило гласи, че за да издаде електронна рецепта, медицинското лице трябва да разполага с електронен подпис - отдавна задължително условие за работещите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това изискване обаче не важи за медиците в Спешна помощ, които също имат право да изписват лекарства, не важи и за практикуващите, които не работят по НЗОК. Алтернатива на медицинския софтуер, който е различен в различните кабинети и аптеки, е специално разработеното, безплатно мобилно приложение eRx. С негова помощ могат да бъдат издавани е-рецепти извън лекарския кабинет, например при домашни посещения, става ясно от сайта на Министерството на здравеопазването.
Въпреки че процесът по въвеждане на електронните рецепти започва още през декември 2020 година, днес лекари, пациенти и фармацевти се чувстват изненадани и недостатъчно добре подготвени. Мненията и събраните до момента впечатления силно се различават.

"Антибиотикът трябва да
се купува само с рецепта"

"Като цяло одобрявам е-рецептите. Смятам, че е недопустимо пациентът да отиде да си купи лекарство, което е на прескрипция, без прескрипция. Не бива така да става и никъде не е прието", споделя пред "Дойче веле" общопрактикуваща лекарка от Бургас. За нея е-рецептите безспорно са удобство, което пести време. Тя отчита като голям успех засиления контрол върху продажбата на антибиотици. Новият закон не би трябвало да бъде изненада за никого, тъй като за него се знае от много време, подчертава общопрактикуващата лекарка от Бургас.
На същото мнение е и стоматолог със собствена дентална клиника в Пазарджик, за когото новото правило носи повече прозрачност и би ограничило порочните практики, особено с антибиотиците. Той споделя, че в клиниката нямат проблеми с издаването, а след това и с изпълнението на е-рецепти. Доволен е от факта, че страната върви напред и се доближава до практики от Западна Европа.
За общопрактикуващата лекарка от Бургас е изключително важно фармацевтите да спазват лекарските предписания. "Ако желая да се доверя на аптекаря да направи замяна с генеричен антибиотик, аз имам възможност да го отбележа. Ако не желая това да се прави, пациентът си поръчва в аптеката това, което аз съм изписала", казва тя.

"Изпитваме огромни затруднения"

Затегнатото отпускане на генерични лекарства, освен ако не е изрично отбелязано в електронната рецепта, пробужда съвсем други чувства у фармацевтите. Управител на аптека в Бургас вижда в новото правило ограничение на правата й като фармацевт и разказва, че често изписаното лекарство не е в наличност, понякога в цялата страна. "То няма лекарства за хората в България, те решиха да спасяват антибиотиците." Тъй като е от първите на фронтовата линия, жената ежедневно се сблъсква лице в лице с разочарованието и недоволството на пациентите. "Изпитваме огромни затруднения. Човекът стои пред нас и смята, че ние сме причината той да не си получи антибиотика."
Фармацевт в столична аптека споделя същите наблюдения и обяснява, че повторното ходене до лекарски кабинет заради неизпълнима е-рецепта не е оптимално за нуждаещите се от медикаменти, някои от които директно се отказват от предписаната им терапия. Създалата се ситуация се дължи от една страна на липсата на синхронизация между различните видове медицински софтуер, от друга на различните кодове на лекарства, които се издават от Националния съвет по цени и реимбурсиране, казва фармацевтът.
Докато едни събират горчив опит всеки ден и са убедени, че електронните рецепти не са подходящи за България, то други споделят по-оптимистични нагласи. "Аз съм доволен като цяло, тъй като вървим напред. Има някакви проблеми, които трябва да се решат чисто технически. Ще създаваме проблеми на хората известно време, но това ще отмине", казва обнадеждено стоматологът от Пазарджик.
Въпрос на време е да разберем колко бързо хората в България ще свикнат с новата практика, отказвайки се от дългогодишен, порочен навик на отпускане и закупуване на антибиотици без лекарско предписание.

Фармацевти и лекари се замерят с обвинения

Българският фармацевтичен излезе с опровержение на данните, изнесени от Българския лекарски съюз относно електронните рецепти.
Според БФС тълкуването на данните и заключенията са некоректни. Те са категорични, че "се вдига шум, използват се внушения, изопачено тълкуване на данни, извадени от контекста примери и накрая искания за оставки".
Според данните на БЛС от 3380 аптеки в България само 2938 са изпълнявали електронни рецепти. Регистърът на аптеките в страната се променя ежедневно - едни аптеки се откриват, други се закриват. Към днешна дата в България работят 3230 аптеки. От тях 198 са болнични аптеки, които обслужват пациентите на лечебни заведения и не извършват отпускания по т.н. "бели електронни рецепти", а 72 са аптеки на помощник фармацевти, които изобщо нямат право да отпускат продукти по лекарско предписание, уточнява се в позицията.
По повод въпрос на БЛС защо 442 аптеки не са отпускали електронни рецепти, фармацевтите отбелязват, че 270 аптеки (198 болнични аптеки и 72 аптеки на помощник-фармацевти) няма как да са изпълнявали такива предписания. Остават 2960 аптеки, от които 2938 са отпускали електронно. От БФС предполагат, че 22 аптеки все още на са виждали електронна бяла рецепта, защото не са имали пациенти с такива предписания.
Според БЛС 204 230 са издадените електронни предписания след 16 октомври 2023 г. От тях 134 983, или 66%, са изпълнени, а 14 164 предписания, или 6.9%, са анулирани.
Фармацевтите обясняват това с липсата на усилия от страна на лекарите да обяснят как точно се предписват електронни рецепти. Те предполагат, че много лекари са допускали грешки при предписването и са анулирали предписанията.
"Не всички предписания са анулирани. Има пациенти с няколко варианта на едно и също предписание - няколко рецепти за едно и също нещо. Изпълнено е коректното предписание, а останалите остават неизпълнени. Има предписания, които не подлежат на изпълнение - изписана една таблетка вместо една опаковка, изписани лекарствени продукти, които не са налични въобще на пазара и др.", обясняват от БФС.
Те отчитат като успех 66% изпълнения, предвид че има едва 80% изпълнения при издадени над 44 млн. рецепти по НЗОК от 1 юни 2021 г. насам, при които Касата доплаща в някакъв процент крайната цена, а понякога реимбурсира 100%.
От БФС са категорични, че никога не са си позволявали да се месят в работата на лекарите. Те подчертават, че аптеките и фармацевтите не се плашат от прозрачност и контрол. Според тях дигитализацията позволява превантивен контрол в реално време, който защитава и предписващия, и отпускащия, а най-вече пациента.