20 Февруари 2026петък05:12 ч.

Няколко думи

България между София и Брюксел

/ брой: 235

автор:Галина Младенова

visibility 4256

Еврокомисарите за пореден път ни скръцнаха със зъби. Трябвало незабавно да подпишем Пакта на ООН за миграцията (стр. 7). Защото не било някак си окей Европейският съюз да няма единна позиция по този важен въпрос и така сме щели да разочароваме не кой да е, а нашите африкански партньори! Същите тези, чиито граждани не спират да заливат с мигранти Европа, които предизвикаха безумна мигрантска криза и заради които европейците се изпокараха помежду си - да спасяваме ли бедните африканци, да ги гоним ли, или да ги оставим да се давят в Средиземно море. Че африканците са притеснени за подписите ни, е обяснимо, защо обаче еврокомисарите толкова се натягат по този въпрос? Нека не забравяме, че освен европейците и други страни отказват да подпишат този документ, сред които САЩ, Австралия и Израел.

Две години експерти и политици изработваха пакта, след като през 2016 г. Общото събрание на ООН реши, че въпросът с миграцията изисква особено внимание. И най-накрая се получи Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция, наричан за кратко Глобален пакт за миграцията. Този документ всъщност е първото международно споразумение, регулиращо ситуацията с миграцията в целия свят. 

Творението на експертите на ООН обаче справедливо не допадна на някои държави, в това число и на България. Успокояват ни, че документът няма обвързваща юридическа стойност, а символичен характер. Когато обаче човек се зачете, изведнъж открива, че формулировките в него са от рода на "страните се задължават" да приемат, да осигуряват, да гарантират. Като капак на всичко пактът дефинира миграцията като "положителен глобален феномен, който е източник на благоденствие и иновации". Видяхме го това благоденствие, сърбаме му попарата вече няколко години. Осъзнахме и че част от нахлуващите в Европа орди са не мигранти и бежанци, а нашественици. Някои от пришълците не идват тук да се спасяват, те не идват тук и да работят, те идват да завладяват. Ето защо темата за миграцията се възприема толкова болезнено на Стария континент, а и в САЩ и Израел. Но никой не бива да ни се сърди за нашата подозрителност, изстрадали сме си я. Затова и подписа ни не бива да го има под този пакт.

Няма съмнение, че въпреки липсата на няколко подписа документът на ООН ще бъде подписан идната седмица. Ясно е и че никой няма да може наистина да спре миграцията. В момента четвърт милиард души по цял свят бягат от някакви неволи. Няма да ги спрем, а и нямаме право. Но не сме и ДЛЪЖНИ да ги приемем, ако не искаме.

А и еврокомисарите да внимават, че от толкова често нашокване на канчето вече ни звънти в главите. А когато умът е объркан, кой знае какво можем да измислим, все пак избори се задават...

Парламентът изслушва енергийни шефове за авариите в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 865

/ брой: 34

Експерт: Само 20% от българите си позволяват истинско сирене

автор:Дума

visibility 850

/ брой: 34

Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ

автор:Дума

visibility 908

/ брой: 34

Румен Спецов: Няма риск страната да остане без горива

автор:Дума

visibility 983

/ брой: 34

Ватиканът отхвърли поканата на Тръмп

автор:Дума

visibility 943

/ брой: 34

Мерц изключи Германия да има ядрени оръжия

автор:Дума

visibility 800

/ брой: 34

Лондон арестува 1000 педофили месечно

автор:Дума

visibility 872

/ брой: 34

Морален компас за държавност

visibility 1061

/ брой: 34

Прощавай, Дяконе!

visibility 1184

/ брой: 34

Мълчанието на рамкирания светец

visibility 891

/ брой: 34

Барелеф на Димчо Михалевски на Маказа! Той го заслужава

visibility 791

/ брой: 34

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ