България не е „йесмен“! Време е за външна политика с гръбнак!

Външната политика не е протокол. Тя е въпрос на национално достойнство, суверенитет и отговорност към българските граждани. Свидетели сме на точно обратното. Наблюдаваме политика без посока, без характер и без защита на националния интерес. Да, знам колко преекспонирана е тази фраза, но е точно на място.
България все по-често се държи като „йесмен“, като „подизпълнител“. Като държава, която не взема решения, а ги изпълнява. Държава, която не защитава интересите си, а се съобразява с чужди, за да е „спокойно“. Това не е дипломация. Това е отказ от суверенитет. И ще ни излезе "през носа".
Като човек, който е бил част от системата на външната политика, мога да кажа ясно, че проблемът не е, че България няма избор. Проблемът е, че не прави свой избор.
БСП последователно отстоява, че външната политика трябва да бъде основана на международното право, на баланса и на активната дипломация. Това не е изтъркана идеология, а необходимост, точно сега, когато сме на предела на политическата нормалност.

Войната в Иран и цената, която плаща Европейският съюз…

Конфликтът в Иран показва колко бързо регионална криза може да се превърне в глобален икономически проблем. И ние вече плащаме цената чрез нестабилни енергийни пазари, натиск върху цените и растяща несигурност. 
България няма интерес от ескалация в Близкия изток. Нашият интерес е точно в обратното. Ще използвам може би клишета, но ни трябва именно деескалация, стабилност и възстановяване на дипломатическите канали. Това означава страната ни да бъде активна в рамките на Европейския съюз за подкрепа на преговорни формати под егидата на ООН, да настоява за ограничаване на военната логика в региона и да защитава икономическите си интереси, включително по отношение на енергийните доставки и транспортните коридори.
Вместо това България отсъства от тези процеси. Ние не предлагаме решения, не изграждаме позиции и не участваме като фактор. Това е пропусната възможност и риск. Отсъствието е безотговорност…

И като започнахме с темата за политическа безотговорност…

Най-яркият пример за липсата на държавнически подход е споразумението с Украйна. То беше подписано по непрозрачен начин, без парламентарен мандат и без обществен дебат. Това не е просто процедурен проблем. Това е нарушение на принципа, че външната политика трябва да има демократична легитимност.
Когато държавата поема ангажименти в условията на военен конфликт, тя е длъжна да гарантира яснота какво точно поема, за какъв период, с какви рискове и с какви ползи. В случая това не беше направено. Така България се поставя в позиция, в която може да бъде въвлечена в дългосрочни ангажименти без контрол и без възможност за гъвкава реакция. Именно затова оценката, че това е акт на политическа безотговорност, е напълно основателна.
Необходимото действие тук не е политически лозунг, а институционален ред. С други думи, трябва да търсим пълна яснота по съдържанието на споразумението, парламентарен контрол върху поетите ангажименти и преоценка така, че да не се допуска въвличане, което не е в наш интерес.
А по темата за интереса -

Съветът за мир на Тръмп е политика без посока!

Случаят с т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп показва друг аспект на проблема. Липсва ни стратегическа ориентация. Участието на България в подобни инициативи без ясно формулирана национална позиция създава усещане за импровизация. Външната политика не може да бъде поредица от реакции на чужди инициативи. Тя трябва да бъде последователна линия, в която всяко действие е подчинено на национален интерес. В противен случай рискуваме да бъдем използвани като инструмент, без да извличаме никаква полза.

А каква може да е цената на „послушанието“?

Политиката на безусловно съгласие има конкретна цена. Тя се изразява в икономическа несигурност, в ограничени възможности за развитие и в отслабена позиция на България в международните отношения. Тази цена не се плаща на дипломатическо ниво. Тя се плаща от хората чрез по-високи разходи за живот, чрез нестабилност и чрез липса на перспектива.
В същото време България не получава реални гаранции или стратегически предимства. Това не е партньорство. Това е зависимост. Това е търговия, в която реалните позитиви са само за едната страна, а брокерите на сделката получават лични дивиденти.

Мирът трябва да бъде активна политика, не условност или пренебрежима клауза…

Мирът не е пасивна клауза. Той изисква активна дипломация, ясни позиции и последователност. България има възможност да бъде фактор на стабилност като настоява за дипломатически решения, като подкрепя международното право и като работи за намаляване на напрежението. Това означава да се предприемат действия, които не следват конфронтацията, а търсят изход от нея.

Или по друг начин казано, външната политика си иска гръбнак!
БСП предлага именно такава политика, балансирана, прагматична и основана на националния интерес. Политика, която поставя на първо място сигурността и благосъстоянието на българските граждани, а не външни геополитически амбиции. Това означава възстановяване на ролята на дипломацията, връщане на експертността в процеса на вземане на решения и ясна отговорност на институциите.

Суверенитетът не е реторика! 

Суверенитетът не се заявява с думи. Той се упражнява чрез решения. Той означава да имаш позиция, да можеш да я защитиш и да отказваш, когато това е необходимо. Виждаме точно обратното. Политика на избягване на отговорност, пернати лозунги, плиткоумие и следване на чужди сценарии. Но България има потенциал и място. Въпросът е дали има воля да ги защити.

Носим отговорността към следващите поколения…

Външната политика не е само за „тези дни“. Тя определя бъдещето на страната. Решенията имат последствия години напред. Те засягат икономиката, сигурността и определят мястото на България в света. Затова те трябва да бъдат отговорни и стратегически.

Изборът е ясен! 

България е на кръстопът. Или ще продължим по пътя на зависимостта и безгласността, или ще изберем пътя на достойнството и самостоятелната политика.
Това е изборът пред българските граждани.
БСП е политическата сила, която ясно и последователно отстоява този път - на мира, на социалната справедливост и на силната и отговорна държава.
Защото България не трябва да бъде наблюдател в собственото си бъдеще.
България трябва да бъде негов създател.
Защото външната политика не е въпрос на избор на страна.
Тя е въпрос на защита на България.