България няма авторитети

Дилян Манолов

България няма авторитети.
Това е така, защото никой във властовите структури няма изгода да работи с неопетнени авторитети, с морални и хуманистично настроени лидери. За да си там, за да те издигнат, първо трябва да ти хванат юздата - да те оцапат. Дали ще е чрез проститутки, алкохол, пазар, най-обикновена алчност и оттам престъпни сделки, дали ще е мимолетно подхлъзване в света на корупцията. Няма значение. Всеки има своите тайни, някои от които са изковани по терасите на Банкя, в шикозните ресторанти на Кемпински и Шератон, в бардаците на Слънчев бряг и в лека компания по моторни яхти в Св. Влас и други подобни места.
Нали никой не си мисли, че физиката и химията с валентността и проявите като гравитация са случайни и неприложими в човешкия и политическия свят феномени? Още един от безсмъртните лозунги, под които се труди нашенският политик, е "Щом се давя, ще завлека възможно най-много хора на дъното". Мъдро, хуманно и най-вече модерно и американско, че беля и европейско. Само не знам защо чичковците с лъскавите коли не обръщат внимание на бизнес морала и на трудовата етика.
Що за загадка може да е това, че сме нямали авторитети? Да вземем университетските преподаватели - най-лесно забележимият интелектуален капацитет на една нация. Достигането до професура е нелепо трудно в традиционните университети, усложнено от всевъзможни седенки и нескончаеми и тъпи разисквания, а по селските университети всеки може да бъде професор.
Преподавателската заплата е мизерна, както и всички останали, затова той се захваща с консултации, с преписване на български на книги от чужди автори, с изнасяне на семинари, с откриването на всевъзможни учебни центрове, само защото е наясно, че в България му се подиграват, че му предлагат нищожни стотинки, сравнени с капацитета, знанието и опита му. В един светъл ден е поканен на среща от групичка нахакани студенти, които го запознават с един "уважаван" господин. Двамата си говорят, и воден само от желанието да живее добре, професорът става част от дадена партия. После някой тъпанар с купена диплома обърква конците или пък се случва друг гаф и тъпакът хваща в мъртва хватка и професора, привлечените от по-добрите възможности професионалисти и всички, всички възможни. А после професорът притихва и избягва хората, защото са го компрометирали. И това е най-невинният сценарий, който мисля, че и е най-рядко срещан.
Откакто е свален комунизмът, няма нищо друго освен хулене, скандализиране, клюкаропроизводство. Замислете се. Спомнете си и ми кажете нещо положително.
Посочете ми някакъв компромис в името на по-добрия живот на всички ни.
А какво искам да кажа с хващането на юздата ли? Нали, купувайки балон на детето си, вие инвестирате в краткото му щастие? А щастието е завързано с връвчица. Предполагам, че никой от вас не иска да прекара пет-шест години пред продавач на балони в непрекъснато купуване на нов и нов, а детето си поиграе, поиграе, изпусне го, а той отлети. Та така и издигането на хора по партийната стълбица е инвестиция, при това колосална, все едно да купите стотина завода за балони на детето си.
Да пазим България, защото Бог е зает с нещо друго!