"България във византийския свят"

В Националния археологически институт с музей при БАН (вход срещу президентството) на 24 август ще бъде открита изложбата "България във византийския свят". В експозицията участват НАИМ, НИМ и 9 други музеи от страната. Изложбата ще е открита за посещения от 25 август до 30 септември.
Целта на организаторите е да покажат чрез представителни експонати взаимоотношенията между Византия и България, влиянието на византийската култура върху българската и върху формирането на собствената ни средновековна култура в политическо, религиозно, художествено и битово отношение. Експозицията показва богатата българска средновековна култура, създадена под влиянието и при съвместното съществуване с мощния съсед Византия.
Някои от акцентите са:
- оригиналите на прочутите икони на св. Теодор Стратилат (керамична, от манастира Патлейна до Велики Преслав, Х век), на двустранната икона от Погановския манастир (ХIV век) и на мозаечното изображение на Богородица от Несебър (1342 г.);
- Варненското средновековно златно съкровище;
- Преславското златно съкровище;
- голяма колекция от печати, които показват оживената кореспонденция на българските територии и византийските центрове, не само когато България е под византийска власт, но в условията на самостоятелна българска държавност.
- един от най-добрите образци на ранновизантийската култура у нас - базиликата "Св. София". Тя е построенна върху основите на гробищна църква, обслужвала големия раннохристиянски източен некропол на Сердика.

Преславското златно съкровище

Окрито случайно при земеделски работи преди повече от четвърт век, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, с вградени скъпоценни камъни. Допълват го принадлежности към дрехи (златни и позлатени апликации и копчета), сребърни лъжици, части от чаша, обкови от рог и 15 византийски сребърни монети на императорите Константин VII и Роман II. Сравнителният анализ на находките дава основание да се предположи, че голяма част от украшенията са произведени във византийската столица Константинопол. Учените датират укриването на съкровището след средата на Х век и го свързват с опустошаването на Преслав от киевския княз Светослав през 969 г. и с превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971 г.
  


Части от Преславското съкровище - двустранна огърлица и наушници от злато, клетъчен емайл, перли, изумруди, аметисти. Х век



Керамичната икона на св. Теодор Стратилат

Керамичната мозаечна икона на св. Теодор Стратилат (Х в.), открита в Патлейна, е едно от най-забележителните произведения на изобразителното изкуство от времето на Първата българска държава. Керамичната икона е намерена в началото на XX век при разкопки на манастира на 2 км от Велики Преслав. Тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност.
Преславската рисувана керамика се е появила при строителството на втората българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района са имали голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Той е бил ново явление в развитието на българското изкуство в края на IX и началото на Х в. - века на Симеон Велики, Златния век на България. Преславската керамика е била предназначена за украсата на светските и църковните постройки на столицата. Най-често керамичните плочки били рисувани със стилизирани растителни мотиви или различни геометрични форми, които били еднакви и подредени една до друга оформяли декоративен ансамбъл. В Патлейна са открити останките и на работилници, в които се изработвала рисуваната керамика. Манастирът в Патлейна е бил най-големият производител на прочутите в онова време керамични иконни образи, съставени от отделни керамични плочки.
Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см. Тя е засега единствен образец на керамичното иконописване с такива размери. Отгоре плочките са покрити с глазура. Тази икона, създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, е свидетелство за високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци.

Св. Теодор Стратилат, керамична икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав.

Варненско средновековно съкровище

Средновековно златно съкровище от втората половина на ХIV в. е открито край с. Шкорпиловци до Варна през 2007 г. Находката датира от времето на Второто българско царство и цар Иван Александър. Съкровището е от 14-каратово злато и тежи общо около 24 г. Съдържа три пръстена, една обеца с тегло 8.8 г, две златни сферички, за които се предполага, че са игли за коса и диадема, украсена с цветни стъкълца. Открити са и разпилени сребърни монети. Съкровището е намерено южно от Варна. На него случайно попаднали двама граждани, които претърсвали мястото с металотърсач. Доброволно са го предали в Археологическия музей във Варна.

    
Части от варненското съкровище