България задлъжня с още 3 млрд. лева

Служебното правителство на президента Румен Радев излезе на международните пазари още в първите дни на новата година и изтегли нов дълг в размер на 1,5 млрд. евро. Министерството на финансите продаде 10-годишни облигации, деноминирани в евро, съобщи в профила си във Фейсбук Любомир Каримански, съветник на финансовия министър Росица Велкова.
Според Каримански интересът към облигациите е бил впечатляващ, като поръчките са достигнали над 7 млрд. евро, без да се брои интересът от мениджърите по емисията (Джей Пи Морган, Morgan, БНП Париба, Сити и Уникредит), коментира в. "Капитал". Доходност от 4,75-4,8% е сравнително изгодна в сегашната ситуация.
На същото мнение е и Любомир Каримански. "За сравнение - Румъния и Унгария емитираха в началото на годината троен транш облигации в щатски долари, като доходностите по 10-годишните им облигации от тройния транш са съответно 7,22% (купон 7,125%) - за Румъния, и 6,509% (купон 6,250%) - за Унгария", изтъкна той.
Емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите използва, като се придържа към основната цел на дълговото управление - финансиране на планирания дефицит за тази година така, че да отговаря на критериите за влизане в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв. Както е известно, март тази година има падеж на еврова емисия в размер на 1,444 млрд. евро, която България трябва да изплати.
За последно България излезе на международните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият бе със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.
България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 г. (16,442 млрд. евро, вторият най-малък дял в ЕС).
След като служебният министър на финансите Росица Велкова се отказа от идеята да внася проектобюджет за тази година, в рамките на първите три месеца на 2023 г. в сила е Законът за удължаване на бюджета, който предвижда вземането на максимален дълг в размер на 1,555 млрд. евро.
Войната в Украйна допълнително усложни глобалната макроикономическа среда, частично в Европа, и промени икономическите перспективи пред България. В своята есенна прогноза от 2022 г. ЕК прогнозира растежът на родната икономика да достигне едва 3,1% през 2022 г., като ще се забави още повече - до 1,1 на сто, през настоящата 2023 г. През 2021 г. икономиката на страната ни нарасна със 7,6 на сто след свиването с 4 на сто през пандемичната 2020 г.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.