Българка пя за първи път на фестивала "Пътят към Ялта"

Талантливата млада певица Михаела Генова-Куцарова представи България на фестивала за песни, посветени на Втората световна война, "Пътят към Ялта". 21-годишната Михаела, която е студентка в Националната музикална академия, бе най-младата участничка в конкурса и с прочувственото си изпълнение трогна публиката в залата на Кремълския дворец в Москва. Това е първото участие на българка в престижния конкурс. 

Тази година в "Пътят към Ялта" до финала стигнаха представители на 15 страни: България, Бразилия, Гана, Индия, Испания, Италия, Китай, Колумбия, Куба, Монголия, Нигерия, Сърбия, САЩ, Тунис и Франция. Участниците трябваше да изпеят песен, свързана с Великата отечествена война, на родния си език, като предварително сами я преведат. В полуфинала изпълнението трябваше да е солово, а във финала - в дует с известен певец или артист от Русия. 
На Михаела Генова-Куцарова се падна изключително трудната задача да изпее "Песен за войника", музика Владимир Мигула, по стихове на Маргарита Агашина. Това е песен от репертоара на големия Йосиф Кобзон, а в последните години песента изпълнява една от най-добрите съвременни руски певици - Алсу. 

Още в полуфинала Михаела впечатли журито, чийто председател бе самият Лев Лешченко, с майсторско прочувствено изпълнение. На финала българката пя в дует с Андрей Южаков, вокал на легендарната рок група "Алфа". По време на песента видеоекранът показа сцени от филма "Белоруската гара", а в очите и на журито, и на публиката, сред която имаше и ветерани от войната, блеснаха сълзи. 
Михаела Генова-Куцарова, която също не можа да сдържи емоциите си, има лично отношение към темата за войната, защото е правнучка на летец изтребител, участвал в битката срещу нацистите. 
Първо място в конкурса разделиха французинът Йоаким Кофиние-Бари и монголецът Совд Даваасуренгин, на второ място се класира китаецът Син Кайджен, а на трето - кубинката Дилейди Гонзалес Мартинес. 
Накрая всички участници изпяха заедно "Темная ночь", а след това - с Лев Лешченко, и песента "День Победы". 



Песен за войника

Виж, години летят и войни не ехтят.
И отдавна и раните ти не болят.
Но на твоето мъжество верен си ти,
Пак стоиш до огъня свят и мълчиш, уви. 
 
Оцеля ти, войнико,
макар че мъртъв ти бе,
че изгуби другар,
и до смърт си се бил!
Но защо вцепени се,
с ръка на сърце?
И в очите ти бистри
огън вечен изгря?
 
Казват: "Не плаче войникът, защото той е войник".
И че лоша поличба е болката стара,
но вчера слънце изгря и днеска пак.
Защо плачеш, войнико, до огъня свят?
 
Оцеля ти, войнико,
Макар че мъртъв ти бе,
че изгуби другар,
и до смърт си се бил!
Но защо вцепени се,
с ръка на сърце?
И в очите ти бистри
огън вечен изгря?
 
Погледни там, войнико - младостта отлетя,
до войнишкия гроб синовете стоят.
За какво ли си мислиш, войнико изтлял,
за живота изстрадал, но честно живял.

Превод Михаела Генова-Куцарова