Българската култура и нейните нереализирани надежди

Измина още една година с големи очаквания и несбъднати надежди за българските творци. Година на тревоги и неразрешени проблеми и в сферата на духовността. През 2014 г. българската култура смени трима министри - д-р Петър Стоянович, служебният министър Мартин Иванов и сегашният Вежди Рашидов, който оглави Министерството на културата за втори път.  
Безспорен успех на екипа на Петър Стоянович от кабинета "Орешарски" е възстановяването на театралната дейност в Силистра и Добрич. ДУМА припомня, че Драматичният театър "Сава Доброплодни" бе закрит по времето на първия мандат на министър Вежди Рашидов в рамките на започналата тогава театрална реформа. Сцените в Силистра и Добрич бяха обединени в общ Театрално-продуцентски център "Йордан Йовков". В крайдунавския град продължи да съществува само куклената сцена. Стоянович преобразува Драматично-кукления театър "Димитър Димов" в Театрално-музикален център - Кърджали, ДТ "Антон Страшимиров" в Театрално-музикален център - Разград. И Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" "възкръсна" за нов живот след няколко години принудителна тишина. Институтът в Смолян бе унищожен през 2010 г. чрез вливане в ДТ "Н.О. Масалитинов" - Пловдив. Целият състав на трупата бе съкратен и в региона не се осъществяваше никаква театрална дейност.
За първи път от 2011 г. са осигурени целеви допълващи средства в размер на 4 млн. лв. за народните читалища през 2014 г. Извършени са частични ремонти, дадени са средства за художествено-творческа дейност и попълване на библиотечния фонд, техническо оборудване. Библиотеките са финансирани с 300 хил. лв. по програма "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност", по програма "Помощ за книгата" са отпуснати 100 хил. лв., по програма "Глобални библиотеки - България" - 300 хил. лв. Продължава работата по програма "Нов български роман", съвместно с Московската държавна библиотека, благодарение на нея руският читател може да се запознае с най-новата българска проза.
Трите основни крила на Националния музеен комплекс, известен като българския "Лувър", бяха открити след 15 години протакане при мандатите на седем министри на културата. За съжаление  очакванията той да отвори врати тази есен не само, че не се сбъднаха, но остава основният  проблем с финансирането му, а също така - колко и какви музеи да има в сградата. Какво изкуство ще предлагат експозициите - българско или чуждестранно, социалистическо или съвременно?
Следващата година

ще липсват 14 млн. лв.

за култура, прогнозира бившият министър Петър Стоянович. Той посочи цифрата по повод недостигащите тази година 12 млн. лв. "Ако остане това ниво на реална политическа поддръжка и при такъв размер на финансиране, културната сфера в България винаги ще живее на ръба на оцеляването, без никакъв шанс да надскочи устойчивата си мизерия", коментира Стоянович. По думите му при това недостатъчно финансиране и немалък публичен натиск върху институциите работата, която е свършена от неговия екип през изминалата година, е повече от положителна.
По времето на мандата на П. Стоянович, въпреки усилията, не успяват да влязат за обсъждане в парламента проектите за промяна в два основни закона - за меценатството и за културното наследство, който бе почти готов. Обтегнатата политическа обстановка и недостигът на време са главни причини това да не се случи. И, разбира се, нареждането на приоритетите. А в България културата е приоритет само на думи... Делата на държавата са насочени в напълно различни посоки. Продължават да не биват пипани цели сфери, в които разминаването между желание и реалност е очевадно. Това важи за читалищната дейност, допълни Стоянович, чиято тъжна истина завеща на наследника си доц. д-р Мартин Иванов.
Служебният министър на културата встъпи в длъжност на 5 август 2014 г. Той бе надъхан с ентусиазма и желанието за работа, типични за всеки нов министър... Ала и той не успя да  направи чудеса в културната област за времето, което му бе отредено. 
Иванов обеща, че ще се бори бюджетът за култура за 2015 г. да бъде в размер поне на 130 милиона лева! "Бюджетът за култура е обидно, убийствено малък, с финансиране под критичния минимум. Тези средства не стигат, за да се решат натрупаните с годините проблеми, в който и да е от секторите в българската култура", заяви служебният министър. И допълни: "Иска ми се и всички политически сили, участващи в предизборната кампания, да декларират, че ще се ангажират с обещанието всяка година да се увеличават с определена стъпка средствата за култура, така че постепенно те да достигнат до задължителния

поне 1% от БВП

само така културата наистина ще стане приоритет у нас", посочи Мартин Иванов. Представителите на синдикатите и на работодателите го подкрепиха в желанието му да настоява пред финансовото министерство за значително по-голям бюджет за българската духовност.
Междувременно публиката в театрите се увеличава. Но тревожното е, че всяка година се налага да се търсят и допълнителни средства за културните ни институти и всеки директор да се справя сам, както може. Защото бюджетът за дотиране на продадените билети е строго фиксиран и той просто не отчита този ръст на посетителите. Крайно време е да се потърси и вземе по-справедливо решение. "Не може броят на зрителите да нараства с по 10 на сто на година, а бюджетът за театрите и оперите да е константен. С този проблем в сектора се сблъскваме всяка година, установи и служебният културен министър.
По негово предложение бе отворена за журналисти Българската национална филмотека в кв. "Бояна", чиито хранилища не са ремонтирани дълги години заради липса на пари. Положението им е пагубно за съхранението на филмовата ни история. И ако не се вземат срочно необходимите мерки, България може да загуби уникално филмово наследство. Окаяно остава състоянието и на много от паметниците ни на културата, музеите, галериите, читалищата...
Така се получава, когато държавата трайно, от десетилетия наред не се грижи за културата и духовното си богатство. Трябва да има целенасочена кампания за популяризиране и подкрепа на българщината и родното изкуство. За Мартин Иванов било унизително да гледа творците и да им казва, че няма пари. Накрая призна, че въпреки огромното си желание няма как да оправи положението в културата за 3 месеца като министър в служебния кабинет. Затова само е очертал някои от най-сериозните проблеми и... на свой ред ги завещава на следващия министър. 
Въпреки протеста на интелектуалци и граждани срещу възможността Вежди Рашидов отново да поеме поста министър на културата, именно той го оглави на 7 ноември. Новият-стар министър трябва да се справи с проблеми, отлагани с години. А най-основен отново е финансовият. Към момента сценичните изкуства са най-застрашеният сектор, като се очаква парите за театрално и оперно изкуство да не достигнат с близо 10 милиона. Министър Рашидов обеща, че ще се бори за значително по-голям бюджет за сферата на културата, като отстоява и предложението на служебния министър Мартин Иванов - 1% от БВП да е за култура. Въпреки дефицита от 15 млн. лв. в бюджета на Министерството на културата (МК), няма да допусна българските артисти да останат без заплати за Коледа, даде дума Рашидов.
Но натрупаните и неразрешени проблеми нямат край - освен

намаления бюджет

на ведомството (предвидено e увеличение на разходите в сравнение с 2014 г. с 6 млн.лв., което ще рече, че  евентуално МК ще продължи усилията си за "плавен растеж" на бюджета през следващите години), има опасност да се загубят евросредствата и за завършването на Ларгото, ако не се вземат бързи и решителни мерки.
На 3 декември в МК беше сключен Браншов колективен трудов договор в областта на театралното изкуство. С договора се цели ползотворното сътрудничество и партньорство между Съюза на артистите в България, Независимата синдикална федерация "Култура" към КНСБ, Федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" и Българската асоциация на работодателите в областта на културата. Само ден след това председателите на творческите съюзи излязоха с единна позиция и конкретни искания страната ни да има ясна културна политика и точна визия за развитието й в най-близко бъдеще, за което ДУМА писа.
Факт е, че изпращаме 2014 г. със смяната на трима културни министри и въпреки това старите проблеми в сектора остават - още по-обострени и болезнени отпреди. Станахме свидетели на прехвърляне на задачи и отговорности, на грижи и задължения от министър на министър, без вършене на смислена работа. Всеки идваше без ясна стратегия и план... и напразно раздаваше надежди на творци и институции.
Те, всичките министри, имаха, поне привидно, добри намерения и търпение да помогнат на културата - от подобряването и приемането на основни закони, без които тя няма как успешно да функционира, до по-справедливото заплащане на труда на работещите в бранша. На практика обаче, за една година, по една или друга причина, нищо съществено не бе свършено.
Липсваха действията, за сметка на приказките и красивите обещания. Непрекъснато наблюдавахме разминаване между думи и дела, между желание и възможности. Въртим се в безкраен кръг, от който измъкване няма. И така ще бъде, докато преди всичко не се промени отношението на властимащите към културата ни и нейните творци. 

Петър Стоянович предава Манасиевата хроника на наследника си Мартин Иванов на тържествена церемония в МК

Старият-нов министър Вежди Рашидов

Снимки Благовеста Цветкова
От години родната култура се чувства безпомощна като "Малката кибритопродавачка" 
на снимката: Новата постановка на Музикалния театър