Българската психиатрия в числа
Без отговор на въпроса защо нашенците се чувстват по-малко "щастливи" и повече "нещастни" от останалите европейци
/ брой: 23
Ако американците със законно закупените си оръжия извършват масови екзекуции в училища и киносалони, като български патент се очертава убийство на цялото семейство и след това - самоубийство. Със законно притежавано оръжие. Втори такъв случай в рамките на около 10 дни поставя доста въпроси: дали не трябва да бъде преразгледан психотестът за кандидатите за работа под пагон; дава ли държавата достатъчно шанс на хората да живеят прилично и да оцеляват, или ги води към пагубна безизходица; прави ли се достатъчно за превенцията и лечението на психичните заболявания; какво се прави, за да може обществото да бъде по-толерантно към тези хора... И още хиляди въпроси. А размислите... Затова може би е най-добре да се обърнем към числата. Те са от официални статистически източници. Тогава може би всеки ще може да направи своите заключения.
Българите се чувстват по-малко "щастливи" и повече "нещастни" от останалите европейци; само 46% се чувстват "щастливи" през "цялото" или "през повечето време" спрямо 61% средно за ЕС, а 69% "никога" или "рядко" се чувствали "нещастни" в сравнение със средното 74%. Данните са от проучване на Евростат от края на февруари и началото на март на 2010 г. Макар българите да се чувствали по-напрегнати от средното за европейците, "изглежда да имат повече енергия от останалите европейци: 62% и 58% "са се чувствали пълни с живот" и са били "изпълнени с енергия" през "цялото" или "по-голямата част от времето" в сравнение със средното 59% и 51%. Освен това по-малко от средното анкетирани българи са се чувствали "изтощени" или "изморени" (61% и 33% са изпитвали такова чувство "никога" или "рядко" спрямо 47% и 26% средно за ЕС). И още нещо положително: по-малко от средното български анкетирани са се чувствали "отчаяни и депресирани" (74% са се чувствали така "никога" или "рядко" в сравнение със средното 66%)". Но дали сега, в началото на 2013 г., е така? Дали изтощените и изморените заради обещаните и неосъществени през последните години промени към по-добро не са повече?
Един от проблемите, които остават, е, че наполовина по-малко са българите, потърсили професионална помощ за решаване на проблемите от психологически произход.
Храна и лекарства
През годините общият брой на болниците се увеличава, но броят на лечебните заведения за хора с психични проблеми не се променя. Нещо повече - леглата в тях намаляват (както и в останалите болници). Държавата постепенно прехвърля грижата за тези хора на неправителствения сектор, но в същото време и не му съдейства.
В държавните психиатрични болници през 2008 г. един храноден за приет болен е бил 2,01 лв., лекарстводенът - 2,26 лв., а леглоденът - 22,94 лв., сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). В диспансерите със стационар стойностите са съответно 2,12 лв.-3,37 лв.-24,35 лв. През 2009 г. преминалите болни в психиатричните болници се увеличават, но държавата намалява парите за лекарства, като средно дневната стойност е 2 лв., а леглоденът поскъпва с около 2,50 лв. В психодиспансерите пациентите получават с 4 ст. по-скъпа храна от предходната година, но с 9 ст. по-евтини лекарства, а леглоденът поскъпва с около 3,40 лв. Интересно е развитието на държавната грижа за хората с психични заболявания през 2010 г. Преминалите в психиатричните болници са със 121 по-малко от предходната година и са общо 1363. В същото време за лекарствата и храната им държавата дава съответно по 1,67 и 1,73 лв., вместо по 2 лв. в предходната година. В центровете за психично здраве парите за лекарства също намаляват съответно от 3,28 на 3,12 лв., а храната поскъпва с цели 2 ст. Леглоденът от 27,79 лв. скача на 30,88 лв. Общо взето, работи се на принципа "лекуваме пациентите в рамките на бюджета" за сметка на принципа "лекуваме пациентите според техните нужди".
През 2011 г. се наблюдава друга тревожна тенденция: увеличава се броят на преминалите пациенти през лечебните заведения за психично болни. Както биха казали тийнейджърите, "в кризата народът съвсем изтрещя". Преминалите през психиатричните болници са със 125 повече и са 1488, а през центровете за психично здраве - 683 (с 28 повече). Скачат и сумите, отделяни за лекарства на пациентите.
По-малко от средното българи са приемали антидепресанти през последните 12 месеца - 4%, при средно за ЕС 7%), сочат данните на Евростат от 2010 г. В същото време повече българи са приемали антидепресанти за тревога/безпокойство (65%), отколкото за депресия (31%), докато в Европа те се приемат еднакво за депресия и тревога/безпокойство.
Източник за таблици и инфограми: Национален център по обществено здраве и анализи
По данни на анализаторската компания IMS през 2009 г. антипсихотиците са 7-и поред от 10-те най-често употребявани лекарства в Западна Европа. Те са 6-и в таблицата за Централна и Източна Европа, за Чехия са 8-и, а за България - 5-и. Между 2006 и 2010 г. продадените у нас антидепресанти и антипсихотици са на стойност между 61 и 68 млн. лв.
Докато държавата дава толкова малко за лекарствата на психичноболните, приети на лечение в болнично заведение, НЗОК (отчасти и самите болни чрез доплащането) плаща сериозни суми за лекарства за домашно лечение. През 2011 г. например за 33 555 здравноосигурени болни с шизофрения НЗОК е платила 35 900 830 лв.; за 45 553 страдащи от разстройства на настроението - 8 421 183 лв. Само за третото тримесечие на 2012 г. за 29 919 пациенти с шизофрения касата е платила над 8,2 млн. лв. и над 1,73 млн. лв. за медикаментите на 32 678 души с разстройства на настроението...
И още нещо, което неминуемо ще промени числата в българската психиатрия: нови наредби на МЗ, които силно ще ограничат достъпа до психиатрична помощ. От т.г. НЗОК плаща за диспансеризация и се издават специални направления само за болници и центрове за психично здраве (бившите диспансери). Личните лекари вече не са заинтересовани да издават направления за психиатър, а да насочват пациентите към психиатрични болници и диспансери. Специалистите прогнозират, че това ще отблъсне пациентите от здравната система, съответно - ще обостри състоянието им, и те ще станат опасни както за себе си, така и за околните. Тази стъпка обезсмисля започналия и без това късно преход на българската психиатрична помощ от институционалната грижа (лечение на хората с психична болест в големи, затворени болници извън населените места) до т.нар. психиатрия в общността (лечение на мястото, където пациентът живее).
Национална програма 2013-2020
Готова е Националната програма за психично здраве 2013-2020 г., а след междуведомствено съгласуване тя ще бъде предложена за одобрение и приемане от Министерския съвет, съобщи преди дни доц. д-р Христо Хинков, началник сектор "Психично здраве" към НЦОЗА. След приемането й ще бъде одобрен съответен План за действие и финансов разчет. Предлага се през първата година програмата да бъде финансирана с 400 000 лв., а за всяка от следващите години бюджетът да е от 1 млн. лв.