Български китайци

Благовест Митков

Вчера научих интересна новина - китайски инвеститори имали намерение да вложат у нас сто милиона лева и да обработват сто хиляди декара. Отначало се зарадвах. Казах си, браво, най-после край с пустеещите земи, край с трънаците из плодородните в миналото ниви! Пък и омръзна ми вече да ям китайски чесън и китайска леща. Веднъж дори си купих смилянски боб (?!), на чийто пакет беше написано, че е произведен в Китай. Сега поне и чесънът, и бобът, и целият останал зеленчук, може и да е отгледан благодарение на китайските милиони, но все пак по нашите земи ще е расъл, наше слънце ще го е гряло.
После обаче се замислих. Абе, то хубаво, ще наемат китайците сто хиляди декара, обаче кой ще ги оре и сее? Ние? Ма то декарите щели да бъдат главно във Видинско, Врачанско и Монтанско. Твърди патриоти живеят в тоя край! Отсега ги чувам как си говорят в селската кръчма: "Да, да! Че му работим язе на таа жена, китоецо! Да прави он гуша на мой гръб! Има да чека!"
Това е първият вариант.
Вторият вариант - пристигат тука хиляди китайци, изскубват бурените, разорават, разкопават и прибират богатата реколта. Всички знаем колко работлив е китайският народ. Обаче и този сценарий нещо не ми се връзва. Защото и виетнамският народ е работлив, но когато дойдоха тук виетнамците, най-напред се научиха да псуват на перфектен трънски, а после го удариха не на трудолюбие, а на далавери. Японският народ също е работлив до умопомрачение. Но нали японци строиха метрото ни? Виждал съм ги как жулят бира направо от шишето. Кълна се, че толкова бира не може да изпие и моят приятел Геле от софийското село Петърч. Та си представям и китайците, които евентуално ще дойдат в нивите на Северозападна България, как много скоро вече няма да се състезават помежду си кой по-бързо ще оплеви своята леха, а ще се съревновават с местните юнаци кой повече гроздова може да изпие на едно сядане.
Не знам как се получава така - въздухът тук ли е особен, водата ли, но и виетнамец да дойде тук, и японец, и англичанин, някак си толкова бързо се побългарява, че и родната му майка после го гледа изпитателно и се чуди това нейното чедо ли е или не е.
С други думи, да не се радваме преждевременно на китайските инвестиции. Първо - те я пристигнат, я не, и второ - и да пристигнат, пак ще си внасяме от оня, отровно лютия чесън, отглеждан по левия бряг на Яндзъ.