Българският Безсмъртен полк

Проф. Михо Семков

    На 9 май и тази година народите по света отново отдадоха заслужена почит към паметта на падналите в борбата за победата над най-голямото зло в човешката история - армиите на нацистка Германия, фашистка Италия, милитаристична Япония и техните сателити. В запалената от тях Втора световна война броят на загиналите по фронтовете и в тила надхвърля 60 милиона, безчет са милионите ранени, осакатени, умрели от глад и студ, неизмерими човешки, мъки, болки и страдания.
    Велика е заслугата на тези, които с цената на кръвта си спасиха човечеството от фашисткото чудовище и на 9 май 1945 г. то беше окончателно сразено. В настъпилата жадувана тишина спря потокът на невинни мъже, жени, деца към газовите камери и секна пушекът от крематориумите в концентрационните лагери. Ето защо няма мярка, с която бихме могли да определим заслугата на тези, които спасиха човечеството. В тяхна памет признателните потомци навсякъде по света са създали внушителни паметници и мемориали, филми и други произведения на изкуството. През последните години се роди една гениална идея - в тържествата в Деня на победата 9-ти май да се включат символично и самите загинали чрез т.нар. Безсмъртен полк. Живите потомци, близки, приятели и другари носят портретите на загиналите в борбата.
 И без вчерашния ден можем да кажем, че едва ли има нещо по-вълнуващо от движещите се портрети на бойци, загинали преди десетки години. За пример ще посоча само поразяващата съзнанието монументална картина на "Безсмъртния полк" от Червения площад в Москва. След обед, след сутрешния празничен парад, площади и улици бяха залети от огромни маси хора, над чиито глави се люлееха хиляди портрети. Из всички градове и по-малки селища в Русия Бяха излезли хилядите Альоши, Ванюши, Андрюши, Катюши, Наташи, загиналите при героичната отбрана на Москва, Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса, както и онези, чиито безжизнени трупове бяха осеяли водите на Дунав и Висла в боевете за освобождението на Будапеща, Виена, Краков, Варшава. В безброя от портрети на "Безсмъртния полк" се взирах да видя портрета на Александър Матросов, който с гърдите си закри амбразурата на вражеския бункер и спаси своите другари от смърт. Взирах се да видя лицата на онези младежи от Краснодон, създали бойната организация "Млада гвардия", загинали всички в битка с жестокия враг.
    Шествия на "Безсмъртния полк" преминаха във всички страни от антихитлеристката коалиция и в десетки други държави по света. За чест и слава на командирите и бойците от Българската армия, както и на бойните другари на борците от антифашистката съпротива и в нашата страна хората честваха 9 май, и у нас вървяха редиците на "Безсмъртния полк". България има пълно основание да разширява и обогатява тази форма на отдаване заслужена почит към падналите в борбата с Хитлеровата армия така, както и на тези, които загинаха в борбата с българския фашизъм.
По време на участието на Българската армия в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945) нашите воини проявяват чудеса от храброст при Драва, Мур и други райони на бойни сражения. Загиват 10 733 български бойци. Неслучайно на "Парада на победата" в Москва през 1945 г. единственият поканен чужденец участник в този парад е командващият Първа българска армия ген. Владимир Стойчев. Значително повече ще бъдат портретите в нашия "Безсмъртния полк" на падналите борци в антифашистката съпротива - открояват се 19-те загинали партизани в героичната битка при с. Брусен - Софийско, на 26 юни 1944 г.; на 17-те ятаци, разстреляни на 31 декември 1944 г. на Арабаконашкия проход; на 72-та разстреляни партизани, събрани в Мемориалния комплекс в Литаково - Ботевградско, между които са легендарните борци Дичо Петров, майор Томпсън (Англия) и др.; братската могила в с. Рашково - Ботевградско - с 16 убити ятаци и партизани.
Това, което силно би впечатлило световната общественост, е голямото разнообразие на състава на нашия "Безсмъртен полк". В него могат да се видят портретите на разстреляните деца от Ястребино - Стойне на 7 години, Ценка (7 г.), Цветанка (7 г.), Иван (10 г.), Надежда (12 г.), Димитринка (10 г.). Те вървят редом до разстреляния 62-годишен дядо Вълко от с. Горник, Червенобрежко, както и до чудно красивите и смели боркини за свобода и социална справедливост Лиляна Димитрова, Сашка, Вела Пеева, Марийка Гаврилова и десетки други.
Сред българите, паднали за освобождението от фашизма, има работници от фабрики и заводи, селяни, обработващи земята и отглеждащи добитък, интелигенция - учители, студенти, учени, поети, писатели. В челните редици на "Безсмъртния полк"  гордо се извисяват портретите на разстреляните на 23 юли 1942 г. в Гарнизонното стрелбище: Никола Вапцаров, Антон Попов, Антон Иванов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев, както и разстреляните по друго време подводничари и парашутисти Цвятко Радойнов, Аврам Стоянов, Август Попов, Съби Димитров, Васил Йотов и редица други. Това са лица от действителния, реалния елит на българската нация, която тя е родила и отгледала, но който беше унищожен.
Ако допуснем макар и за кратко, че след смъртта на тялото, човешкият дух наистина витае из пространството, то обединеният дух на нашия "Безсмъртен полк" днес би се пръснал на хиляди парчета от ужас, срам, гняв, мъка и негодувание от видяното по днешните ни земи. Когато умираше, Вапцаров твърдо вярваше, че "Земята се отърсва от отровната си плесен", че "животът ще бъде по-хубав от песен, по-светъл от пролетен ден". Антон Попов - само няколко часа преди да посрещне куршума в гарнизонното стрелбище, написа: "Умирам за един нов свят, който ще огрее с такава силна светлина, с такава хубост, че моята жертва за него е нищо". Какво огромно разочарование и болка биха изпитани тези борци мечтатели от това, че  75 години след тяхната гибел България е най-бедната страна в Европа, че народът страда, боледува, мизерства и трудно свързва двата края, за да преживява, че образованите младежи заминават за чужбина, за да влагат своите сили, знания и умения за други страни, а не за Родината. Падналите в борбата селяни - някога земеделски производители, ще видят запустелите огромни обработваеми площи, ливади и пасища, по които някога са бродели безброй стада добитък. Те сега пустеят. Това е причината да внасяме живи агнета и агнешко месо от Румъния, сухо мляко, палмова мазнина от Европа, некачествено залежало месо, плодове и зеленчуци от всички страни по света.
Децата ястребинчета, чиито 6 места някога останаха празни на чиновете, сега - през 2017 г., биха видели, че много училища са празни, че в България през 2016 г. 16 400 деца са напуснали училищата и са извън учебния процес, за да се присъединят в бъдеще към "армията" на неграмотни и безработни.
Някога, преди да увисне на бесилото, безсмъртният Апостол на нашата свобода Васил Левски в уникалното си тефтерче написа "Народе - ????" - с четири загадъчни въпросителни. Колко въпросителни би прибавил днес нашият "Безсмъртен полк"? Дали народът ще осъзнае техния дълбок смисъл и дали най-после ще вземе съдбините си в свои ръце, за да избегне своето и на нацията гибелно бъдеще?