Българският дебат в ЕП: Европейски или предизборен

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Като избран от България член на Европейския парламент, много бих искал дебатът за върховенството на закона в България, проведен тази седмица в Страсбург, да е последният подобен дебат за моята страна в пленарната зала. Той беше неприятен както за слушане и гледане, но той беше неизбежен и причината за това е само една - българското правителство даде поводи за тревога в Европа. При това не един.
Защитниците на кабинета на Бойко Борисов излязоха с неубедителната теза, че става дума за предизборна игра, в която опозиционните партии желаят да изтръгнат победа на европейска сцена. Уви, тази теза е не само елементарна, но и лесно оспорима. Това се видя не само в дискусията, но и в начина, по който тя бе коментирана от гражданите в социалните мрежи и част от българските медии и в чуждестранния печат.
Европейският парламент е институция, която е особено чувствителна по отношение на демокрацията и върховенството на закона както в ЕС, така и извън него. Тя не може да остане безучастна, когато вижда най-важните демократични принципи и ценности да се нарушават брутално. България не е единственият пример. Подобни дебати наскоро имаше за Румъния и Унгария, а преди това и за свободата на медиите в Италия по време на правителството на Силвио Берлускони.
Дебатът за върховенството на закона в България беше подкрепен от пет от седемте политически парламентарни групи в Европейския парламент. Когато съотношението е такова, е ясно, че нещо се случва в България и то натиска бутона за тревога в Европа. В случая предизборните интереси на която и да е от над 100 партии, представени в Европейския парламент, нямат никакво значение. За разлика от други случаи, когато България беше в центъра на вниманието, сега в пленарната зала се изказаха 37 колеги от чужди държави, при това с аргументи и със загриженост за случващото се у нас, и това е разбираемо.
Европейският парламент няма как да си затвори очите, когато българското правителство не може да осигури минимална сигурност нито на участниците в политическа конференция на голяма политическа партия, нито на подсъдим, когато влиза в сградата на съда, нито на обикновените граждани, чието имущество все по-често е обект на посегателства.
Европейският парламент не може да си затвори очите, когато медиите в България не само заемат последните места в ЕС по степен на свобода, но и са в дъното на световните класации заради неясна собственост, корпоративни интереси и икономическа зависимост от правителството.
Европейският парламент няма да си затвори очите и ако за пореден път управляващите в България организират изборите по удобен за тях начин, в нарушение с приетите в ЕС стандарти. Тези неща не могат да минат незабелязани.
За имиджа на България дебатът не беше добър. По реакциите на медиите се видя, че той се запомня с острия сблъсък между българските участници, което е нормално. Ако се изолираме от тях и се вслушаме в казаното от повечето оратори от други държави, ще трябва да признаем, че отношението към България беше конструктивно и добронамерено. Има проблеми, те се виждат и България трябва да потърси и да получи помощ от партньорите си. Но и да покаже резултати. Това беше основното им послание.
Да, казаха се някои обидни неща срещу нас, българите, особено от страната на британските националисти. Но тази кампания тече не от днес и стартът й не беше даден в Европейския парламент. Британските политици, включително множество представители на консервативното правителство, от месеци размахват плашилото на гладния и престъпен българин. И как реагира на това българското правителство? Наложи се българските и румънските социалисти в Европейския парламент да поемат защитата на своите сънародници пред европейските институции, да ги информират за фактите и да настояват пред председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да гарантира, че ангажиментите, поети от Великобритания за отваряне на трудовия й пазар от 1 януари 2014 г., ще бъдат изпълнени.
В България, както и във всяка друга страна членка живеят средностатистически европейски граждани, които се борят с безработицата, с ниските доходи, със стагниращата икономика и с недостатъчните обществени услуги. Те са тези, които най-много страдат от липсата на ефективни институции и от конфронтационната политическа среда, която правителството създава вече близо 4 години. Надявам се "българският"  дебат в Европейския парламент да е бил полезен и за тях. Заради тези, които имат нужда от надежда, че нещата могат да се променят, че ЕС няма да допусне на своята територия правителството и министър-председателят да мачкат демократичните институции. Което и да е правителство трябва да се съобразява с тези принципи.
Българските граждани сами трябва да решат проблемите с дефицита на демокрация и с антисоциалната политика у дома. Предстоящите избори са добра възможност за това. Важното е българите да знаят, че имат подкрепата на Европейския парламент тогава, когато защитават своите демократични права. А правителството най-сетне да схване, че всеки път ще среща реакцията му, когато ги нарушава.