Българският Стоунхендж

Когато Бог раздавал земите на хората по света, българинът закъснял. Всичко бил раздал Всевишният. Затова му станало тъжно за окъснелия и му подарил... парченце от Рая. Този Рай и до днес пази тайни и мистерии, кътчета, които зареждат с енергия и носят мистицизъм.
Наричат го Беланташ, Белънташ или Белинташ. Има дори спорове за името на красивата скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Името Белинташ означава "Белият камък". Идва от прилагателното "бял", което в родопския диалект се произнася "белиън, белън", и турцизма "таш" (камък). Според друга теория Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на бог Сабазий в Родопите, водена от беския жрец Вологез.

Наричат го още българският Стоунхендж - не само заради факта, че основата е риолит, също като истинския Стоунхендж. А и заради мистицизма. Всъщност и двете места са достатъчно уникални, без да имат каквато и да било връзка помежду си.
Предмет на научни интереси от близо 40 години, според някои изследователи името Белинташ означава "камък на знанието". На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Там се намира т.нар. надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.
Древните хора вярвали, че, потапяйки се в свещената вода на двете големи щерни с дъждовна вода, ще придобият необичайна мощ и познание. Ритуалът се правел в дните, когато в малките езера се отразявали Луната и Слънцето. Така предците ни смятали, че се свързват с божествената сила на Космоса.

Траките вярвали, че тук е мястото, на което бог Сабазий е избрал да гостува на земята. Повече от 7 хил. години на Белинташ се е помещавало най-голямото светилище на тракийския бог, съперничело по известност на Делфийското. През 1972 г. е открита първата следа, доказваща, че Белинташ е древно светилище на бог Сабазий. Обикновен овчар попаднал на сребърна плочка, изобразяваща тракийския бог на вечния кръговрат в природата, седнал на трон и заобиколен от змии. Човекът, открил знака, умрял на 39 години при странни обстоятелства. Хората вярвали, че причината била в откритата от него сребърна плочка.
Белинташ е обвързан с легендата за потопа. Твърди се, че е приютил Ноевия ковчег. За доказателство на скалата личат халки, за които били привързани въжетата на кораба. Истина или не - кръглите отвори са там и днес. Именно тук спасителите на човечеството дали началото на новия живот и започнали да сеят вярата по земята.

Според друг мит в тайна пещера край Белинташ Александър Велики зазидал златна колесница, защото искал да запази любимото си возило за триумфалното завръщане от похода към Азия. През 60 г. пр.н.е. по същия стар римски път в Белинташ дошъл и Гай Октавиан - бащата на бъдещия римски император Октавиан Август. От местните жреци той научил за великото бъдеще на малкия си син.
Исторически източници потвърждават, че на това място са извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са възливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето.

Може би провокирани от легендите за съкровището на Александър Македонски местни иманяри ходили при Ванга, за да търсят съветите й. Пророчицата ги предупредила, че 8 души ще загинат, докато се разкрие истината за тайните съкровища на Белинташ. Заплахата не спряла изкушените. Местни хора разказват, че много иманяри са намерили смъртта си, копаейки дупки в околността.
Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория, твърдят други изследователи. Те се обединяват около теорията, че тук е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките, са осъществявали връзка с Космоса. За първи път през 1986 г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теория набира все повече последователи. Правени са дори опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6-7000 години. Резултатите са на нивото на хипотезата. Хипотетично и в сферата на фантастиката са предположенията, че Белинташ е бил център на космически туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки изследователи виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват в двата кладенеца на определени дати от годината.
Казват, че Белинташ е мястото, на което Боговете вземат своя курбан по време на звездопада. Междинна станция за НЛО, древна обсерватория, езическо светилище, сцена на  истории от различни епохи - за бог Сабазий, за Александър Македонски и Гай Октавиан, за пророчеството на Ванга, за иманяри, тръгнали да търсят злато...
Факт е, че на Белинташ полудяват не само стрелките на компасите. Спира дъхът. Видението за съвършенство става реалност, а реалността се трансформира във видение. Като в късче от Рая...