Балканите - кръстопът на газ и геополитика или периферия?

Когато преди години футуролози прогнозираха, че ХХт век ще бъде арена на битки за ресурси - храна, вода и енергия, анализите им за мнозина звучаха като сюжет от фантастичен роман. Още сме в началото на столетието, а вече виждаме как предреченото се сбъдва. Дори тук при нас на Балканите. Искаме или не, сме въвлечени в глобалното състезание за достъп до енергия. Даже ние, българите, участваме в него. Достатъчно е да си спомним трите големи енергийни проекта, които скандално катастрофираха пред очите ни - АЕЦ "Белене", петролопровода "Бургас-Александруполис" и газопровода "Южен поток".
Зад гърба ни са натискът на големите играчи, унижението да прехвърлим на други отговорността да решават вместо нас, а после пък, загубили играта, да го ударим на молба отново да ни върнат в нея; пред нас - плащането на огромни неустойки. Всичко това, съпътствано от гузното мълчание на политиците ни. От нерешителността им, взаимните обвинения, неумението да отстояват национална позиция, както и желанието им да се харесат на "големия брат", независимо къде се намира той в Брюксел, Москва или Вашингтон. Резултатът от цялата шумотевица, освен загубата на пари, влияние и престиж, е, че България от енергиен център на Балканите с инфраструктура, специалисти и логистика, е на път да се превърне в периферия. От страна, която е била транзитьор на газ, да остане краен потребител.

Непоследователната политика

на правителствата и соловите инициативи на отделни политици "родиха" анекдотични проекти - газов хъб, дори два; плаващ терминал за втечнен газ, а също и воаяжи до екзотични дестинации, от които аха да потече синьо гориво към страната ни - от Катар, Египет, Азербайджан, Туркменистан. Всъщност чисто технологично това не е невъзможно. Проблемът обаче не е технологичен. Ако беше, вече да е решен. Другаде е заровено кучето. Газът се превърна в разменна монета за политическо надмощие и преконфигуриране на сфери на влияние.
В ситуация, в която обективно находищата са на Изток, а потребителите се намират на Запад, ключови стават маршрутите, по които горивото достига до крайните клиенти. Споровете около трасетата са като подвижни пясъци. Няма правила, само огромни и разнопосочни интереси. Местоположението на Балканите на пътя между находищата на газ и потребителите превръща страните от региона във фокусна точка за външен геополитически натиск. Компрометирането на трасето през Украйна и заплахите за спиране на транзита през него, провалът на "Набуко" и "Южен поток", мъглявината около "Турски поток", оставащите все напред във времето газопроводи ТАП и ТАНАП, както и усилията за налагане на "Северен поток-2", чертаят пред страните от Югоизточна Европа трудни перспективи. Ясно е, че заявената през февруари т.г. от зам.-председателя на ЕК Марош Шевчович в София позиция всяка страна от Централна и Югоизточна Европа да има три източника на газ, е амбициозна и на този етап изглежда трудно осъществима. Не толкова заради технологична невъзможност, а много повече заради геополитическите интереси, които мерят сили в региона. Отделно от тях всяка страна играе своя игра, опитвайки се да огради по-голям периметър, да привлече повече газова инфраструктура на територията си с цел  придобиване на влияние и геополитическа тежест.

Позициите на държавите от региона

бяха очертани на международната конференция "Газовата геополитика в Югоизточна Европа", организирана миналата седмица от Българското геополитическо дружество и списание "Геополитика". Участие в дискусиите взеха експерти от Сърбия, Гърция, Македония, Турция, Унгария, България, Италия и САЩ, дипломати и представители на Европейската комисия. В изказванията на всички (виж карето) прозвуча като лайтмотив безпокойството от превръщането на региона в периферен както и идеята за обединяване на усилията в посока лобиране пред ЕК за приоритетно изграждане на газова инфраструктура.
Два дни след конференцията в София, на 6 ноември, в Братислава се състоя Tatra Summit, на която външният министър на страната домакин обяви, че ще положат всички усилия за предотвратяване на строителството на "Северен поток-2" и ще лобират за трасето Eastring (виж карта), което ще съедини словашката вътрешна газова инфраструктура с тази на страните от Балканския регион.
Същия ден в Люксембург беше проведена среща на външните министри на България, Гърция и Унгария. От изявление на унгарското външно министерство става ясно, че трите страни очакват от ЕК да каже ясно кои енергийни проекти ще подкрепи, а също и да спре разширението на "Северен поток-2", след като преди това е оказала натиск върху Централна Европа и държавите от Западните Балкани, за да възпрепятства строежа на "Южен поток". Ясно е, че битките за трасетата продължават и краят им нито се вижда какъв ще е, нито кога ще настъпи.     


КАРЕ С МНЕНИЯ:

Д-р Душан Пророкович, изпълнителен директор на Центъра за стратегически алтернативи, Сърбия:
Балканите са важен център за транспорт на газ и петрол към западните държави. САЩ и Великобритания обаче действат против нас, пробутвайки ни "Набуко" като контрапроект на "Южен поток". Само че Азербайджан се оттегли от проекта, немският инвеститор - също. На негово място се заговори за ТАП и ТАНАП. САЩ обявиха намаляването на зависимостта на европейските държави от руския газ за своя стратегическа цел. "Набуко" беше американският отговор, с който се целеше слагане на край на руската инициатива. Заради амбициите им да изолират руснаците можем да очакваме нова дестабилизация на Балканите, ето защо ние трябва да търсим нова алтернатива. Държавите от Югоизточна Европа и Балканите трябва да си направим тръбопровод, който да ни свързва с Изтока, както направи това Израел.

* * *

Йоанис Михалетос, експерт в сферата на енергетиката и сигурността от Института за анализи на сигурността и отбраната, Гърция:
Икономиките на Балканите са маломащабни, стагнирани и зависят от инвестициите на ЕС. Тук няма кой да вложи съществени капитали, защото няма да получи примамлива възвръщаемост. Нашият регион е геополитическата периферия на Европа. България отдаде голямо значение на "Набуко", който се провали. После се съгласи да си сътрудничим за Южния коридор. Проблемът е, че Азербайджан ще може да доставя малки количества газ заради нарасналите си вътрешни нужди. Ако се вдигнат санкциите от Иран и се докара  газ оттам, това ще е добро решение, но има геополитически проблем. Дали ЕС ще приеме иранско влияние в такъв мащаб?
Балканите, преди да започнат да внасят газ отнякъде, трябва да имат предвид цената. Вносът на газ от САЩ иска нова инфраструктура, газификация и регазификация, което ще увеличи цената между 30 и 50%. Тази цена не може да се конкурира с обявената от "Газпром".
Докато ние коментирахме какво да правим, други държави си сключиха договори със "Северен поток-2" и сега ще ни редистрибутират руски газ чрез австрийския хъб. На Балканите много се говори, а малко се прави. Ние загубихме скорост и сега другите установиха позициите си добре. Русия ще остане дългосрочен доставчик, кой каквото и да говори. Разликата е в процента на руските доставки - дали 35%, дали 25%, дали повече, но те ще останат основният доставчик и за следващото поколение. Азербайджан също ще снабдява Европа, но на него не може да се разчита в дългосрочен план. Той може да обслужва Европа 2 години и толкова. С Иран проблемът е геополитически. Държавата има опозиция от страна на съседите си, а ЕС няма единен глас, може би ще има някакво партньорство, но не е сигурно, че ще стане основен доставчик. Средиземноморските находища на Израел и Египет ще посрещнат местните нужди, но не са достатъчни за Европа, а и стойността на инфраструктурата ще е висока. Ние, държавите от Балканите, трябва да вземем мерки и да следваме обща стратегия, за да не загубим позициите си, в противен случай ще плащаме на германски компании да ни доставят руски газ.

* * *
Проф. Константин Димитров, енергиен експерт, Македония:
Македония е малка страна, ние не можем много да направим. "Турски поток" беше една от възможностите, но от юни т.г. за проекта не се говори. Очакваме разговорите да продължат сега, след като Ердоган спечели изборите. Ние сме заобиколени от страни членки на НАТО, които прокарват американските интереси. Трябва ли да очакваме дестабилизация? Възможно е.

* * *
Д-р Калоян Методиев, Югозападен университет "Неофит Рилски":
България внася руски газ от 1974 г. и транзитира за Македония, Гърция и Турция. При проекта "Южен поток" прагматизмът не беше водещ мотив. В медиите бяха нагнетени про- и анти- руски емоции. Нямаше анализ, имаше емоция. В добавка липсваше и информация по проектните параметри. Големите инвестиционни проекти се провалят заради раздуването на разходите по тях, което ги прави неизгодни. "Южен поток" започна с цена от 1.6 млрд. евро в началото, за да стигне до 4 млрд. евро в края. Никой не коментира реалните ползи, а въпросът, който така и не намери отговор, беше кога ще се изплати този проект. Отделно от това натискът върху българските политици беше силен и пропорционален на отслабването на правителствата. ЕК гледаше на проекта като заплаха. На 3 юни 2014 комисията стартира наказателна процедура срещу него, а на 6 юни в София дойде Джон Маккейн, след което последва брифингът, на който премиерът Орешарски обяви, че го спира. САЩ имат ясна и последователна позиция, за тях проектът е част от руското влияние и доминация в района. Виктор Орбан призна, че е обект на неимоверен натиск. Три неща ако бяха изчистени - въпросът с ползите, юридическите параметри и съмненията за корупция, "Южен поток" щеше да удържи на натиска. Сега по него не се работи, но не е и спрян. Който пръв обяви спиране, ще плаща неустойки.

* * *
Д-р Волкан Йоздемир, председател на Института за енергийни пазари и политики, Турция:
Турция е на границата между два свята - автократичния изток и демократичния запад и ние трябва да търсим и да постигнем баланс. В областта на енергетиката на Балканите се образува триъгълник от интересите на ЕС, Русия и Турция. В отношенията си с нас ЕС няма желание да получи втори "Газпром", а Русия не иска втора Украйна, каквато може да стане Турция.
Идеята за газов хъб между Турция и Гърция не е много разбираема, защото това не е хъб, а само коридор, който няма да е турска собственост. Преговорите по "Турски поток" са в задънена улица, защото ние не желаем да се превърнем в държава, която е просто коридор за руски газ. Ние сме членове на НАТО. Разбира се, има и предимства от проекта понеже от краен потребител ще се превърнем в транзитьор. Ние бихме изградили първата част от маршрута заради себе си, втората засяга България, Гърция и Македония. Ако все пак постигнем договореност с Русия, тя ще е за първата част, за другата съм песимист. Ние няма да си дадем територията само за енергиен коридор. Турция ще доставя газ за България, това обаче няма да важи за останалите държави.

* * *
Серджо Маталучи, анализатор от Natural Gas Europe:
България е най-уязвимата страна в сектора на газа, а това оказва влияние върху инвестициите. Енергийната ви стратегия залага на местно производство на газ и на интерконектори - това е посланието на вашия министър на енергетиката. Страната трябва да намери собствен път. София не дава ясни знаци как смята да се справи. Освен това съществуват опасения относно възможностите  на България да реализира проекти и да устои на натиск от САЩ, ЕС и Русия.

* * *
Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество:
В следващите 10 г. в Европа няма да има газ от Иран, Ирак, или Туркменистан. Балканските държави са незначителен пазар за Русия. Консумацията на газ нараства само в Турция. Реално в Европа няма нужда от нови газопроводи, освен ако не става дума  за геополитика или за корупция. Опитите да се построи "Турски поток" през западните Балкани ще са неуспешни. За България е печелившо да построи интерконектора с Гърция и да си получава договорения с Азербайджан 1 млрд. куб.м газ. Хъб няма да имаме по две причини - нямаме пари и нямаме газ. Тази идея ще продължава да се артикулира, защото е на Бойко Борисов, но тя не може да се осъществи.

* * *
Кристоф Ковач, Дирекция "Енергетика" на ЕК:
ЕК е позитивно настроена. Трябва да отчетем, че в Европа има спад в потреблението и спад в цените на газа. Газът от САЩ не може да се конкурира с руския, когато трябва да бъде доставен до Европа. Значи трябва да мислим за план "Б". Най-добрият вариант е да се самоснабдяваме, но той невинаги е възможен. При свиване потреблението на газ трябва да се внимава с инвестициите, за да не се стига до това крайните потребители да плащат все по-високи цени за нещо, което се потребява все по-малко.

* * *
Д-р Фредерик Уилям Енгдал, САЩ:
Регионалната сигурност на енергията е илюзия, ако живеем в свят, в който текат войни. Трябва да сме наясно. Сега вие имате нещо като световна война. Откъде започна всичко ли? От доктрината на Пол Волфовиц, който написа един документ за Дик Чейни по времето на Джордж Буш-старши и който стана официален за Джордж Буш-младши, когато влязохме в Афганистан. Съгласно тази доктрина след разпадането на СССР и края на студената война единствената световна суперсила стават САЩ. Тяхната главна задача е да удържат това първенство дори с цената на военна намеса навсякъде по света, където считат, че възниква заплаха за техния интерес. Всичко, което правят Буш-младши, Бил Клинтън и Барак Обама, е определено от тази стратегия.
След 1989 г., когато САЩ беше в тежко положение, имаше фалити на банки, Европа видя възможност. Европа започна да мечтае за европейска свръхсила. Тогава дойде договорът от Маастрихт, създаде се Европейската централна банка и се появи искане за общоевропейски отбранителни сили. Но дойде САЩ и каза - тая няма да я бъде. СССР рухна, ние от САЩ няма да разрешим независим от НАТО военен стълб. Тогава Германия започна движение за разширяване на НАТО на Изток. През 2003-2004 г. Държавният департамент чрез "Фрийдъм хаус" заедно с неправителствените организации (НПО) на Джордж Сорос, започнаха  да изнасят революция. В Грузия и Украйна. Съпругата на президента на Грузия беше американски гражданин, а в Украйна инсталираха президент, който симпатизира на НАТО.  Всичко това с цел привличане на тези страни към НАТО. После дойде 2006-2007 г. когато администрацията на Буш обяви настаняване на противоракетна (ПРО) отбрана в Европа, под предлог защита от Иран. Владимир Путин отвърна: наличието на ПРО в Полша е ход срещу Русия. Сергей Лавров сега напомни на света, че след сваляне на санкциите срещу Иран трябва да бъде махната и ПРО.
След 2008 г. изгря Китай и започна все по-отчетливо да говори за политиката на САЩ. Русия започна да се стабилизира. От началото на нашия век идеята на САЩ за единствена свръхсила беше подложена на заплаха и тогава се започна войната с тероризма, но... чрез тероризъм. В Афганистан, Саддам Хюсеин в Ирак. После казаха: "Сбъркахме", но страната вече беше разрушена, окупирана и с военни бази в нефтогазовите находища. През 2009 г. това продължи чрез НПО, които ползваха демокрацията за смяната на режими - свалянето на Хосни Мубарак в Египет,  цветните революции. Разбиха Либия, единствената богата страна в тази част на света. Всичкото това, за да се контролира регионът на Близкия изток, за да се контролират ресурсите там. Обама има вече пет човека на високи позиции в администрацията си от този регион. Стратегията да включат в това братство и Сирия претърпя фиаско.
През 2009 г. емирът на Катар предложи тръбопровод за транспорт на газ до Средиземно море през Йордания, Саудитска Арабия и Сирия. Тогава Башар Асад отказа с аргумента - ние имаме отношения с Русия. През 2010 г. Сирия, Иран и Ирак се споразумяха за газопровод, по който да тече ирански газ до Европа и от този момент започна дестабилизирането на Асад. САЩ с брутална сила от осем различни страни вкараха наемници в Сирия, за да го свалят. Това не сработи и от 30 септември т.г., когато Русия обяви, че е приела поканата да помогне на законното правителство, тлеещата жарава в Близкия Изток се раздуха.
Сега пред държавите от Югоизточна Европа има две възможности. Първата, да продължават със статуквото да са лоялни васали на САЩ и на НАТО, на слугинажа, което значи курс към икономическа депресия и социален хаос, приток на бежанци и т.н.
Втората, да тръгнете на Изток и да се свържете активно с Евразия, да свържете Германия с Изтока, с нововъзникващите там съюзи и икономики. Да приключим с геополитическите напъни от времето на Бжежински. Ние трябва да имаме мирна икономическа инициатива на войната. Политиците трябва да започнат открито да говорят за шантажа на Вашингтон.