Банкер е моят татко, банкерче ще съм аз

Тъжна гледка е, когато поредната частна образователна структура завзема позиции в изпразнени общински училища. Тъжна е, защото пустите класни стаи показват намаляващ брой българчета и слаб интерес към държавното образование. Тъжна е, защото сочи за отпадащи и необхванати в системата ученици. Тъжна е, защото все по-малко искат да учат за Паисий, да разказват за Левски и да четат Вазов, а вместо това предпочитат да овладеят термини като овърдрафт, кредитна линия, финансов лизинг, падеж на депозит. Такава е истината, която се материализира в намерението през новата учебна година частното основно училище "Банкерче" да влезе в шест класни стаи в дружбенско общинско школо (стр. 5). Това бе позволено на последната сесия на Столичния общински съвет от гербаджийското мнозинство, което си затвори очите не само за сигналите на малцинството, но и за нередностите, които допуска. Напълно открито, без да се опитва да шикалкави, дружеството собственик на "Банкерче" обяви, че само е наело фирма, която да определи какъв наем да плаща за класните стаи. Защо да товари общината с тази нейна отговорност!?
Скандалният факт е доказателство за една налагаща се практика в кметството, при която вместо да се търси най-подходящият субект за общински обект, първо да се открива "нашата" фирма, а след това да се търси какво да й се предложи. Наглото разпореждане с общинска собственост от страна на частно дружество е фрапантно, позорно и видимо за всички участници в играта. Но какво от това? Оправдания за допускане на безобразия винаги се намират. Намериха ги и тук - общинското школо имало нужда от пари за поддръжка! Защо те да се дават от кметството, като може да се изстискат от частната образователна институция.
Именно в парите е и обяснението защо празните помещения в някои училища не се използват за предучилищни групи, за които няма място в пукащите се по шевовете детски градини. Малко преустройство и повече желание са необходими, за да се спре извиването на ръцете на родителите, за чиито деца липсват места в забавачките. От тях обаче няма да падат банкноти. Ами ако се окаже, че след 1-2 години наетите помещения станат крайно необходими именно за тези цели. Всички помним ужаса отпреди няколко години, когато общинските градини бяха дадени под наем на частни, а изведнъж се оказа, че хиляди деца чакат на опашки. Може ли общината да гарантира, че няма драмата да се повтори и с училищата?