Бедните деца

Българинът малко по малко свикна да приема като даденост всяка родна и европейска статистика, която повече или по-малко потвърждава тезата "Нямам пари. Беден съм" или "България на дъното по доходи" и пр. Поредното потвърждение е, че 70% от първолаците получават еднократна помощ като деца от семейства с ниски доходи. Т.е. двама от трима първокласника са от бедни семейства. И сякаш няма нищо необичайно в това, че най-много са нуждаещите се в столицата и останалите големи градове на страната. Защото е ясно, че българските села пустеят, а в малките градове се задържат все по-малко млади хора заради липса на работа, на болници, на училища...
След 4-годишно "замразяване" на помощите за първокласници, за пръв път тази година сумите се увеличават. Но дотук! Какво правят след първи клас въпросните деца? Как се справят семействата им с отглеждането и възпитанието на малките ученици, докато пораснат и започнат сами да работят? Все въпроси, чиито отговори не е ясно от къде ще дойдат. Дали най-лесният отговор не води към сивата икономика (за родителите или за въпросните първокласници, когато започнат да се грижат за свое семейство)? Тогава няма надежда за промяна на ситуацията и след 10 или 15 години.
В контекста на тоталната бедност с български адрес с нов тласък навлиза у нас идеята за т.нар. безусловен базов доход - скромна сума, която получава всеки един гражданин на страната - все едно дали работи или не. Така и най-бедният би имал някаква сигурност, смятат стратезите на идеята, която за мнозина е утопична. Идеята е преразпределяне на наличните в държавата средства посредством промяна на данъчната система и системата на доходите. И още нещо много важно: належаща е промяна във философията на образованието. Защото липсата на образование е път към бедността. Но вече има и нова категория - образовани, но безработни и бедни, които като български феномен добавят още множество въпроси с неясни отговори...