Белетристика

Михаил ТОШКОВ е роден на 9 януари 1931 г. в  Пловдив. Следва в Художествената академия, но я напуска поради липса на средства. През 1963 г. издателство "Български писател" издава стихосбирката му "Ръждивата брадва", последвана от "Спирала" (1967, изд. "Хр. Г. Данов"), "Протуберанси" (1968, изд. БП). През 1976 г. издава есетата си за Априлското въстание "Въоръжени с надежда" (изд. НМ). През 1977 г. БАН издава литературната му анкета "Ламар", която предизвиква спорове и отрицателни становища.
Автор е на още няколко заглавия, сред които "Гнездо на хищна птица" (1993),"Поправка на фенера"(1998), "Триножник" (2001) и др.
Член е на Съюза на независимите български писатели.

* * *
Прогресът на човечеството се корени в непрестанната борба между различните индивидуалности.

* * *

Ниската култура се забелязва най-добре в общества, в които липсата на високообразовани специалисти запълват със самоуки дилетанти.

* * *
Митингаджийството е преклонение пред общото мнение на тълпата и води до стадното чувство - следване на някакъв овен.

* * *

Някои не могат да се успокоят, докато не превърнат дадена идея в догма, превръщат я в чуплив орех, в който ядката е изсъхнала.


* * *

Ницше е олицетворение на двуличие: от една страна, е голям аморалист, от друга (в неговия "свръхчовек"), е въплътена свобода на личността, която е показател за високи морални ценности, от една страна - рушител на религиозната догматика, от друга - създател на религиозен пророчески патос.


* * *

Всяко ново нещо в изкуството бива посрещано с упорито противодействие и борба от страна на плуващите в традицията.

* * *

Изкуството не е огледало, което да отразява живота. Огледалото го отразява, но не го осмисля.

* * *

Любовта е област, в която мисълта се превръща в пленница на чувството и загуба на най-ценното - независимостта и свободата.

* * *

Всички религии ратуват за духовно прераждане на човека дотолкова, че това ратуване стига и до фанатизъм, и до кървави изстъпления.

* * *

Творец, който не познава миналото на националната си литература, е осъден да я преживее отново с всичките й огорчения и сривове.

* * *

Нашата литература е свързана съдбоносно с провинцията в неприятния смисъл на това понятие. Провинцията като отдалеченост и неинформираност, оттам и бруталното и безочливо нахлуване в централната интелектуална сфера. Нахлуване на ограничената нахалност, на "всезнайковщината" и партизирането.

* * *

Объркаността ни е в това, че търсим сериозността в трагиката и я игнорираме от насмешката.

* * *

Хармонията в човешките отношения е изградена от голяма доза търпимост.

* * *

В света на глобализацията никой няма да те пита откъде си, а за какво си точно тук.


* * *

Една от най-шумните литературни анкети в миналото беше моята за Ламар. Това доста дразнеше Иван Сарандев. След сблъсъка между нас във връзка с иззетия от него дневник на починалия Борис Делчев той ме ненавижда.
Тридесет години след началото на "Литературни анкети" той издава книга под заглавие "От разпитната метода до литературните анкети", на корицата на която личат книгите за Емилиян Станев, Генчо Стоев, Петър Незнакомов, Иван Радоев, Веселин Андреев, Багряна, Леда Милева и Найден Вълчев, с което показва своето предпочитание. Книгата с образа на Ламар липсва.
Каква омраза!
Формите за изява на омразата са богати и непредсказуеми.

* * *

Прощавам му на И.С., че се държа неадекватно с мен, извисявам се над него, но с това не го освобождавам от отговорност, че е обременил съзнанието си.
Прощавай, но не забравяй лошата постъпка, за да не бъдеш глупак.
Прости и освободи себе си от товара на гнева. Да простиш, значи да застанеш лице в лице със злото, да повярваш, че то не съществува, което никак не е лесно. Обратно - да простиш е героизъм.
Простих му, за да укрепя психическото си здраве.
Прощавай, но безкористно, за да стане то очистителен духовен акт между двама. Иначе стане ли достояние и на другите, опошлява се нещо - става като при онези дарители, които се тупат в гърдите, за да привлекат вниманието на другите върху себе си.



* * *

Животът е кръговрат. Колкото си по-дълго в него, се убеждаваш, че сблъсъците с другите хора са противопоказани, защото не знаеш кога и кого ще срещнеш в следващите етапи. Негативизмът е болест, породена от превратностите на времето и най-вече от дребнавостите, в които няма усмивка.


* * *

Много затворен свят. Отваряш врати и прозорци и не става течение. Може би това имаше предвид Цветан Стоянов в книгата си за отчуждението.
Свят, затворен, но и преситен - вероятно на човечеството му е до заспиване, затова си кове легло.

* * *

Възрастта не е досадна - при нея всяко нещо отива на мястото си и плува в реалностите - най-доброто време за другаруване със смъртта.

* * *

На човек са му необходими не пари, а мечти, за да живее.

* * *

Човек жъне това, което е посял! - това е единствената истина. Другото е модификация, поезия.

* * *

Изразът става съвършен, когато не забелязваме присъствието на думите, когато почувстваме тяхната "излишност".

* * *

Хигиена е необходима и в общуването. На входната врата на човешкия разум, където се късат билетите, трябва да стои един безпристрастник, който да контролира влизащите и излизащите.

* * *

Самото време създаде грозотата като необходим антипод на измъкнатия от коша с идеали един, когото го налагат за "красивост".

* * *

Извратеността на човешката страст е резултат не на рациото на физиците, а на болното въображение на поетите.

* * *

Всичко, създадено от човешка ръка, бавно и неотменно загива - такава е съдбата на материята. Разпадът е вечен, а и духът, който го наблюдава, също.

* * *

Човекът хвърля многократно по-голяма сянка върху битието, отколкото му е определила природата. Това е разрушителното му самочувствие.

* * *

Техническата цивилизация изкриви движението от единично към общо битие, умъртви индивидуализма и изпълни мозъка му с индустриално съзнание. Това даде отражение и върху културата на човечеството, в която уникалното беше изместено от универсалното.