Белград между Брюксел и Москва

    Все по-често чуваме магически заклинания от управляващите в Белград, че Европа и Европейският съюз нямат алтернатива за Сърбия. Дори повече - западната ни съседка вече отдавна получи статут на кандидат за членство в ЕС, но все още не е започнала процеса на преговори. А не е известна и датата за началото им, още повече с оглед на факта, че съседите ще преговарят по 35 глави, а тридесет и петата от тях се нарича "Отношения с Косово"... Още по-неизвестна е и датата за приемането на Белград в ЕС, въпреки че сръбският премиер, прозападно ориентираният Александър Вучич, обяви, че се надява страната му да бъде пълноправен член на ЕС до 2020 г. Това изявление дойде след две посещения на Вучич в Берлин и срещи с канцлера Ангела Меркел в рамките само на един месец - юни.
    Безспорно е, че комшиите извървяха дълъг път до своето кандидат-членство - от паленето на чужди посолства в Белград през февруари 2008 г. до преговорите за нормализацията на отношенията с Косово и подписването на Брюкселското споразумение миналата година. И като че ли забравиха едно друго магическо заклинание - "Косово е Сърбия", повтаряно от 1999 г. почти до края на 2012 г.
    Сега наред е друга сръбска мъка - как Белград да се отнася към Москва на фона на все по-затягащите се санкции на Вашингтон и Брюксел спрямо Русия заради кризата в Украйна. Брюксел недвусмислено обясни на сръбския управляващ елит, че строителството на газопровода "Южен поток" трябва да бъде спряно и Сърбия трябва да следва становищата на Европейската комисия, съответно да застане редом до своите европейски партньори. Същото важи и за санкциите, които ЕС и Вашингтон въвеждат почти всекидневно срещу представители на руския политически елит, бизнес и компании.
    Засега по въпроса за санкциите срещу Русия Белград заема почти неутрална позиция, а и защо трябва да следва европейската, при положение че не е член на съюза и външната й политика е независима? Нееднократно външният министър Ивица Дачич се обявява против санкции срещу Русия. А съществува и друг момент. Енергийният сектор на Сърбия се държи от "Газпром", а самата Сърбия е повече от 95% зависима от доставките на руски природен газ и повече от 85% от доставките на суров нефт. И двете чувствително остарели сръбски петролни рафинерии - в Панчево и Нови Сад - са собственост на "Газпромнефт", който ги държи от 2009 г. насам. Руската компания е мажоритарен собственик и на единственото газохранилище на Сърбия - "Банатски двор", а руските капитали навлизат чрез не безизвестната "Збербанк". Безспорен успех обаче е фактът, че сръбското правителство и Москва преподписаха договора за изграждането на "Южен поток" през сръбска територия и сега собствеността е равна - 50% на 50% (в предишния вариант собствеността беше 49% на 51% в полза на руската страна).
От значение също така са и политическите връзки, които управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия (СНС) има с Путиновата "Единна Русия". Двете партии имат сключено споразумение за сътрудничество още от 2010 г., а челници на СНС не еднократно са били гости на партийни форуми на руснаците, както и обратното, разбира се. Сръбският президент Томислав Николич винаги е бил скъп гост в Москва. Не е случайно и изявлението на Николич отпреди дни: "Присъединяването към санкциите срещу Русия би била пагубна стъпка за Сърбия. Под заплаха ще се поставят вътрешният мир и стабилност, а икономическите загуби биха били за стотици милиони евро."
    И така... Иначе казано, съседите се опитват да играят ролята на мост между Изтока и Запада, която удачно се реализираше от бившия им лидер Йосип Броз Тито през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, или както обичат често да казват тук, "И без Тито по Титовски!" Т.е. ние ще се присъединим към ЕС, ще си обичаме Вашингтон, ама ще се целуваме и с Москва... Нито Вашингтон, нито Брюксел обаче предвид вечното противопоставяне с Русия ще си позволят лукса да имат в двора си руски троянски кон с име Белград. Да, не е лошо лавирането между Изтока и Запада, особено за тези, които го умеят. Налага ли се обаче Белград категорично да застане на страната на западните си партньори и да пее в един глас с тях, за да продължи с евроинтеграцията? Или пък въпреки желанието си за членство в ЕС, може да заеме по-твърда и неутрална позиция? На ЕС, където се чуват гласовете на "силните" страни членки, това определено няма да се понрави...

Вучич се надява, че страната му ще бъде пълноправен член на ЕС до 2020 г. Това изявление дойде след две негови срещи с канцлера Меркел в рамките само на месец