Без евтини лекарства?

Тези дни стана ясно, че над 30 генерични лекарства - за психични, ракови и сърдечно-съдови заболявания, както и имуносупресори, заплащани от НЗОК, са изтеглени от пазара. Тревогата, която буди този факт, е в две посоки. Едната е, че по аптеките биха останали само оригиналните лекарства със съответната химическа формула. В това няма нищо лошо, освен, че цената на оригиналните лекарства не е по джоба на всеки българин. Защото когато човек си купува лекарство, плащано от касата, най-често доплаща, и колкото е по-скъпо лекарството, толкова повече си доплаща. А и да не забравяме, че касата всъщност харчи пак нашите пари - на около 2,5 млн. работници и служители, с които пари трябва да се издържа здравеопазването на около 7 млн. души. Например заради изтеглените от пазара 3 генерични имуносупресора касата плаща годишно между 800 хил. и 1 млн. лв. повече за останалите. 
Това далеч не звучи като оплаквачка нито за фирмите, производители на генерици, нито за касата. То е грижа за разумно харчене на парите на здравноосигурените. У нас има феномен, обратен на другите европейски страни: 25% от бюджета на касата отива за генерици, 75% - за оригинални продукти. В Европа политиката на обществените фондове е обратната и затова там пациентите доплащат по-малко и за генерични, и за оригинални лекарства.
В случая на ход идват политиците и държавата, за да се изработи такъв механизъм, че евтините лекарства да не изпадат от пазара заради дъмпинг. Механизъм, който да въведе поносим баланс между наличието в аптеките на оригинални и генерични лекарства, баланс и на парите, които плащат и касата, и пациентите. Иначе това, което в момента се случва, може да се превърне в хронично заболяване. То лишава и без това бедния българин от достъп до лечение. Защото достъпът не е само възможност човек да стигне до доктора, но и да може да купи лекарствата си.