Безхаберието на държавата убива науката

Ужасяващи неща има в одита на Сметната палата за това как се е изпълнявала Стратегията за развитие на научните изследвания от август 2011 до декември 2014 г., публикуван в края на миналата седмица. Той показва пълно, всеобхватно и престъпно безхаберие на държавата по отношение на науката. Най-общо казано: Законът за насърчаване на научните изследвания е непълен, неефективен и лош, но дори предвиденото в него не се изпълнява; МОН няма кадрови капацитет да осъществи стратегията за науката; фондът "Научни изследвания" към министерството работи на тъмно, без основни нормативни правила и с десетки драстични нарушения; контрол просто няма. В крайна сметка от 190 млн. лв., планирани за МОН за изпълнение на научната стратегия за трите години, едва 80,2 млн. лв. са отчетени, а фондът е усвоил едва 27,4 на сто от предвидените за дейността му средства.
Следя работата на фонд "Научни изследвания" от самото му създаване през 1990 г., но дори аз не си представях мащабите на погрома, предизвикан от държавата в последните години. Одитът на Сметната палата е с по-широк обхват и показва, че никаква стратегия за научни изследвания в България не се осъществява, макар че са изминали години от приемането й в края на юли 2011 г. Провален е планът за действие в изпълнение на стратегията за периода 2011-2013 г. Но дори на примера само на научния фонд може да се разбере до какво отчайващо състояние са доведени дейностите, свързани с научните изследвания.
Първо, липсват основни елементи от разписаното в закона управление на фонда и на научния сектор. За определяне на политиката за научни изследвания към министъра е трябвало да действа Национален съвет за наука и иновации, в който влизат представители на доста министерства, на работодателите, на БАН и вузовете, на организации на учените. Такъв съвет няма, не е действал в годините, обхванати от одита. Освен това според промените в закона от 2010 и 2013 г. министърът всяка година, два месеца преди срока за формиране на бюджета, е трябвало да внася в МС доклад за състоянието на научните изследвания и на фонда, за да се формира правилно бюджетът им за следващата година. До момента

в МС не е внасян нито един годишен доклад

нито един анализ не е направен. Което означава, че и самата политика, и бюджетите за наука са правени едно към гьотере, с пръст в тавана. МОН няма анализ и за резултатите от конкурсите, предназначени само за държавните вузове през 2011-2013 г. (987 млв. лв.). И нещо абсурдно - изготвянето на годишните доклади за 2010 и 2011 г. е било възложено от МОН на външен изпълнител! Едно министерство поръчва на външни лица да му изготвят доклад за неговата собствена дейност! Това се нарича просто - източване на пари към частни "изпълнители". Сроковете не са спазени, в МС доклади не са внасяни.
Законът и планът за стратегията постановяват да се разработи Правилник за наблюдение и оценка на научните изследвания във вузовете и научните организации и на научния фонд. Въз основа на този правилник е трябвало да става оценяването на фонда и да се правят анализи всяка година, за да се приема обоснована годишна програма за дейността му. Правилник няма, анализи няма, годишните

програми на фонда са правени както дойде

по усмотрение на управителя. Приемани са със закъснение, което е проваляло и затруднявало провеждането на конкурси за научни проекти. Самите насоки за конкурсите поради недоработки и нонсенси многократно са връщани от финансовото министерство, с което задължително се съгласуват. Във фонда не е правена инвентаризация на закупуваната по проектите научна апаратура; няма критерии за оценяване на междинните етапи при изпълнението на проектите; няма регистър с приключилите проекти; непълни и неефективни са регистърът на научната дейност и пътната карта на научните инфраструктури, за чийто мониторинг е трябвало да има междуведомствен съвет, който е създаден едва 2014 г.; два пъти е обявявана поръчка за софтуер за управление на проектите, пари са плащани, но и до ден днешен няма такъв. Дирекция "Наука" изобщо не е правила задължителния мониторинг на фонда. Куп правила и правилници не са одобрени от министъра, проекти са оценявани по различни методики в различните комисии на фонда. Няма анализи за участието на учените ни в европейските програми и за публикационната им активност. Да не говорим, че

 няма годишни отчети на фонда

за някои от годините, например за 2013-та, а за 2014 г. годишният отчет е хвърчаща хартия на управителя Николай Христов, понеже не е приет дори от Изпълнителния съвет. Няма координация между фонда и дирекция "Наука". За участието ни в ЦЕРН за три години са дадени 20,6 млн. лв., но няма анализ на резултатите, участвали са само ядреният институт на БАН и СУ, и то в три експеримента. И т.н. Неизпълнението на стратегията се дължи на неефективна държавна политика, обобщава Сметната палата.                
В последния месец министър Тодор Танев няколко пъти повтори, че фондът "в този си вид" не може да съществува, понеже няма никакъв контрол върху това как се изразходват средствата. А
защо всъщност няма контрол?

Фондът ли е виновен, че дирекция "Наука" в МОН не е изпълнила задълженията си - да съгласува годишните програми и годишните отчети на фонда и всяка година да му прави мониторинг? Фондът ли е виновен, че в МОН липсва Национален съвет за наука и иновации, който също трябва да съгласува документите му и да го контролира? Според Сметната палата самата дирекция "Наука" (щат 15 души) се състои от експерти с недостатъчен капацитет за специализираните дейности, за които отговарят! Те били минали обучение, обаче без ефект! Същото се отнася и за 12-те служители на фонд "Научни изследвания" - и те били без капацитет и подготовка. Фондът дори счетоводно е обслужван от наети външни фирми и нямал счетоводен софтуер за обработване на парите по научните проекти!
Според одитния доклад в голяма степен причината за всичко това се крие в

честата смяна на шефовете

- за три години след 2011-а в МОН са се сменили 6 министъра, 5 управители на фонда, 4 председатели на Изпълнителния му съвет, 6 директори на дирекция "Наука" и са действали два правилника на фонда. Излиза, че средно на всеки 6 месеца са сменяни министърът и шефът на дирекцията. Е, как искаме да е изпълнено читаво каквото и да било? Това показва обаче, че у нас министерствата не работят експертно, а чакат да видят с каква политическа метла ще мете всеки нов министър. А има и още нещо, което Сметната палата не е забелязала - двувластието във фонда. Уж за него отговаря министърът, уж го управлява Изпълнителен съвет от учени, а фактически цялото управление се осъществява от управителя. Той прави годишните планове, годишните отчети, той представлява фонда и назначава кадрите в него - при това, без да има каквито и да било изисквания за компетентност към самия управител. Той може да е напълно случайно лице, назначено някъде в лабиринтите на политическите и шуробаджанашките връзки. Видяхме зулумите, които извършиха две лица, случайно попаднали като управители на фонда - Христо Петров, който през 2012 г. безнаказано източи към приятелски кръгове милиони от фонда, и Николай Христов, който неотдавна се озова зад решетките по подозрение за убийство.
Това, което е необяснимо в одита на Сметната палата, е, че в него няма

ни дума за неправомерното източване на милиони

в скандалната конкурсна сесия през 2012 г. Няма предписание фондът и МОН да предприемат стъпки за връщане на дадените неправомерно пари, установени дори от Върховния административен съд. Според председателя на Сметната палата Цветан Цветков, посочването на неправомерни или престъпни действия било работа не на Сметната палата, а на други органи. Целта на одита била да покаже дали ефективно се изпълнява Стратегията за научни изследвания. Няма как да се съгласим с него, понеже Сметната палата е създадена да контролира как се харчат бюджетните пари и когато милиони на данъкоплатците са де факто откраднати, Сметната палата не може да мълчи. Това си е прикриване на далаверата и единственото обяснение може да е, че и през 2012 г., и сега управляващите са едни и същи. Само че с прикриването се вадят очи, вместо да се изпишат вежди, понеже цял министър тогава падна заради аферата във фонда, учените излязоха на улични протести и започна поредицата от скандали, та всички отдавна чакат най-сетне някой да поиска източените пари да се върнат. Когато никой не го иска, това веднага се забелязва.
Освен това от одита на Сметната палата се вижда една вредоносна тенденция - целта на фонда била науката да помогне с приложни изследвания за развитието на икономиката. Нищо подобно. В цял свят подобни фондове финансират изследвания,

които не са свързани пряко с икономиката

За приложната наука в пряка връзка с икономиката си има друг фонд - т.нар. иновационен фонд в икономическото министерство. Когато от научния фонд резултатът от даден проект има и приложен аспект, той би трябвало да премине към иновационния фонд и там да бъде финансирано доработването му и внедряването в конкретна икономическа дейност. Така се прави по света. Сметната палата всъщност отбелязва, че в самата стратегия за науката не са предвидени никакви стимули за внедряване на научен продукт (нещо, което ДУМА писа още при приемането й, но от 2003 г. насам ни един финансов министър не се съгласи да бъдат записани съответните мерки). А уж копираме Европа. 
Впрочем нашият фонд за наука бе създаден през 1990 г. по образец на австрийския научен фонд. След това неолибералите възродиха старото абсурдно клише на Милко Балев от последните години на соца:

"Науката - пряка производителна сила"

И побългариха фонда. Факт е, че за изпълнение на Стратегията за научни изследвания за трите години и половина, обхванати от одита, са планирани 545 млн. лв., но от тях за МОН са определени само 190 млн. лв., а за икономическото министерство - 355 млн. лв. Какво е състоянието на иновационния фонд е друга тема, останала и извън одита (Непонятно защо, при положение, че се одитира изпълнението на стратегията като цяло). И все пак, от осветените за пръв път от одита данни, се вижда каква жалка картинка представляват условията за правене на наука у нас. Смешни са 95 млн. евро за насърчаване на науката на фона на милиардите, които се заделят за целта в другите страни на ЕС. За каква помощ за науката говорим, когато МОН за три години е отчел едва 262,5 хил. евро (525 хил. лв.) за купуване на научна апаратура; за създаване на тематични програми в приоритетните научни области - нула лева, а за подпомагане на научни проекти, одобрени в Седма рамкова програма на ЕС, са дадени за 4 години едва 2,95 млн. евро (5,9 млн. лв.)! Да не говорим, че в МОН има още две дирекции - за международни и европейски проекти и за структурните фондове - те пък какво вършат и имат ли някаква връзка с фонда? Сметната палата прави очевидния извод - че няма начин да бъде изпълнен ангажиментът на България, записан и в стратегията и в новата оперативна програма на МОН за наука и образование - до 2020 г. да инвестираме за наука и иновации 1,5% от БВП. От консолидираните държавни бюджети на страната за последните години се вижда, че в момента България дава за наука 0,3% от БВП. Пък Сметната палата се чуди защо в БАН по-бавно се подмладява съставът. Ами защото след ударите на Дянков и до днес младите учени в академията взимат по 380 лв. чисто на месец -  доста под сумата за начинаещ учител.   
Сметната палата, както преди това и финансовото министерство, констатира, че фондът в МОН е в нарушение на правилата на ЕС за допустима държавна помощ за частни фирми - регламентите 800/2008 и 1407/2013. Но одитът не е забелязал нещо много важно. Фондът започна да финансира частни фирми от времето на правителството на НДСВ, когато се готвехме да влизаме в ЕС, понеже Еврокомисията препоръчвала да се засилва участието на частен капитал в развитието на науката. Тази дейност във фонда сетне се разрасна. Но в министерството четат "указанията" на ЕС като дявола. Всъщност участието на частни фирми и фондации в конкурсите служи просто за източване на средства. Механизмът е следният - тези частни фирми, регистрирани често на домашен адрес, с официален щат един-двама-трима души, които нямат никакъв научен капацитет, си наемат екип от учени (които в същото време са на заплата във вузове и институти) и кандидатстват с този екип за парите на фонда. Фирмите и фондациите стават де факто посредници между парите и учените, гушват държавните средства, плащат нещичко на екипа (де факто на частно), сетне отчитат проекта и - пито, платено. Участието на частния капитал в развитието на науката се свежда до източване на държавните пари към частни джобове. Ако тази порочна имитация не се прекрати, от научния ни фонд никога няма да има ни ефективност, ни полза. 
В последно време зам.-министърът в МОН Костадин Костадинов обяви

намерения фондът да се трансформирал в агенция

понеже сега нямал капацитет и нямало контрол. И откъде ще дойдат капацитет и контрол в една агенция, щом в специализираното министерство ги няма? Само следите на старите зулуми ще се заметат, нищо няма да се промени, а фондът и проектното финансиране на науката окончателно ще бъдат разсипани от новото изобразяване на "реформи" по български. Моделът и принципите на фондовете, финансиращи наука по света, общо взето, са сходни. Нашият фонд просто трябва да се върне към тях. И бюджетите му да не се зануляват в края на годината, а неусвоените пари да остават за следващата, както е при фондовете в другите държави. Сметната палата възнамерява да продължи с анализа на резултатите от конкурсите във фонда от 2007 г. насам. Уви, само ще троши време и пари. Няма какво да анализира. По простата причина, че хаосът във фонда в последните 7 години не позволи нито един конкурс да бъде завършен като хората. През 2008 г. тройната коалиция увеличи парите на фонда до 60 млн. лв. и понеже средствата се планират за три години, се предвиждаше през 2009 г. бюджетът на фонда да стане 100 млн. лв. Обаче през 2009 г., когато проектите от конкурса в предишната година влязоха във втори етап, лицето Дянков оряза бюджета на фонд "Научни изследвания" до 30 млн. лв. и после - дори до 24 млн. лв. Така предвидените пари за втората година на научните проекти не бяха разплатени. А фондът продължаваше да обявява нови конкурси - вероятно за да не се види публично докъде Дянков е довел науката. Сега Сметната палата отчита, че неразплатените пари по договорите за проекти от 2008 до 2010 г. са общо 96,6 млн. лв.! Заради това много от проектите пропаднаха, не са довършени, а учените ни губят контактите с европейските си колеги и държави. Неизплатени от конкурса през 2012 г. са други 6,5 млн. лв. Същото заплашва сега и новите проекти, сключени с договори от 2014 г.
Така че, първо, няма как да се анализират резултатите от 2007 г. насам. И второ - най-добре е министър Тодор Танев

да не обявява никакъв нов конкурс

каквото намерение той има. Защото сроковете през тази година технологично не може да бъдат спазени, субсидията за 2015 г. няма да бъде усвоена и очевидно ще се използват средства от 2016 г. Вместо това напълно е възможно със средствата за тази година да бъдат разплатени колкото може повече от дължимите суми по старите договори. И ако се вземат мерки срещу глупостите, които се вършат във фонда, и срещу участието на "празни" фирми, догодина да се обяви конкурс на чисто. Иначе безобразията ще продължат, недофинансираните стари проекти ще си "висят" в нищото, а средствата за нови проекти ще са смешно малко.     
Впрочем имало било актуализиран вариант на Националната стратегия за научни изследвания, одобрен от МС през октомври 2014 г., и план за действие за 2015-2020 г. Направени са на сляпо, без каквато и да било оценка на дейностите досега, без анализи, без какъвто и да било отчет за изпълнението на първите четири години от действието на стратегията. Индикаторите за изпълнение на националните научни програми, които е трябвало да бъдат приети от МС до 31 март 2013 г., не са направени, не са правени никакви отчети пред парламента, предвидени от стратегията и закона.
Актуализираната стратегия за наука още не е приета в НС. Абсурдът продължава.