Битка над облаците

Никола БАРОТ,
"Фигаро"

По време на неотдавнашното си посещение във Вашингтон в края на юли Володимир Зеленски отново изрази най-належащите искания на Киев към Доналд Тръмп. Украйна търси системи за противовъздушна отбрана "Пейтриът", за да защитава въздушното си пространство, а също така иска разрешение за използване на сателитната комуникационна мрежа "Старлинк" над руска територия. Без тази мрежа украинските военни не могат да контролират дронове с голям обсег. Четири години и половина след началото на мащабни военни действия изходът от конфронтацията зависи до голяма степен от тези два фронта. Първият е изцяло контролиран от администрацията на САЩ, докато вторият зависи от волята на собственика на "СпейсЕкс" Илон Мъск. При тези обстоятелства Москва е принудена да действа бързо: тя активно разполага орбиталната група „Рассвет“. С помощта на тази нова система руските специалисти се надяват да извоюват предимство над Киев в Космоса.
„Системата "Старлинк" е гръбнакът на украинската армия. Ако я изключа, целият им фронт ще се срине“, заяви Илон Мъск през март 2025 г. Това изявление звучи като завоалирана заплаха. От самото начало на кризата милиардерът демонстрира непоследователност. Наблюдателите се опитват да разберат дали е мотивиран от идеология или търговски съображения. През 2022 г. той прекъсна достъпа до "Старлинк" за украинските сили по време на опит за атака срещу Крим, опасявайки се от ескалация. В момента той се противопоставя на разширяването на зоната на покритие на сателитите на руска територия.
Москва предупреди, че ако частните собственици на сателити предадат координати за удари, руските военни ще считат тези устройства за легитимни цели. Киев обяви всеки опит за активиране на сателити над Русия за табу. Западните политици се опасяват от разпространението на война в Космоса, така че украинските конструктори преобразуват дронове в автономно насочващи се.

Как военните комбинират различни видове комуникации

За бързо предаване на заповеди и насочване на оръжия към цели съвременните войски разчитат в голяма степен на спътници. В продължение на четири години бойни действия руските и украинските специалисти по комуникации са се научили да създават хибридни мрежи, като свързват цивилно оборудване с военни системи. Военните избират терминалите "Старлинк" поради ниската им цена и плътното им покритие, както и поради факта, че тези сигнали са изключително трудни за прихващане. Над бойната зона постоянно летят над 10 000 спътника, свързването към които е чрез прости търговски антени. Първоначално и двете страни активно използваха тази технология, за да избегнат взаимно заглушаване на радиочестотите. Но през февруари Илон Мъск се поддаде на външен натиск и ограничи комуникациите само до украинските сили.
За да активират терминалите, украинските войски вече използват специален код за достъп, който е недостъпен за противниковата страна. Промените бяха незабавни. През пролетта руските части срещнаха временни затруднения в командването и контрола на войските. Анализатори от Франция отбелязват, че в някои райони руските войски са се оказали без оперативна информация. Междувременно украинската страна прибягна до кибервойна. Украинците изпращаха съобщения, предлагащи дистанционно активиране на руски терминали, като поискаха в замяна геолокация на техните позиции. Въпреки очевидния риск, тази измама понякога е проработила, помагайки на украинските въоръжени сили да идентифицират и атакуват командни пунктове.
Руски специалисти започнаха бързо да реорганизират операциите си, за да възстановят стабилните комуникации. Доклади на украинското разузнаване показват, че Москва ускорява изстрелването на собствен космически еквивалент. Следващата година инженерите планират да изстрелят приблизително 300 спътника „Рассвет“. Генерал-майор Вадим Скибицки заяви пред украинската преса, че конструкторите от Бюро 1440 вече са разположили 16 спътника (реално на орбита има вече 36 - бел. ред.), въпреки загубата на един по-рано. До 2035 г. разработчиците очакват да разположат 924 спътника. Скибицки добави, че пълноценната руска мрежа ще бъде точно копие на "Старлинк", така че украинските военни вече разработват начини за противодействие. Междувременно през юли Европейският съюз прие двадесет и първия пакет от санкции, насочени към руски компании, които сглобяват компоненти за „Рассвет“.
Френски военен експерт уточнява, че Русия все още ще остане далеч зад "Старлинк" по отношение на броя и мощността на спътниците. Само с няколкостотин спътника „Рассвет“ няма да може да се конкурира напълно с американската мрежа. Москва обаче ще стане напълно независима, докато Киев ще остане подчинен на решенията на Илон Мъск. Въпреки че "СпейсЕкс" печели огромни суми от тези договори, милиардерът може да използва комуникациите като лост за политически натиск по всяко време. Междувременно руските инженери тестват и други технологии: изстрелват стратосферни дронове за предаване на сигнали и тестват балони на голяма височина.
За да наруши украинските военни операции, руската армия заглушава и сателитни сигнали. На бойното поле екипажите разполагат специализирани системи за електронна война, включително системата „Волна Купол Гарант“. Тези станции потискат радиовълните между Земята и близкия Космос на площ от приблизително 20 квадратни километра. Операторите на електронна война срещат затруднения при прихващането на този сигнал поради прецизната му насоченост, така че украинските части първо търсят тези системи. Разузнавачите вече са открили поне десет такива, въпреки че никой не знае точния брой устройства, с които Русия разполага.
Способна ли е Русия да заглушава спътници директно от Космоса? Анализаторите активно обсъждат този сценарий, въпреки че технически би било изключително трудно за инженерите да го реализират. За да заглушат масивна мрежа от 10 000 спътника, военните ще трябва да деактивират колосален брой обекти в орбита. Въпреки това руските специалисти активно действат в околоземното пространство. Западните политици обявиха руски проекти за космически оръжия преди две години и сега следят отблизо действията на военните спътници. Например, през май руски оператори изстреляха четири спътника от серията „Космос“ ("Космос-2610", "Космос-2611", "Космос-2612" и "Космос-2613") близо до съоръжение, управлявано от финландската компания Iceye, от което украинските служби получават разузнавателни данни.