Бизнесът иска по-високи пенсии

Бизнесът е против увеличението на минималната работна заплата, стана ясно вчера от изпратеното до медиите становище на Българската стопанска камара (БСК). В него се казва, че щом в бюджета има средства, е морално да се актуализират с процента на инфлация първо пенсиите, което няма да деформира пазара на труда, а ще повиши част от доходите на една от най-уязвимите от кризата групи. Освен това ще бъдат балансирани съотношенията между средните и минималните размери на заплатите и пенсиите.

 В понеделник социалният министър Тотю Младенов съобщи, че на закрито правителствено заседание за обсъждане на бюджета за догодина е направил предложение минималната работна заплата да се вдигне с още 20 лева от 1 април и да е 290 лв. Финансовият министър Симеон Дянков изрази подкрепа на предложението, като каза, че за целта ще са необходими само 23 млн. лв.

 През изминалите години минималната заплата се превърна в основен бюджетен и социален инструмент, а не в измерител на труда, се казва обаче в становището на БСК. Чрез увеличението й фактически ще нараснат публичните разходи в момент, когато говорим за затягане на фискалната дисциплина, смятат от камарата.

 Всяка намеса в пазарните отношения, несъобразена с достигнатите нива на производителност и конкурентоспособност на икономиката, не води до решаване на основните проблеми и създаване на трайни условия за икономическо възстановяване, категоричен е бизнесът. От БСК настояват за прецизна оценка на въздействието на преките и косвени ефекти от предлаганото увеличение на минималната работна заплата и подчертават, че мотиви като стимулиране на битовото потребление чрез нея са несъстоятелни. Битовото потребление по редица позиции е базирано на над 80 процента внос. Това крие риск от нарастване на валутния дебаланс на страната при недостига на чуждестранни инвестиции, особено в условията на валутен борд, се казва в становището на БСК.

 Икономически целесъобразно е, ако чрез потреблението ще се решават кризисните проявления, да се увеличи инвестиционното и промишленото потребление, с което се създават работни места и се увеличава добавената стойност в икономиката.

 Позицията на БСК е, че административното увеличение на минималната работна заплата, при отказ от индексация на минималните размери на пенсиите и несъобразяване с възможностите на бюджета, е прокризисно решение, което ще доведе до натиск върху малкия и средния бизнес и закриване на работни места.