Благотворителността е съкровен акт

Името на Васил Петров отдавна е запазена марка за професионализъм, изтънчено сценично присъствие и елегантност. Завършил е НМА "Панчо Владигеров" през 1990 г. Има огромен репертоар от стандарти и кавъри, поп и джаз. Издал е няколко успешни албума - "Васил Петров пее Гершуин", "Нещо различно", "Дует с Румен Тосков", "Петров пее Пармаков", "Другият", "Васил Петров - джаз и блус"... Най-новият му албум бе изкупен за часове по време на Банско джаз фест по-рано този месец, където изнесе концерт с Биг бенда на БНР. Певецът работи активно, а изявите му са на различни сцени - от клубове и пиано барове до престижни концертни подиуми и фестивали. Гастролирал е в Швеция, Финландия, страните от бивша Югославия, Норвегия, САЩ и др. Работил е с най-известните български джаз изпълнители и композитори - Румен Тосков, Васил Пармаков и Венцеслав Михайлов, с формациите "Акустична версия" и Биг бенда на Вили Казасян. Има съвместни проекти с филхармонии и оперни изпълнители, с американските джазмени Дан Морети и Фил Проженцано, както и с много други. Васил Петров е носител на престижни отличия, сред които и голямата награда на Празниците на изкуствата в Созопол "Аполон Токсофорос 2011". Той ще изнесе концерт под наслов "Cheek to Cheek" на амфитеатър "Аполония" на 3 септември от 21 ч. с участието на младата певица Кристина Кирова.

- За кой път участвахте на Банско джаз фест - всъщност пропускали ли сте издание?
- Само един-единствен път пропуснах. Винаги се представям с най-различни проекти. Този път беше най-интересно, защото проектът ми е нов, непознат, изцяло нов репертоар. Представихме го с Биг бенда на Националното радио и Антони Дончев. И беше едно хубаво предизвикателство за мен, както и да представя новата си продукция - част от нея малко сурова, но се получи добре.
- Винаги изпълнявате нещо ново, но давате на публиката и онова, което очаква и обича като "New York, New York", "May Way" и др.
- Така е.
- Банско джаз фест и "Аполония" изглежда са две любови, на които оставате верен през годините.
- Доста отдавна наистина... И на "Аполония" само една година не присъствах, там съм почти от началото на кариерата ми, от 1994 г. В началото имахме там концерти с Людмил Георгиев и Румен Тосков, Бог да ги прости. След това имах най-различни самостоятелни изяви. Сега отивам отново.
- Какво е различното очарование на фестивалите в сравнение с концертите, турнетата, клубните изяви?
- Много по-различно е. Защото атмосферата е по-празнична, по-весела, изпълнена с очакване. Има някакво специфично обаяние.
- Казвали сте, че се гордеете, че сте българин. Кое от българското подкрепя това ваше самочувствие?
- Гордост не би трябвало да изпитваме, по-скоро се радвам, че съм българин. Господ е решил, че трябва да се родя в България, в София, защото явно е имал нещо предвид. Прекалената гордост, въобще гордостта е лош съветник, защото заслепява и не ти позволява да видиш собствените си недостатъци. А смирението ти дава възможност да видиш грешките си и да ги изправиш. Но не е правилно човек и да се подценява, прекалено ниското самочувствие е лошо. Трябва да видим добрите неща, да се стараем да вършим добри дела - има кой да ги оцени. Не е необходимо сами да си ги изтъкваме, да казваме колко сме велики и неотразими. А иначе - трябва да благодарим на Бога, че ни е дал шанса да живеем в такава красива природа, да се постараем да се грижим за нея по-внимателно и да я опазваме. От друга страна, има много какво да се желае... Но нека да не сме алчни и прекалено големи песимисти.
- Ученик сте на маестро Ангел Заберски - признат майстор в областта на българската популярна музика. Каква основа ви даде той като педагог и музикант? И като композитор - защото вие също създавате песни.
- Професионализма. Той ме научи да вокализирам, да пея професионално, да дишам правилно, което е основата на пеенето. С дълга педагогическа работа, с повтаряне на едни и същи упражнения с часове, дни и месеци, успя да ми извади гласа, да формира основата. Доста ми е дал! Разбира се - и като композитор. Със сина му Ангел Заберски младши и досега работя много добре - и като музикален продуцент, и като аранжор.
- Свирите на пиано и на класическа китара - освен за композирането това вероятно ви помага много при замисъла и осъществяването на мащабните ви проекти с Пловдивската, Плевенската и Софийската филхармония, с оперните прими Красимира Стоянова и Христина Ангелакова, с квартет "Димов" и др.?
- Да, инструментът помага. И образованието в академията помага, това е нещо, което те изгражда професионално и ти дава солидна основа, на която, като стъпиш, се чувстваш по-сигурен. През юни имах на Античния театър в Пловдив концерт със Софийската филхармония под диригентството на Любка Биаджони - мина с много голям успех. Ще го повторим на 20 септември в София, в зала "България".
- От години ръководите собствен пиано бар. От голямата сцена, през записите до интимността на клубната обстановка - какво ви дава този разнообразен опит?
- Всъщност имам пиано бар от 2004 г. досега - беше "The Voice", сега е "May Way". И в Новотел Пловдив също имам пиано бар. От любопитство го правя, това е хоби.
- Франк Синатра какво е в кариерата ви?
- Макар че му обърнах по-сериозно внимание чак след като ме оприличиха на него, на практика Синатра е една школа от живота, от шоу бизнеса, от певческата кариера на много певци, от който може много да научиш.
- А какво е да пееш джаз в Америка - родината на жанра?
- Същото, каквото да пееш и в Токио, и някъде в Европа. Е, разбира се, има го усещането, че Америка е родината на джаза, Ню Орлийнс, ако има изкуство, което изцяло е измислено от тях, това е джазът.
- Малкият пазар в България ограничава ли музиканта? Вие имате издадени много албуми и големи продажби.
- Не би трябвало да му попречи. Човек, който си сверява часовника със световните постижения в областта на музиката, би трябвало да не се ограничава. И, дай Боже, да има шанс да не се ограничава в една географска ширина, а да има късмета да пътува.
- Наградите какво са за вас?
- Наградите са нещо хубаво, особено на престижни фестивали. Любовта на публиката, разбира се, е най-важното, но много е приятно да получиш такова признание от гилдията, от колегите си.
- Имате много спокоен стил на пеене - без агресивна проява на гласови и технически възможности, без смайващи ефекти.
- Всеки го разбира по свой начин. Не знам при мен точно какво е, но по принцип за всички сценични изкуства е важно човек да е спокоен, да е достатъчно добре мотивиран за това, което прави. Той няма да стане по-убедителен, ако е по-агресивен и повече крещи.
- Другата муза - на рисуването, кога ви спохожда? Показали сте шест графики на изложбата в читалището в Банско заедно с други, много известни художници.
- Съвсем спонтанно се получава. Изработил съм си някаква своя графична техника. Години не бях рисувал, правя го за удоволствие. Баща ми също рисува, той е картограф, но не знам откъде точно е този ген у мен.
- Каква е ролята на семейството за формирането и постиженията на един човек? Най-напред на онова, в което се раждаме и растем, а след това и на другото, което сами създаваме?
- Това е по-голямата негова отговорност - когато той започне да създава семейство. Въпреки че до голяма степен оформянето на личността зависи от това как родителите ще подходят към него, как ще го възпитат. Препоръчвам на всички да имат този силен контакт с родителите си, какъвто имам аз, защото родителите са хората, които мислят най-доброто за детето си. Никога няма да му дадат лош съвет.
- Участвате в концерти в помощ на деца в неравностойно положение. Въпрос на финансови възможности ли е благотворителността, или по-скоро на вътрешна потребност да се помага на другите?
- Откликвал съм на такива покани, но благотворителността не е такава, ако се афишира прекалено много. Само ако каузата си струва да й се дава гласност и от тази гласност да дойде по-голяма помощ за нея и за хората, на които помагаш, тогава може да допуснеш някаква публичност. Иначе, ако решиш сам да помагаш, трябва да го направиш абсолютно тайно. Както казва Христос - лявата ти ръка не трябва да знае какво прави дясната. Трябва да дадеш от сърце. Да чувстваш, че си щастлив от това, което правиш, а не да го правиш, заради това, че някой ще те забележи. Помните ли историята за бедната вдовица, която пуснала един кодрант (малка монета) в съкровищницата, Исус казал на учениците си, че тая бедна вдовица е турила повече от всички, защото всички са пуснали от излишъка си, а тя е турила в съкровищницата цялата си прехрана. Това е смисълът на благотворителността. И лишението. Но без да се тълкува превратно. И там трябва да има мярка. Не бива да злоупотребяваш с даденото ти от Бога.
- Кое според вас е непростим грях?
- Самоубийството. Защото не си оставяш време за разкаяние. Дори и много да си съгрешил, можеш в един момент искрено да се покаеш и да получиш опрощение на греховете си, да спасиш душата си все пак. А ако се самоубиеш, губиш този шанс.
- А какво трябва да прави човек с живота си?
- Господ ни е дал свободна воля и ние можем да правим, каквото искаме с живота си. Човек трябва да открие истинското си призвание, да види към какво го е призвал Господ, защото той го е призвал там, където го бива най-много. И не трябва да похабява талантите си. Това е много голям грях - да имаш талант и да го потискаш. Човек трябва да търси връзката си с Бога през целия си живот, да върви по правилните пътеки, да прави това, което е най-полезно за него.