БНБ въвежда такса за надзор на банките

Въпреки огромния си годишен бюджет от 118 млн. лв. БНБ обяви, че ще въведе такса  за надзор на банките в страната. Досега "услугата" по контрол беше официално безплатна за кредитните институции, макар и невинаги достатъчно ефективна, както в случая с фалиралата КТБ.

Намерението на БНБ бе съобщено в последното изречение на обширна публикация на подуправителите Радослав Миленков и Калин Христов, посветена на влизането на България в Банковия съюз от 1 октомври 2020 г. "Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. От 2021 г. БНБ преминава към принципа на Европейската централна банка и Европейския съвет за преструктуриране за финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции", заявяват подуправителите.

Не става ясно каква е връзката между влизането в Банковия съюз и натоварването на банките с нови такси, които най-вероятно ще бъдат прехвърлени отново върху крайните клиенти. Досега се знаеше единствено, че петте банки, които преминаха под директния надзор на ЕЦБ - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк и Пощенска банка, за пръв път ще трябва да плащат за това, че ги надзирават, и то директно към Франкфурт. За останалите банкови институции у нас, които ще продължат да се контролират от БНБ, досега не бе обявявано, че ще плащат поредната такса към централната банка, която и без това облага с отрицателна лихва парите на банките. На този етап не е ясно какъв ще е размерът на надзорните такси.

Към момента БНБ е една от най-добре платените публични институции с бюджет от 118 млн. лв. за 2021 г. и заплати на ръководството с всички видове добавки към 24 000-26 000 лв. на месец. Бюджетът на БНБ обаче не се пълни от парите на данъкоплатците, а от управлението на международните валутни резерви (25 млрд. евро към края на 2019 г.). Те не носят особен доход в последните години заради отрицателните лихви в световен план. През 2019 г. например международните валутни резерви донесоха нетен доход от 266 млн. евро, които обаче бяха почти изцяло от преоценка на активите в злато заради покачване на цената му. От инвестициите в ценни книжа БНБ излезе на минус 64 млн. евро. Бюджетът на БНБ се приема от самата централна банка и само се представя пред Народното събрание с аргумент, че така институцията има финансова независимост.