31 Май 2020неделя16:13 ч.

В ДУМА за думите

Бодни пръчка - пий вино!

/ брой: 255

автор:Стефан Брезински

visibility 3500

Певица се хвали в наш вестник - в "Лозенец" си била засадила 4 реда лозе и сега чакала да си направи домашно вино. Стра'отно!
Момичето или

хабер си няма от лозарство

или си прави "пиар" - демек реклама като природолюбителка.
Вярно е - есента е сезон за новото винце. Но тази новоизлюпена производителка на грозде е пропуснала да се информира, че българинът от памтивека отглежда лозя и знае, че трябва да ги чака 3-4 години след засаждането да му се отплатят с грозде.
А през тези 3-4 години лозето не ще молитва, а мотика - сиреч редовна обработка на почвата, па пръскане, па рязане, в Софийско е нужно и заравяне против мраз, па връзване, бране - та чак тогава да се майстори вино! Тази новоизлюпена лозарка сигурно не е чувала народния лаф за циганина, що завиждал на българина за майсторлъка му да се изхранва. "Вашата е лесна - рекъл. Ори, мели, яж... А ние? Проси го, носи го, мели го, меси го, печи го, па чак тогаз яж..."
 Така е и долу-горе с домашното винце. Хубаво си е, пустото му питийце, ама пак народът мъдро се е произнесъл: тая работа не става с "бодни пръчка - пий вино"!
Труд му е майката - и познания! Този случай с лозето, май че не спада към областта на дендрологията (раздел от ботаниката - занимава се с дървета), но ето един чисто дендрологичен факт от публикация в наш вестник. За съжаление той показва, че все по-често се срещат липсващи познания по флората и фауната ни - ботаника, зоология, та и дендрология. Ето визирания текст под снимка: "Силни ветрове събориха коледно дърво - 13-метров СМЕРЧ на 65 години." Само че с думата "смерч" в нашия език се означава "вихър с огромна скорост на въртене; ураган" (както обяснява речникът на чуждите думи). И още: "стихиен вятър, ураган" (в българския тълковен речник).
А СМЪРЧ е "високопланинско иглолистно дърво от рода на елата" (в същия тълковен речник) - именно тази дума е трябвало да се изпише в цитирания пример.
Някой читател с широко сърце може би ще махне с ръка

Смърч, смерч - карай да върви

Ала кой страда от неточностите? Авторитетът на изданието! А и осведомеността на читателя, който в случая е заблуден.
В езика ни има някои нашенски думи, които са твърде особени. Свързани с дендрологията са например думите ДЪРВО и ЛИСТ. Първата има форма за множествено число ДЪРВЕТА, ама и ДЪРВА (за горене), па и поетична форма ДЪРВЕСА, че и поостарялата ДЪРВЕ. У Вазов в "Опълченците на Шипка" изчезват за миг "камъни и ДЪРВЕ", а у П.Р. Славейков в "Изворът на Белоногата" четем "там долу в полето, дет се белеят, мержеят дестина ДЪРВЯ върбови".
За думата ЛИСТ имаме форма за множествено число ЛИСТА, но пък хартиени ЛИСТОВЕ, разговорно ЛИСТИ (поетично?), па и рядко ЛИСТЕ - например "ти за твойте ЛИСТЕ, горо, аз за мойта младост".
Или, както казват езиковедите - синоними, синоними...
Какво искаме да кажем?

Богат език имаме - няма спор

Но кой да го консумира точно? Като онази колежка от централен вестник, която пише за някакви цигани. Те "се установили в малки схлупени "блокове", които си построили сами от картон, найлон и ДЪРВА"(?). А придружаващата снимка ясно показва, че тези картони и найлони са подпрени с ДЪРВЕТА, ЦЕПЕНИЦИ, а не "с дърва".
В един от прословутите "Сървайвъри" авторка от "Труд" видяла, че "Оцеляващите на острова трябваше да изтръгнат от земята ПРЪТИ, дълги 4 метра и обвити с метални вериги" - а се изясни в предаванията по Би Ти Ви, че това са цели СТВОЛОВЕ, ДЪНЕРИ на дървета. Съмнително е, че авторката е виждала такива "пръти", дебели около 40 см - ами те са си стволове. Защото пак речниците дават обяснение за ДЪНЕР така: "долният край на дърво откъм корена" - сиреч, когато се изкоренява гора, се вадят дънери с корените. Така че неточен е автор, който двукратно ни осведомява под снимка: "Забелязали "Лада", натоварена с ДЪНЕРИ", а на снимката се виждат еднометрови, гладки стволове, с които са наблъскали леката кола. Те ще излязат май че чисти цепеници, но в никакъв случай не дънери...
Изобщо, оказва се, че народът прави винаги точни разлики кое какво е, още по-точно назовава предметите,

свързани с природата

- в случая с растенията. Само че пишещи братя рядко се задълбават в народната реч, та да изучават тънкостите й...
Ето например в преводен материал за мишките "дегу" в. "Труд" съобщава: "Настилката в клетката е най-добре да бъде от рендосани СТЪРГОТИНИ"(?) А това май ще се окаже чист дървен ТАЛАШ, който е отпадък при рендосване на дъски. Същият вестник (пак в преводен материал) пише за майстор на гайди: "Той изработвал инструментите си от дърво от ДИВА СЛИВА и козя кожа" - а нашите "диви сливи" са си чисти ДЖАНКИ... Па може и да са ДЖАНКОВИЦИ (макар думата да е диалектно-разговорна), както ги нарича друг автор: "Запустяла ливада - на единия й край трепка със ситни жълти(?) цветове малка ДЖАНКОВИЦА."
Но не бихме могли да се насилим и да приемем, че трепетликата (от условие в кръстословица) била "ВЪРБОВО дърво" - дори само поради факта, че трепетликата е от семейство Populus tremula, а върбата е от семейство Salix. Още по-малко ни пречи да се съгласим с твърдение на текст под вестникарска снимка: "Ентусиастите садят 7 кедъра, 4 борчета и други видове ХРАСТИ." Как ще са "храсти", като и кедърът, и борът са едри иглолистни дървета!...
Не е лошо, не е лошо пишещите братя да попрехвърлят от време на време тълковните речници - има в тях интересно четиво!
 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1278

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 677

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1843

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ