Богатите не плачат от кризата

Маргарита Самсарова, специално за ДУМА, Виена

В Австрия бе даден старт на новата данъчна реформа. За първи път в петък, 13 юни, 11 експерти - по петима от двете партии, които управляват в коалиция, Социалдемократическата партия (СДП) и Австрийската народна партия (АНП), и шефът на Отдела за данъчна политика и данъчно право в Министерството на финансите Гунтер Майер се срещнаха, за да се справят до есента заедно със задачата да бъде постигнато съгласие за реформата в данъчната система на страната. Федералният канцлер Вернер Файман, лидер на австрийските социалдемократи, неведнъж през последните години е подчертавал, че осъществяването на тази реформа, която е в полза на средната класа и на хората с по-ниски доходи, е както цел на Социалдемократическата партия, така и негова лична цел, която той желае да бъде постигната през 2015 г. Финансовият министър и председател на консервативната Австрийска народна партия Михаел Шпинделегер смята, че въвеждането на данъчната реформа може да стане едва през 2016 г. В тази връзка канцлерът Файман заяви в интервю за в. "Йостерайх", че е готов да води настъпателен дебат с коалиционните партньори. "В една коалиция не трябва винаги всички да са на едно мнение", добави той.
Особена спънка за вземането на единодушно решение за предстоящите реформи в данъчната сфера е въпросът за въвеждането на данък върху богатството. Не само в Австрия, но и в световен мащаб, дискусията по този въпрос се води от самото начало на финансовата криза и кризата с държавните дългове в Европейския съюз и по-специално в страните от еврозоната. Анализите на последиците от световната финансова и икономическа  криза сочат, че ножицата между бедни и богати се е увеличила и докато бедните са обеднели още повече, то богатите са станали още по-богати.
От началото на кризата през 2007 г. клубът на евромилионерите в Австрия, Германия и Швейцария например се е увеличил с над 200 000 нови членове. През 2013 г. техният брой е нараснал с рекордните 7,4 процента на 1 милион и 210 хиляди души, които притежават общо два и половина милиарда евро, сочи доклад на лихтенщайнската финансова къща Инвестментбанкер Валуга. Само в Австрия през миналата година техният брой се е повишил с 4600 души. Въпреки кризата данните сочат, че австрийските милионери са толкова богати, колкото никога досега. През 2013 г. те са притежавали общо 262 милиарда евро, което е с рекордните 7 на на сто повече от когато и да било. С тези средства те биха могли веднага да платят държавния дълг и дори ще им останат 20 милиарда евро. Общо 82 300 души в алпийската държава притежават богатство на стойност над един милион. Дворците и къщите, които са тяхна собственост, не са включени в притежаваните суми. Средностатистическият милионер в Австрия има 3 милиона и 190 хиляди евро в банковата си сметка. Проучването също сочи, че кризата не е засегнала милионерите, които влагат парите си в недвижимо имущество и на борсата.
По-голямата част от австрийските милионери - 20 800, живеят във Виена. На второ място по брой на милионери е провинция Долна Австрия - 18 400, следвана от Горна Австрия - 13 200. Най-малък е техният брой в Бургенланд - 1800.
През 2013 г. 30-те най-богати лица в Австрия, Германия и Швейцария са притежавали над 304,4 милиарда евро.
В класацията на най-богатите австрийци са фамилиите Порше-Пих, шефът на гиганта за енергийни напитки "Ред Бул" Дитрих Матешиц, фамилията Флик, основателят на веригата супермаркети "Билла" Карл Влашек, на австрийския концерн "Новоматик" Йохан Граф, милиардерът-политик Франк Стронах, кланът Сваровски.
Списъкът на германските милионери се оглавява от основателите на търговските вериги "Алди" - Карл Албрехт, и на "Лидл" - Дитер Шварц. Най-богатият швейцарец е инвеститорът Хорхе Леман.
Все повече експерти в Австрия настояват за бърза реформа в данъчната система и призивът им намира разбиране сред мнозинството от населението, което смята настоящата за несправедлива.