Борисовите пируети с обещанията

В България премиерът и министрите му всеки ден откриват по нещо – човек може да остане с впечатление, че нямат друга работа. В понеделник вицепремиерът и финансов министър откри новата учебна година в Русе и, докато го правеше, каза: "До месец и половина ще започне процесът по преместването на управлението на Агенция "Митници" в Русе. Идеята е добра и не сме се отказали от нея", пише в свой коментар Ясен Бояджиев от "Дойче веле".

Днес говорят едно, утре друго

Съобщението беше в сила 24 часа. Не щеш ли – на другия ден вече се бяха отказали. "Идеята за децентрализация на основните агенции е правилна, но сега няма да местим централното управление на агенция "Митници" в Русе. Това ще стане в следващите няколко години”, каза премиерът, докато откриваше нова сграда, пак в Русе. И така "закри", поне засега и поне за митниците, няколкомесечното бурно, предимно словесно съществуване на темата за т. нар. децентрализация, разбирана като местене на разни административни звена напред-назад из страната.

Подобни пируети в обещанията и намеренията очевидно ще останат запазената марка на това управление. За три години се нагледахме на безброй подобни примери и все пак те не спират да удивляват с лекотата на изпълнението. Случаят с местенето на централата на митниците е емблематичен, но не само в това отношение.

Псевдореформи

Премиерът се отказва от местенето, понеже било "една по-тежка реформа и ще струва много пари". Че е "тежка", защото е скъпа е прав. Само дето не е ясно защо се сетиха за това чак сега, след като месеци наред убеждаваха, че нямало да струва "почти нищо" на данъкоплатците. По-важно обаче е, че самата идея не е нито "добра", нито "правилна". Да се премести морската администрация или рибарската агенция от София на морето, може и да има някакъв смисъл. Извършеното вече пращане на туристическата дирекция на икономическото министерство в Пловдив, понеже градът, по думите на премиера, бил "средище на траки, римляни и византийци", е самоцелно и безсмислено. Единственият ефект от него ще са по-високите разходи за командировки. Изнасянето на митническата агенция от София обаче, освен скъпо и безсмислено, би било и вредно, та даже опасно.

Истинската административна реформа, която така и не се случва, означава всеобхватно електронно правителство, далеч по-малък и далеч по-компетентен административен апарат. Проблемът с безработицата из страната пък ще реши не администрацията, а бизнесът, ако тя благоволи да създаде необходимите условия и му даде възможност за това.

Тъй че преместването на митницата е наистина "тежко", но не е "реформа". А последните три години изобилстват с примери на подобни псевдореформи.

Управленско безсилие

Нека обаче за момент да се абстрахираме от това и да приемем, че идеята е била добра и полезна. Тогава с пълна сила блясва пълното управленско безсилие при осъществяването й. Такава важна промяна, в която и да било сфера, изисква детайлно премисляне, точна предварителна оценка на разходите, ползите и ефектите, открито обсъждане с всички заинтересовани страни, поставяне на цели, срокове и критерии за оценка и накрая – последователно поетапно провеждане. В нашия случай не се забеляза нищо подобно. Няколко месеца безкрайни импровизации, много шум и имитация на дейност.

Впрочем, в такава безсмислена вихрушка от празни приказки неусетно си мина по-голямата част от мандата на това управление. Този път, слава богу, поне се отказаха от едно погрешно намерение. Но решението им може да е и предпоследно. А и какво ли ще им дойде на ум утре?